Р Е Ш Е Н И Е № 610 София, 05.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Тeодора Стамболова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 610/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по чнд № 1329 / 08 г. описа на Шуменския районен съд и за отмяна на постановеното по него определение № 1252 от 19.09.2008 г.,с което е извършено групиране на наказанията на Н. Ш. М.. В искането се сочи, че съдът е нарушил закона при кумулиране на санкциите, наложени на Н. Ш. М. с двадесет отделни влезли в сила присъди. Не е съобразено действието на параграф 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ , бр. 92 от 2002 г./ и указанията на Тълкувателно решение № 1 от 2006 г. на ОСНК на ВКС , поради което групирането не е извършено по най- благоприятен за осъдения начин. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения пледира в подкрепа на възобновяването на делото, като изтъква, че след налагане на наказанията е приет по-благоприятен закон, който трябва да намери приложение по силата на чл. 2, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното : Шуменският районен съд с определение № 1252 от 19.09. 2008 г. по чнд № 1329/2008 г. групирал на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК и параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г. наказанията, определени на Н. Ш. М. с присъди по двадесет отделни наказателни производства, като създал девет групи. При индивидуализиране на общата санкция за три от съвкупностите съдът приложил чл. 24 от НК и увеличил времетраенето на наказанията лишаване от свобода, търпими при строг режим, с различни по продължителност срокове, от които приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от осъдения наказание по изброените присъди. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 06.10.2008 г. Искането за неговото възобновяване е основателно. Шуменският районен съд групирал част от наказанията на Н. Ш. М. в самостоятелна съвкупност, в която включил само тези, наложени с присъди, влезли в сила при действието на редакцията на чл.26 от НК, изключваща групирането на санкции за престъпления, представляващи опасен рецидив. По силата на параграф 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ , бр.92 от 2002 г./ тези наказания трябва да се търпят отделно, но до размера на предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията. Съгласно обвързващите мотиви на Тълкувателно решение № 1 от 10 .05. 2006 г. на ВКС по т.д № 1 / 2006 г. на ОСНК обаче същите санкции могат да се групират с наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 г. В настоящия казус това са присъдите по нохд № 1316/2001 г. , нохд № 1109/2001 г. нохд 2074/2004 г. , нохд 566/2006 , нохд 1430/2004 г. нохд 1195/2004 , нохд 880/2006 г. , нохд № 408 / 2008 г., всички на Шуменския районен съд, като се държи сметка за наличието на предпоставките на чл. 25 от НК . С атакуваното определение съдебният състав напълно игнорирал указанията на Тълкувателно решение № 1 от 10 .05. 2006 г. на ВКС по т.д № 1 / 2006 г. на ОСНК , като приел , че „обхванатите от забраната на параграф 90 ” наказания не подлежат на групиране с нито едно тези по останалите осъждания на М.. По този начин осъденият бил лишен от алтернативи за групиране на наказанията, при които тези, наложени след 1.10.2002 г., биха били „погълнати” / при спазване на правилата на чл.25 от НК / от общото наказание, определно по параграф 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ , бр.92 от 2002 г./. Изменената редакция на чл.26 от НК / ДВ, бр.92 / 2002 г./ действа едновременно с параграф 90 от ПР на ЗИДНК, който е по-благоприятната норма за осъдените рецидивисти. Ако районният съд бе съобразил това, то би стигнал до формирането на други конфигурации от наказания, а това рефлектира както върху сроковете на лишаване от свобода, които осъденият трябва да изтърпи, така и върху изводите за необходимост от тяхното увеличаване по реда на чл. 24 от НК. Неправилното интерпретиране на данните за осъжданията на Н. Ш. М. относно възможностите за групиране на наказанията налага възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да приложи точно разпоредбите на чл. 23 - 25 от НК , параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г. и чл.2, ал.1 от Закона за амнистия /ДВ, бр.26 от 07.04.2009 г./ Водим от горното и на основание чл.425, ал. 1, т.1 във връзка с чл.422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 1252 от 19.09. 2008 г. по чнд № 1329 / 08 г. по описа на Шуменския районен съд, с което е извършено групиране на наказанията на Н. Ш. М., и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.