Р Е Ш Е Н И Е № 400 София 02.11.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1646/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат И. М., срещу въззивно решение №3098 от 25.06.2010 год. по гр. дело № 2056/2009 г. на Софийския градски съд. С него е оставено в сила решение №III-33-47 от 22.12.2008 г. по гр. дело №3703/2007 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена молбата на жалбоподателката за обявяване смъртта на Л. С. М. на основание чл.14 ЗЛС. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за деня на предполагаемата смърт. С определение №869 от 23.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №3098 от 25.06.2010 год. по гр. дело № 2056/2009 г. на Софийския градски съд Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправни и материалноправни въпроси за това дали в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване денят на безвестното отсъствие или денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия; необходимо ли е да се направи категоричен извод за точен ден и час на предполагаемата смърт; необходимо ли е обявяване на лицето за общодържавно издирване и дали ако няма такова това означава липса на целенасочено търсене от страна на близките на отсъстващия. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за обявяването смъртта на Л. С. М. на основание чл.14 ЗЛС. П. на Р. Б. счита касационната жалба за основателна. Столична община не е заявила становище. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: В охранителните производства по обявяване на отсъствие или смърт по чл.443 и сл. ГПК/отм./ и чл.549 и сл. ГПК се цели най-общо да се съдейства за защита интересите, застрашени от продължително отсъствие на лице, за което няма никакви сведения. Според разпоредбите на чл.14 ЗЛС в общия случай след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. Оттук следва, че единственото изискване е да е минал период от пет години, през който да няма никакви известия от лицето или за него. Съобразно изричната разпоредба на чл.16 ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Ето защо в производството по обявяване на смърт подлежи на установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася последното известие за отсъстващия. Ако няма точни данни съдът не е длъжен да определи и часа на предполагаемата смърт. Не е необходимо обявяване на лицето за общодържавно издирване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилен е изводът на въззивния съд, че по делото са събрани доказателства за последното известие за Л. С. М. и това е моментът непосредствено преди деноминирането на лева през 1999 г., като от този момент са изтекли повече от пет години. Обстоятелството, че по делото има сведения за същото лице и от 1997 г. е без правно значение и съобразно изложеното по-горе не означава, че не може да се направи категоричен извод за деня на предполагаемата смърт – 04.07.1999 год. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се обяви смъртта на Л. С. М. на 04.07.1999 г. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЯВЯВА по молбата на Д. Б. М., [населено място], смъртта на Л. С. М., [ЕГН], с последна известна адресна регистрация – [населено място], [улица], на основание чл.14 ЗЛС като определя ден на смъртта му - 04.07.1999 г. Препис от решението да се изпрати на С. о. – район „В.” за съставяне акт за смърт на Л. С. М.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.