Ключови фрази
Средна телесна повреда * трайно затрудняване движенията на горен десен крайник * индивидуализация на наказание * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

70

 

гр. София, 13 февруари 2009г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и девета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ  

       ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА 

                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ

 

при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ

изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

н. д. №33/2009 година        

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. С. И. срещу решение на Апелативен съд-Бургас от 11.12.2008година, постановено по ВНОХД№60/2008г. по описа на съда, с което е изменена присъда №4/21.02.2008година на Сливенски окръжен съд.

В касационната жалба на подсъдимото лице се визират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Очертаната позиция се обосновава с фрагментарни доводи за несъответност на индивидуализираната наказателна санкция на тежестта на престъплението и причинените общественоопасни последици, и с бланкетни възражения за игнориране на съдебната практика при диференциране на гражданската отговорност за неимуществени вреди. Предлага се правоприлагане разпоредбата на чл.354, ал.1, т.3НПК и ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната и гражданско-осъдителна част.

В хода на съдебното производство пред касационната инстанция защитникът на Ж. И. декларира, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително се релевират доводи за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2НПК, развити в представени писмени бележки, и се предявяват искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, които са извън обсега на касационната жалба, поради което ВКС не дължи произнасяне.

Подсъдимият И. се солидаризира с позицията на своя процесуален представител и моли да бъде оневинен.

Частният обвинител и граждански ищец П. Т. участвува лично в съдебното заседание пред настоящия състав и пледира за правилност и законосъобразност на постановения от Бургаски АС, съдебен акт.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4 от 21.02.2008година, постановена по НОХД№408/2007г. , Сливенски окръжен съд е признал Ж. С. И. за виновен в това че на 10.01.2005година в с. А., при условията на съучастие със С. И. Диков като съизвършител, умишлено причинил на П. И. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.1 и 2 НК, вр.чл.20, ал.2НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода с приложение института на условното осъждане, и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115, вр.чл.20 и чл.18НК. Със същия съдебен акт в съответствие с разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД, първостепенният съд е ангажирал солидарно и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумите от 747/седемстотин четиридесет и седем/ лева, възмездяващи имуществените вредни последици и 20 000/двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания при непозволеното увреждане, като отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер, поради неоснователност и недоказаност.

С обжалваното въззивно решение от 11.12.2008година, Апелативен съд-Бургас е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-правната и гражданско-правна част, като признал подсъдимия И за невиновен в причиняване на телесна повреда на пострадалия Т. , довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и намалил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вредни последици на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

В рамките на осъществения инстанционен контрол, лимитиран от релевираните оплаквания за касационно основание, визирано в чл.348, ал.1, т.3 НПК, настоящият съдебен състав не констатира явна несправедливост на определената наказателна санкция-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на която отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, при условията на чл.66НК.

При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е преценила задълбочено тежестта на инкриминираното престъпление, съобразно инидивидуализиращите го характеристики. Компетентно, с юридически усет е интерпретиран механизма на престъпното деяние, обективиран в конкретиката на извършените неправомерни действия, техния интензитет, насоченост и използуваните средства- дървени колове с дължина 60-70см; внимателно са изследвани формата на съучастие и каузалния принос на Ж. И. в задружната престъпна дейност. Проявен е професионализъм и с поставения акцент на настъпилия общественоопасен вредоносен резултат и медикобиологичните признаци на причинените телесни увреждания /счупване на лъчевата кост и шиловидния израстък на лакътната кост, довело до трайно увреждане движението на десния горен крайник, и множество леки телесни повреди извън обсега на очертаната съставомерност по чл.129НК, изразяващи се разкъсно-контузни рани на главата, в кръвонасядания и отоци по цялото тяло/.

При налагане на наказанието, Бургаски апелативен съд е отдал необходимото значение и на фактите за личността на дееца, анализирани в контекста на характера и спецификата на престъпното посегателство, в което като акт на поведение се проектират обществените, психологически и индивидуални качества и особености на дееца. Отчетена е демонстрираната от подсъдимия бруталност и жестокост в хода на реализирания неправомерен акт, и при съблюдаване изискванията на чл.36НК и целите на специалната превенция, отмерени санкционните последици.

В аспекта на предложената аргументация оневиняването на подсъдимия И по повдигнатото от прокуратурата обвинение за средна телесна повреда, проявила се в разстройство на здравето, временно опасно за живота не обосновава редуциране на наказателната санкция. Коментираната ревизия на първоинстанционния съдебен акт е предпоставена от установената в експертните заключения, разгъната клинична картина, опровергаваща коматозно състояние на пострадалия и изключваща правната квалификация-средна телесна повреда за една от причинените травми, според медицинските и юридически критерии. Тя обаче не индицира на промяна в приетата от въззивния съдебен състав фактология за инкриминираното престъпление и съпричастността на подсъдимото лице, и не се отразява съществено на оценката при обсъждане на релевантните за наказателната отговорност, обстоятелства. Подобни изводи сочат на неоснователност на заявените доводи на защитата за явна несправедливост на наказанието и мотивират липса на предпоставки за правоприлагане процесуалните норми на чл.354, ал.1,т.3, вр.ал.2, т.1НПК

Атакуваното съдебно решение е правилно и в гражданско-осъдителната част. Размерът на уважената част на предявения граждански иск за неимуществени вреди-15 000 /петнадесет хиляди/ лева е съответен на фактическите данни по делото, обуславящи субсумиране на противоправните действия на Ж. И. от престъпния състав на чл.129НК, определен е при съблюдаване предписанията на чл.45 и чл.52ЗЗД, и не компрометира принципите за справедливост. Присъденото обезщетение е обвързано с медико-биологичния характер и естеството на причинените на П. Т. телесни увреждания, съразмерно на претърпените от пострадалия болки и страдания, негативни емоционални преживявания и стрес, и съобразено с възстановителния период и съпътствуващото го лечение.

По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия Иследва да остави в сила въззивния съдебен акт, с който е изменена присъда №4/21.02.2008година на Сливенски окръжен съд, по НОХД№408/2007година .

Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №161/11.12.2008година, постановено по ВНОХД №60/2008г., по описа на Апелативен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.