2 РЕШЕНИЕ N. 223 София, 21.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 874-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г.София срещу въззивното решение от 22.04.10г. по г.д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г.д.№3551/08г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените в обективно съединение от [фирма]-г.София срещу [фирма] искове на основание чл.79 ал.1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 432.91лв.. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправния въпрос за свободата на договаряне и в противоречие с посочената в касационната жалба практика на ВКС. Също така касаторът поддържа, че липсва съдебна практика по въпроса за реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.София и касатор в настоящето производство. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема следното: Предмет на делото са предявени от [фирма] от г.София против [фирма]-г.София в обективно кумулативно съединение квантиминорен иск за 8000 лв. и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 423.91лв., представляваща мораторна лихва. За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорката, обективирана в двустранния приемо-предавателния прокол от 13.03.07г., подписан от представители на страните по делото за заплащане на отбив/отстъпка/ от цената в размер на 12000 лв. е нищожна поради липса на основание/чл.26 ал.2 ЗЗД/. Предвид съществуващата практика на ВКС, в т.ч. и тази посочена от касатора в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен. При тълкуване клаузите на приемо-предавателния протокол от 13.03.07г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г.София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма]-г.София и от друга страна от законния представител на [фирма] от г.София при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че стоката, предмет на процесния приемо-предавателния протокол е приета с дефекти, обстоятелство дало основание на страните да уговорят двустранно 12000 лв. отбив от цената, платим директно от [фирма]-г.София на [фирма] от г.София. Обстоятелството, че е налице частично плащане от [фирма]-г.София в размер от 4000 лв. е породило правния интерес на ищеца да предяви иска, предмет на настоящето дело за сумата 8000 лв. По своята правна характеристика двустранно констатираното лошо изпълнение в качествено отношение на процесната доставка, обективирано в цит. приемо-предавателния протокол от 13.03.07г., подписан от една страна от законния представител на [фирма]-г.София в качеството му на упълномощен представител на лизингодателя [фирма] и от друга страна от законния представител на [фирма] от г.София представлява извънсъдебно признание от страна на упълномощения представител на лизингодателя, което е подкрепено и с частично плащане от последния на уговорения между страните отбив от цената. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и това, че сключения между страните лизингов договор в чл.5 ал.1 предвижда прехвърляне на всички гаранционни права от лизингодателя на лизингополучателя. Изложеното налага извода, че са налице предвидените в чл.281т.3 ГПК отменителни основания. Като е приел, че уговорката в приемо-предавателния протокол от 13.03.07г. за заплащане на сумата от 12000 лв. е нищожна поради липса на основание въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени исковете по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да бъдат присъдени 3567лв. съдебни разноски за всички инстанции. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 22.04.10г. по г.д.№1718/09г. на СГС-ІІ-Б с-в, в частта с което е отменено първоинстанционното решение от 2.12.08г. по г.д.№3551/08г. на СРС, ГК, 53 с-в и вместо него е постановено друго с което са отхвърлени предявените от [фирма] от г.София срещу [фирма] искове на основание чл.79 ал.1 ЗЗД в размер на 8000 лв. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 432.91лв. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма]-г.София да заплати на [фирма] от г.София сумата 8000 лв./осем хиляди лева/, представляващи отбив от цена, сумата 432.91лв., представляващи мораторна лихва за периода 22.09.07г. до 7.02.08г., както и 3567лв. съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: