2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5282/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр.София, 14.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 5282/2013 година Производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 3 от 16.07.2013 год. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 269 от 16.07.2012 год. по в.гр.дело № 278/2012 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 14.05.2012 год. на Девинския районен съд по гр.дело № 351/2011 год. за - отхвърляне предявеният от Р. Ю. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.С., [улица] против Н. К. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.С., [улица] Г. Ю. А., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.С. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че той е собственик на три стаи от западната страна /две стаи и кухня/ и на баня от северната страна на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв.м. и гараж, със застроена площ от 20 кв.м., построени в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв.6 по ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984 год., идентичен с ПИ с идентификатор 05462.501.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010 год.; - отхвърляне предявеният от А. Ю. К., с ЕГН [ЕГН], живущ в Р., [населено място], общ.О., кв.К., представляван от Р. Ю. К. против Н. К. К., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.С., [улица] иск по чл.108 от ЗС за установяване, че той е собственик на две стаи от източната страна на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв.м., построена в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв.6 по ЗРП на [населено място], одобрен със заповед № РД-467/28.04.1984 год., идентичен с ПИ с идентификатор 05462.501.132 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010 год., както и Н. К. К. да бъде осъдена да му предаде собствеността и владението на двете стаи от източната страна на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 114 кв.м. и - прекратяване производството по делото в частта относно иска по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна частично на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 013, том ІІІ, рег.№ 3751, дело № 0348/23.06.2005 год. на Нотариус № 455, с район на действие РС-Д., относно описаните в т.1, б.”а” от Нотариалния акт втори етаж от двуетажна жилищна сгада, със застроена площ от 114 кв.м. и гараж, със застроена площ от 20 кв.м., намиращи се в имот ПЛ № 132, образуващ УПИ Х-132 в кв.6 по ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-467/28.04.1984 год., като недопустимо. Молителите Р. Ю. К. и А. Ю. К., представлявани от адвокат Н. М. П. поддържат, че „влязлото в сила въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК) и е необосновано, следва да бъде отменено изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от същия съд, друг състав” по съображения, касаещи съществото на спора, при което пространно се възпроизвеждат мотивите на същото както и тези по решение № 501 от 05.01.2004 год. по друго дело № 606/2003 год. на Смолянския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1028/15.07.2005 год. по гр.дело № 533/2004 год. на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, при което се прави извод, че влезлите в сила две решения на Смолянския окръжен съд и решението на Върховния касационен съд оборват изводите на Девинския районен съд за недоказано 10-годишно владение от страна на Р. К. върху имота. Представят писмени доказателства, за които твърдят, че са в тримесечния срок от датата на издаването им и са нови. Процесуалният представител адвокат Л. М. поддържа молбата за отмяна и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по молбата за отмяна Н. К. К. и Г. Ю. А., представлявани от адвокат Н. М. е постъпил писмен отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Претендират за направените по делото разноски за настоящото производство. Процесуалният представител адвокат Н. М. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл.303-чл.309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Именно такава хипотеза е налице в случая. Представените скици № 6763 и 6764, двете от 04.07.2013 год. за ПИ с идентификатор 05462.501.132 и 05462.501.132.1.2 са издадени по молби с вх.№ 94-5888 едва от 03.07.2013 год., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ [ЕГН] от 08.07.2013 год. и приходна квитанция от 08.07.2013 год. за платен данък от Р. Ю. К., удостоверения за наследници: изх.№ 2046 от 17.06.2013 год. на Ю. А. К. и изх.№ 2076 от 17.06.2013 год. на Н. Ю. К., дубликат на удостоверение за сключен граждански брак между А. Ю. К. и Г. М. У., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0015 от 10.02.1979 год. на Община [населено място], С. област, превод-извлечения на националния паспорт: на К. Г. изх.№ 13/278772/92 и на К. Р. изх.№ 13/278773/92 от Република Турция не са новооткрити, които въпреки полагане на необходимата грижа за добро водене на делото-страната не е могла да представи пред инстанцията по същество. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване, което не е налице. По изложените съображения молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по молбата за отмяна се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 100 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Ю. К. и А. Ю. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 32 от 14.05.2012 год. по гр.дело № 351/2011 год. на Девинския районен съд, потвърдено с решение № 269 от 16.07.2012 год. по в.гр.дело № 278/2012 год. на Смолянския окръжен съд. ОСЪЖДА Р. Ю. К. ЕГН [ЕГН] и А. Ю. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], С. област да заплати на Г. Ю. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. област на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 100/хиляда и сто/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: