Р Е Ш Е Н И Е № 545 гр. София, 30.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на девети декември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Галина Захарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1967/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Д. Я. А. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 962 от 16.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 3937/2012 год. по описа на Софийски градски съд. От осъдения се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 - 3 от НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му при липса на доказателства за извършено съставомерно деяние. По същество иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа искането по изложените в него основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационенсъд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Софийски градски съд, за да се произнесе по искането констатира следното: С присъда № 53 от 14.06.2012 год. постановена по НОХ дело № 8151/2010 год. Софийският районен съд е признал подсъдимия Д. Я. А. за виновен в това, че на 1.11.2009 год. в гр.С. извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Р. А. на 25 години като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150 ал.1 пр.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 962 от 16.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 2937/2012 год. Софийският градски съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна стрна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяваънето на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. По оплакването за нарушение на материалния закон: Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. д чл. 348 ал.1 т.1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствени източници. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав е въприел неправилния подход на решаващия съд и избирателно е кредитирал само доказателствата подкрепящи обвинителната теза, съдържащи се в показанията на пострадалата А. и без основание е игнорирал всички останали доказателства, подкрепящи тезата му за липса на извършено съставомерно деяние. С тях по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което е суверенно право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка. Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали те са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях информация и дали при противоречието между тях е мотивирано решението кои противоречиви доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съотвествие с изискването по чл. 303 от НПК. По делото Софийският градски съд не е нарушил тези свои задължения. В съотвествие с правомощията си и по повод жалбата на подсъдимия с доводи за неоснователно кредитиране на показанията на пострадалата и тяхната недостатъчност за доказване на повдигнатото му обвинение, въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила осъдителна присъда. Проверката е извършил въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното на 25.02.2013 год. съдебно следствие, при което е изслушал обясненията на подсъдимия и допълнителните показания на пострадалата. Не е изпълнил формално задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, а подробно и задълбочено е обсъдил поотделно и в логическата им връзка всички доказателствени материали. Направил е различна преценка за достоверността им в посочените в решението части, но не е констатирал недостатъчност или неточно установяване на фактическите обстоятелства относно извършеното деяние и авторството на подсъдимия. В мотивите на въззивното решение, изготвени в съответствие с изискването по чл. 339 ал.2 от НПК, подробно е аргументирал защо приемо изцяло за достоверни показанията на пострадалата и отхвърля като недостоверни, нелогични, неконкретни и противоречиви обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от него свидетели. Съдът не само е съзрял противоречието в доказателствения материал по основния факт включен в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, а именно упражненото насилие и извършените сексуални действия по отношение на пострадалата, но подробно е аргументирал кои противоречиви доказателства кредитира и какви са правните му съображения за потвърждаване на присъдата. Изложените съображения не са произволни и не обслужбат единствено обвинителната теза в отклонение със задължението на съда за разкриване на обективната истина. Въззивният състав не е нарушил процесуалните си задължения с неоснователно кредитиране на показанията на пострадалата, както се поддържа в искането. Деянието е извършено в отсъствието на очевидци, затова основен източник на преки доказателства за събитията случили се в дома на подсъдимия на инкриминираната дата, а факта, че двамата са били там във времето, посочено от обвинението, не е оспорен от подсъдимия, са неговите обяснения, съответно нейните показания. Съобщените от тях факти са важен източник на преки доказателства и много внимателно са обсъдени през призмата на процесуалното им качество. Показанията на пострадалата, дадени под страх от наказателна отговорност, не могат да бъдат игнорирани само поради факта, че е заинтересовата от изхода на процеса. Не по-малко заинтересован от нея е и подсъдимият, обясненията на когото, дадени без угрозата от наказателна отговорност, са освен доказателствено средство и средство за защита. Предвид на това, при съблюдаване на задължението на съда за разкриване на обективната истина, двете решаващи съдебни състави много внимателно, задълбочено и в детайли, с активното участие на обвинението и защитата са ги разпитали. При съобщеното от пострадалата, че се затруднява да говори за случая, по реда на НПК са приобщени към доказателствената съвкупност показанията, които е дала пред разследващия орган и пред съдия в досъдебното производство. При подробния им анализ са изложени убедителни съображения за кредитиране показанията на пострадалата и за отхвърляне версията на подсъдимия, че не е извършил деянието, а твърденията на пострадалата са проява на ревност при наличието и на финансов мотив. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила и в частта, с която е извършена оценка на показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия. Нито един от тях не е присъствал в дома на подсъдимия и не е могъл да даде сведения свързани с предмета на доказване относно извършеното деяние. Доколкото всеки от тях е установявал факти за предходни интимни отношения между двамата, те мотивирано са приети като твърде общи и са отхвърлени като недостоверни, като и в тази част на въззивното решение са изложени достатъчно подробни съображения. При възприетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства относно съставомерните признаци, включени в предмета на доказване, именно вкарването насила на пострадалата в апартамента на подсъдимия, завеждането й в спалнята, демонстрираното явно сексуално жалание спрямо нея, започнало с блъскането й на леглото и неутрализирането на опитите й да се освободи и да избяга, изваждането на пениса му, с който започнал да си играе, да докосвал с него половия орган на пострадалата и да се опитва да проникне в него и приключило с еякулирането върху седалищните й части, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като блудство, извършено чрез употреба на сила. Подсъдимият е нарушил половата неприкосновеност на пострадалата, като без нейно съгласие е извършил действия за да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. Извън довода за липса на доказателства, осъденият не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.3 от НПК е неоснователно. Извън довода за осъждането му в отклонение с изискването по чл. 303 ал.2 от НПК, на което беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, оплакването се мотивира с допуснати нарушения в досъдебното производство. В този смисъл са изложените съображения, че огледът на местопроизшествието в досъдебното производство, при който са иззети вещи, е съставен в отклонение с изискванията на процесуалния закон, като той и извършените въз основа на него експертни изследвания не могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Въпросът за законосъобразното извършване на това процесуално следствено действие е стоял на вниманието на двете решаващи съдебни инстанции и е решен по различен начин. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на подсъдимия свързани с годността му и като е приел, че е опорочен процесуалния ред за извършването му го е изключил от годната доказателствена съвкупност и не е ценил изводите на вещото лице, изследвало веществените доказателства, иззети при него. Въззивната инстанция, която е сезирана с оплакване за допуснато нарушение в действията по разследването на стр.5 от мотивите към присъдата подробно е приела, че пропуските при изземването на веществените доказателства не могат да бъдат отстранени в последващия стадии на процеса, но не всяко нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Законосъобразен е изводът, че само нарушението, което е довело до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия и може да бъде отстранено посредством валидното му извършване е основание за отмяна на постановения съдебен акт, а по делото такова не е налице. При опороченото изземване на веществените доказателства не са ограничени правата на подсъдимия, защото и включването им в доказателствената съвкупност не може да доведе до различни правни изводи, доколкото не съдържат данни в подкрепа на защитната му теза и по същество не допринасят за изясняване на делото. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Доводът за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.3 от НПК е неоснователен. От осъдения общо се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо завишено без да се излага нито една конкретна данна за основателността му. Проверката за правилността на въззивното решение в тази част следва да се извърши за наличието на основания, за които съдът следи служебно. В конкретния случай основания за служебна намеса и за смекчаване на наказателното положение на осъдения не са налице. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон определеното за изтърпяване наказание по размер не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, предвидени в особената част на НК за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне на неговия размер. Наказанието три години лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Ефективното изтърпяване на наказание в този размер е необходимо както за неговото поправяне и превъзпитание, така и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Намаляването му по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в дееца и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. Я. А. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 3937/2012 год. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 962 от 16.07.2013 год., с което е потвърдена присъда № 53 от 14.06.2012 год. по НОХ дело № 8151/2010 год. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: