Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр.София, 11 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 799/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частните обвинители В. В. К., К. С. К. и К. С. К. срещу решение № 464/23.12.2014 год. по въззивно нохд № 1076/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като е изменена присъдата на първоинстанционния съд в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Д. Р. К., без да е бил сезиран с обжалване в тази част на присъдата. Искането е за обезсилване/отмяна в тази му част на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура определя жалбата като неоснователна предвид правомощията на въззивната инстанция по НПК. Подсъдимият Д. Р. К.-лично и чрез защитника, оспорва основателността на жалбата и поддържа, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка в пределите на своята компетентност и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 22-ри състав с присъда № 242/16.Х.2014 год. по нохд № 3316/2014 год. признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 23.02.2013 год. в [населено място] при управление на МПС в нарушение на правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на С.К.. На основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1, пр.3 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години. Оправдал го по обвинението за извършено нарушение на чл.116 ЗДвП. Приложил чл.343г от НК и го лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 1076/2014 год. изменил присъдата като намалил размера на наказанието лишаване от свобода, което при условията на чл.58А, ал.1 НК определил в размер на 2 години и срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 2 години. Потвърдил присъдата в останалата част. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в изменителната част на решението са неоснователни. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия срещу присъдата, в която има искане за изменение само въз основа на едно основание – явна несправедливост на наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК, поради определянето му в завишен размер, т.е. предмет на обжалване е само част от нея. От съдържанието на съдебния акт се установява, че съдът внимателно и задълбочено е обсъдил процесуалната дейност на първоинстанционния съд във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници и тяхната процесуална годност. Обосновал е извода, че няма допуснати нарушения и че фактическите положения са правилно установени. Мотивирал се е, че присъдата не противоречи на закона, правилата по ЗДвП са правилно приложени и че е налице съответствие с признаците на състава. По ясен и безпротиворечив начин – прецизно и задълбочено, съдът е дал израз на възприетия подход, който съответства на задължението по чл.314, ал.2 НПК – проверката да обхване и дейността за оценка на правилността на съдебния акт извън основанията, посочени в жалбата. Мотивирал е основанието за необходимостта от изменение с констатацията, че съдът при определяне на наказанието лишаване от свобода макар и законосъобразно да е приложил чл.58а, ал.1 НК, е допуснал нарушение на изискванията да вземе предвид и да оцени с оглед действителния им смисъл всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, което е довело до явна несправедливост на този вид наказание, поради несъответствието му с обстоятелствата, от значение за наказателната отговорност и на целите по чл.36 НК. Въззивната инстанция е длъжна винаги, когато установи, че има очевидно несъответствие по въпроса за наказанието и независимо, че не е оспорено от страната, да се произнесе като направи самостоятелна оценка на относимите обстоятелства и да обоснове верен извод за тяхното значение като смекчаващи и отегчаващи. В конкретния случай основанието за извод, че този вид наказание е явно несправедливо, макар и да е определено в съответствие с чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК, съдът е извел от неправилната оценка на данните за допуснатите нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, в негова вреда, тъй като с оглед вида им не указват на възприетата висока тежест и обществена опасност. Правилно е отчетено и установеното поведение на пострадалия като неправомерно, поради което и от значение за наказателната отговорност – предприетото от него пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за движение. От значение на смекчаващо отговорността е приел и поведението на подсъдимия, който веднага след произшествието е предприел възможното с цел евентуално да се намалят последиците, и неоправдано пренебрегнато от първоинстанционния съд. При това положение съдът е бил длъжен да изпълни процесуалните си задължения в пределите на своята компетентност, поради което няма основание от предвидените в чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна или изменение в поддържания от жалбоподателите смисъл. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 464/23.12.2014 год. по въззивно нохд № 1076/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ