Р Е Ш Е Н И Е № 531 Гр.София, 01 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2644/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 35/16.02.11 г., постановена от РС-Стара Загора по Н.О.Х.Д. 488/10 г., Ф. и Н. И. Л. са осъдени за извършено от тях престъпление по чл.216,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.55, ал. 1, т.2, б.Б НК им е наложено наказание пробация. Такова наказание е наложено на Н.Л. и за извършено от него престъпление по чл.129,ал.1 вр.чл.55,ал.1, т.2,б.Б НК. Групирани са наложените на Н. Л.наказания и е определено едно общо такова-пробация с определени три пробационни мерки. Л. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. К. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 500 лв.,а Н. Л. е осъден и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. С решение № 164/18.07.11 г., постановено от ОС-Стара Загора по В.Н.О.Х.Д. 1186/11 г.,цитираната присъда е потвърдена. В законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /18.07.11 г.- 21.09.11 г./ е постъпило искане от осъдените с развити оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено, присъдата да бъде отменена /очевидно след отмяна и на решението на въззивната инстанция/, осъдените да бъдат оправдани на основание чл.425,ал.1,т.2 НПК и да бъдат отхвърлени уважените граждански искове. В съдебно заседание пред ВКС осъдените и гражданският ищец, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище по искането. Представителят на ВКП преценява същото като неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е обосновано по начин, че голяма част от неговите аргументи са изтъкнати и пред въззивната инстанция. Последната е дала отговори, които явно не са от характер да задоволят претенциите на осъдените. Затова за пореден път те поставят своите въпроси пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, без да обосновават аргументацията си по начин, различен от направената пред ОС-Стара Загора. На следващо място трябва да се подчертае, че в настоящата процедура по възобновяване, върховната инстанция по наказателни дела може да пристъпи към оправдаване на осъден след възобновяване на наказателното производство и отмяна на съответните постановени актове, само в случаите на чл.24,ал.1,т.1 НПК. Такива са правомощията й, заложени в разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2, пр.2 НПК, при това само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. В конкретния случай, дори и да стигне до извод за незаконосъобразен анализ на доказателствата, въз основа на които е приета съответната фактология, същата несъмнено води до заключение за извършени престъпления и не би могло да се подходи към пряко оправдаване по нея от страна на ВКС на РБ. По същество погледнато, се заявява следното: Първо, производството пред първостепенния съд е протекло в процедура по чл.371,т.2 НПК- искателите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сами са пожелали делото срещу тях да се разгледа по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие и носят отговорност за това си свое искане, уважено от първоинстанционния съд. Затова е меко казано некоректно понастоящем да се оплакват, че се предприели такава процесуална стъпка не защото са извършили вменените им престъпни деяния, а заради риска, който биха поели да получат ефективно наказание лишаване от свобода, ако делото се разглежда по общия ред. ВКС изцяло споделя аргументите на въззивната инстанция по третирания въпрос, изложени на стр.6 и 7 горе от решението и не намира за нужно да ги повтаря. Доводите за липса на доказателства за авторство са несериозни и не следва да им се отделя повече внимание. Второ, все в контекста на казаното трябва да се обсъди следващото възражение, направено по искането- такова за неизготвяне на обвинителния акт по правилата на чл.235 НПК,което води до съществено нарушение на правото на защита и следователно е касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Дори и да приемем,че се има предвид настоящата разпоредба на чл.246 НПК, а не чл.235 НПК /третиращ въпроса с изпращане на делото на прокурора, не с правилата за изготвяне на обвинителен акт/ и объркването е с цифровото изразяване по отменения вече НПК, казаното по същество не намира опора в процесуалната действителност. Обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря на заложените в закона изисквания, а по фактологията на престъпната дейност се откроява поведението на всеки от извършителите /механизмът на нанасяне на повредите по процесния автомобил и на телесните повреди по пострадалия/, при това подробно описано. Очевидно лицата са разбирали изписаното, когато са признали фактите, но сега вече претендират несъответствие на обвиняващия ги пред съда документ с процедурните правила и следващата в тази връзка невъзможност те да разберат ясно и точно в какво са обвинени, за да могат адекватно да се защитават. Трето, не е вярно, че видът и характерът на обвинението са неясни както досежно току-що обсъжданото, така и досежно възражението за неприлагане разпоредбата на чл.132 вр.чл..129 НК, което от своя страна се опредметява като нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 НПК. Аргументация в искането не е отразена, поради което върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще се ограничи единствено до това да изрази солидаризиране с мотивацията на ОС-Стара Загора, изложена на стр.7 и началото на стр.8 от решението. Четвърто, липсва каквато и да е обосновка на възражението защо, ако се приеме, че Н.Л. е ударил автомобила на пострадалия, неговото поведение е подведено под нормата на чл.216,ал.1 НК , а не по чл.216, ал.4 НК-маловажен случай. След като искателят твърди,че такава би била правилната правна квалификация, то следваше да изложи доводи в тази връзка. Собствената оценка на ВКС съвпада с тази на съдилищата по същество, че общата преценка на поведението на Н. Л. и конкретно проявата му по отношение на колата на потърпевшия, не дават възможност да се счете, че вредни последици не присъстват или са незначителни, а и да има смекчаващи обстоятелства, които да навеждат на извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. и Н. Л. за възобновяване на Н.О.Х.Д.488/10 г.по описа на РС-Стара Загора, В.Н.О.Х.Д. 1186/11 г.по описа на ОС-Стара Загора. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/