Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София, 08.11.2023 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Петя Шишкова... ЧЛЕНОВЕ: ...Надежда Трифонова... ...Петя Колева... при секретар ..Галина Иванова... и в присъствието на прокурора от ВКП …И.Симов..., като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 678/2023год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба с допълнение към нея от защитника на подсъдимия Т. Т. В. срещу присъда № 13 от 17.03.2023г., постановена по ВНОХД № 853/2021г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 2993 от 24.06.2015г. по НОХД № 155/2014г. на Районен съд – Разлог, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.04.2013г. около 22.30ч. в сградата на РУП - [населено място], в качеството си на лице от състава на полицията - главен полицай в „Охрана на обществения ред" на група „Охранителна полиция", при изпълнение на службата си, причинил на И. Г. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на капачето на лявото коляно, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, и на основание чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. С жалбата се иска признаване на подсъдимия за невиновен. Сочат се и трите касационни основания, но наведените доводи са само по т.1 и т.2 на чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че като е приел различен механизъм на причиняване на телесната повреда, съдът служебно е изменил обвинението по недопустим начин. Възразява се срещу прекомерното доверяване на показанията на пострадалия и срещу това, че не е констатирано противоречието им с експертизите. Според защитника са игнорирани доказателства за добрата характеристика на подсъдимия, и липсват мотиви защо не се споделят някои от изводите на вещите лица. Поддържа, че В. е действал правомерно, а установената фактическа обстановка изключва умисъл. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Намира, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Солидаризира се с особеното мнение на член на съдебния състав, постановил осъдителната присъда. Повереникът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Счита, че механизмът на причиняване на увреждането е подробно изяснен. Самият подсъдим моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна. Съдебното производство по делото е образувано по внесен в Разложкия районен съд обвинителен акт за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК. Според обвинението подсъдимият В. е причинил телесната повреда на пострадалия Я. с ритник в лявото коляно. В хода на съдебното следствие е установено, че този механизъм на причиняване на увреждането е изключен. Подсъдимият е оправдан и Благоевградският окръжен съд е потвърдил присъдата. По жалба на Я. Европейският съд по правата на човека е постановил решение, с което Република България е осъдена за две нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ – за нечовешко и унизително отношение към пострадалия от страна на полицията и за липса на ефективно разследване на малтретирането, на което е бил подложен. На основание чл.422, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство е възобновено от ВКС, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Вторият състав на Благоевградския окръжен съд е признал В. за виновен, като е приел различен механизъм на причиняване на средната телесна повреда. Видно от мотивите към въззивната присъда, от фактическа страна е установено, че подсъдимият е минал зад пострадалия, който в този момент се е изправил, хванал го за раменете и натиснал силно с крака си от външната страна лявото му коляно. Това довело до външно завъртане на подбедрицата, разкъсване на вътрешни връзки и изскачане на капачката навън. Описаните действия извършил с намерението да приложи водеща техника за неутрализиране и полицейско задържане, за да повали Я. и да му постави белезници. При горното, настоящият съдебен състав не установи Благоевградският окръжен съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Служебното изменение на обвинението, направено с въззивната осъдителна присъда е напълно законосъобразно. Възможността подсъдимият да бъде признат за виновен по непредявено обвинение е свързана с кумулативното наличие на две предпоставки – да не е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, и обстоятелствената част на обвинението да не е съществено изменена. В конкретния случай няма преквалификация, приложен е същият текст от закона, по който е внесен обвинителният акт. Изменена е обстоятелствената част на обвинението, като е приет различен механизъм, но това изменение не би могло да се определи като „съществено“ по смисъла на НПК. Непроменени са останали времето, мястото и обстановката на причиняване на увреждането, както и развитието на конфликта, ескалирал до физическо стълкновение между Я. и В.. Разликата се състои в конкретното действие, телодвижението, с което подсъдимият е причинил луксацията на колянната капачка. Според обвинителния акт това е станало с директен ритник при паднало положение на пострадалия, а според атакувания съдебен акт – с натиск отзад и отвън на коляното при изправено положение на пострадалия с опорен ляв крак. И при двата варианта става въпрос за съзнателно физическо въздействие със сила в увредената част от тялото. Основен показател за допустимостта на т.нар. „служебно изменение на обвинението“ е доколко подсъдимият е имал възможност да оспори фактите, приети за установени при постановяване на присъдата. Вън от всякакво съмнение е, че тази възможност му е била осигурена, тъй като самият той в обясненията си е посочил именно такъв механизъм на причиняване на увреждането. Подробно е разказал, как е минал зад пострадалия, как го е хванал с водеща техника, издърпал го е назад с идеята той да изгуби равновесие, повалил го е на земята, и тогава станало ясно, че капачката на коляното му е изместена. Заявил е, че никой от колегите му не е доближавал Я. нито преди, нито след това. Налага се изводът, че с възприемането на различен механизъм на причиняване на увреждането, съдът не е нарушил правото на защита на подсъдимия. Нещо повече, нововъзприетите факти са значително по-благоприятни за него, тъй като тъкмо въз основа на тях е изведено заключението за евентуален, а не за пряк умисъл, както се твърди в обвинението. Останалите оплаквания за допуснати процесуални нарушения също са неоснователни. Твърдението, че съдът е отдал прекомерно значение на показанията на пострадалия, не намира опора в контролирания въззивен акт. Напротив, поддържаната от Я. теза, че инкриминираната телесна повреда е резултат от директни силни удари след като е бил съборен на земята, категорично е отхвърлена като недостоверна. В мотивите към присъдата си Благоевградският окръжен съд е направил дължимия обстоен и точен анализ на експертните заключения, като последователно е обсъдил изготвените в досъдебното производство, в първоинстанционното съдебно следствие и пред въззивния съд. Внушението, че между тях съществуват съществени несъответствия, които съдът не е отчел, се опровергава от медицинските становища. По спорния въпрос за механизма на причиняване на травмата, заключенията на вещите лица и разясненията им в съдебно заседание, са безпротиворечиви. Индиректният механизъм определено е откроен като по-вероятен. Единствено в първата експертиза вещото лице А., след като е дал заключение, че този тип травми се получават най-често от индиректно въздействие, е приел като по-вероято в конкретния случай ударът да е директен. Съдът е установил своевременно причината за разликата в неговото становище, а именно, че се дължи на това, че е ползвал само показанията на пострадалия, дал му е възможност да изслуша и обясненията на подсъдимия, след което несъответствието е било преодоляно. Назначената от въззивния съд тройна експертиза е боравила с пълния обем доказателства и съдът аргументирано е възприел заключението й, след като го е съпоставил с гласните доказателствени средства. Останалите поставени въпроси, като например доколко основателен е бил арестът на Я. по-рано вечерта, и дали не са игнорирани положителните характеристични данни за В. в личен и професионален план, нямат отношение към съставомерността на деянието, и могат да се обсъждат единствено при индивидуализиране на наказателната отговорност. След като прецизно е изяснил фактическата обстановка, Благоевградският окръжен съд е приложил правилно материалния закон. Тезата на касатора, че подсъдимият е действал законосъобразно, като е употребил физическа сила, не може да бъде споделена. Въззивният съд я е отхвърлил мотивирано, като е извел аргументите си от известните на полицията към онзи момент данни за пострадалия, от цялостното му поведение в сградата на районното управление, от конкретната обстановка и численото превъзходство на служителите на МВР. В допълнение следва да бъде съобразено и решението на ЕСПЧ по жалбата на Я.. Направената в него преценка за прекомерност на употребената сила се отнася до факти, идентични с приетите във въззивното решение факти, що се отнася до поведението на пострадалия. Европейският съд е отчел, че пострадалият се е държал арогантно, обиждал, псувал, ръкомахал, блъснал масата срещу полицай, и въпреки това е осъдил Българската държава за нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ. Според направеното тълкуване на Конвенцията, задължителна за българските съдилища, в тази ситуация прибягването до физическа сила не е било строго необходимо и оправдано. Констатацията за непропорционална употреба на сила няма пряко отношение към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. За субективната съставомерност на деянието определящо е отношението на дееца към вредоносния резултат - причинената телесна повреда, а не към нарушението на чл.72 от ЗМВР /отм./ От значение е съзнанието за възможността да причини телесна повреда на пострадалия, а не за неправомерност на употребата на физическа сила. Изводът, че деянието е извършено с евентуален умисъл, напълно кореспондира с установената фактическа обстановка. Както е известно, за евентуалният умисъл е характерно, че вредоносният резултат е страничен или косвен по отношение на пряко целения от дееца. По делото е изяснено и не се оспорва от подсъдимия, че пряката му цел е била да събори Я. на земята и да му постави белезници. Действията му разкриват, че когато се е насочил към осъществяване на намерението си, е предвиждал вероятното настъпване на съставомерните последици, но се е съгласявал с тях. Посредством гласни доказателствени средства, най-вече чрез показанията на св.Б., съдът установил какво представлява водещата техника за задържане с едновременен захват отзад в областта на главата и раменете и подсичане в коленете. При нея бързото неутрализиране на противника се постига чрез причиняване на дезориентация, болка и притискане на дихателните пътища. Прилага се само, когато е абсолютно необходима поради съществуващия риск от увреждане. Пряка опасност за живота и здравето съществува, както заради ограничаването на притока на въздух, така и заради удара при падане върху терена. Като обучен полицай, подсъдимият е бил наясно с риска, но това не го е възпряло. Отнесъл се е с безразличие към възможността да увреди пострадалия. Като е квалифицирал деянието като умишлено, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Въпросът за справедливостта на санкцията не подлежи на обсъждане, тъй като след приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК на В. е наложено минималното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, и изпълнението му е отложено за минималния възможен срок от три години. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 13 от 17.03.2023г., постановена по ВНОХД № 853/2021г. на Окръжен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: …......................... ЧЛЕНОВЕ: ............................. .............................