Ключови фрази
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * лека телесна повреда * споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

София, 20 април 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април 2011 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретаря ............Ив. Илиева............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. К.................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1120/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НОХД № 645/2010 г. по описа на Окръжен съд –гр.Ловеч и отмяна на постановеното по него определение № 10 от 19.11.2010 г., с което е било одобрено постигнато споразумение между Окръжна прокуратура гр.Ловеч и адв. Р. К. – защитник на обв. Р. А. М.. Иска се връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъкват доводи за това, че определението не е било проверено по касационен ред, като при постановяването му са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуални закони, които следва да бъдат отстранени чрез възобновяване на производството по делото. В обсега на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се сочат аргументи за неупражнено правомощие на съда да откаже одобрение на споразумението, тъй като по делото са били налице достатъчно доказателства за необходимост от повдигане на обвинение за по-тежко обвинение, както и че заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза е вътрешнопротиворечиво относно механизма на получаване на увреждането и средството, с което е причинено то. Вследствие на тези нарушения е бил приложен неправилно материалния закон, тъй като е било одобрено споразумение по правна квалификация по чл. 124 от НК, а не за по-тежко престъпление – по чл. 115 от НК. Сочи се , че е имало данни за престъпление по чл. 325 от НК, каквото обвинение не е било обсъждано на досъдебното производство.
Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения М. пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор, като счита, че то се основава на избирателен подбор на доказателства, съдържащи се в показания на родственици на пострадалия, които са изолирани от останалите доказателства.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С определение № 10 от 19.11.2010 г., постановено по НОХД № 645/2010 г., Окръжен съд – гр.Ловеч е одобрил постигнатото споразумение между прокурор от ОП-гр.Ловеч и защитника на обв. Р. А. А., с което последният е бил признат за виновен в това, че на 06.05.2010 г. в[населено място] по непредпазливост е причинил смъртта на М. А. И. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда – престъпление по чл. 124 ал.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години , като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението му било отложено за три години.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения шестмесечен срок.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закони не намира опора в материалите по делото. В искането на Главния прокурор същото се обосновава с факта, че по делото са налице доказателства за това, че ударът върху пострадалия е нанесен с метална тръба, което сочело на квалификация по чл. 115 от НК. Т. обвинение не е било повдигано на обвиняемия, което е следвало да бъде констатирано от съда, който е следвало да откаже да одобри споразумението и да върне делото на прокурора.
В искането не се държи сметка за това, че досъдебното производство е било прието за наблюдение от прокурор при ОП-[населено място] за престъпление по чл. 124 ал.1 от НК, като изрично е посочено, че с оглед уточняване на правната квалификация на деянието е следвало да се извършат разпити на свидетели-очевидци и да се назначат съдебно-медицински експертизи /л. 1-2 от дос. произв./. Към този момент вече е бил разпитан св. С. А. /л.72/ - едното от лицата, посочени в искането на Главния прокурор, от показанията на който се черпят сведения за нанесен удар с тръба от обвиняемия. С оглед дадените указания от прокурора пред съдия са били разпитани и св. С. И. /л.84/, и С. А. /л.86/, а пред органа на досъдебното производство – св. Е. Е. /л.93/. След събиране на всички гласни доказателства и назначаването на посочената експертиза от прокурора, на обв. М. е повдигнато обвинение по чл. 124 ал.1 от НК. С постановление от 27.08.2010 г. /л.120/ прокурорът, който е приел делото за наблюдение с оглед престъпление по чл. 124 от НК, е върнал същото за допълнително разследване с оглед проверка на твърдения на повереника на пострадалите, направени при предявяване на разследването. Не са били дадени указания за повдигане на обвинение за по-тежко престъпление. Указанията са били изпълнени и след приключване на разследването делото е изпратено на прокурора. Същият този прокурор, който е наблюдавал производството, е постигнал споразумение със защитника на обвиняемия по правна квалификация на престъплението, което сам е указал да се повдигне на обв. М., и го е внесъл за разглеждане и одобрение в съда. Тези документирани в делото процесуални действия на прокурора сочат на съзнание от негова страна на съдържанието на всички гласни доказателства и на заключенията на съдебно-медицинските експертизи. В същото време, очевидно запознавайки се с материалите от цялото досъдебно производство /включително и показанията на посочените в искането на Главния прокурор свидетели/, прокурорът е преценил, че те му дават основание да повдига и поддържа обвинение по правната квалификация на чл. 124 ал.1 от НК, за което е постигнато и споразумението между него и защитата на обвиняемия.
Като не е прекратил производството по разглеждане на споразумението и не е върнал делото на прокурора с оглед повдигане на обвинение по чл. 115 от НК, което се претендира в искането на Главния прокурор, съдията от ОС- Ловеч не е допуснал нарушение нито на процесуалния, нито на материалния закон. В рамките на досъдебното производство, в която фаза е постигнато споразумението, и в която прокурорът е носител на функциите по ръководство и решаване на делото, той е единственият орган, който определя правните и фактически рамки на обвинението. Като такъв той е свободен да прецени какво обвинение би могъл да обоснове с наличния доказателствен материал и евентуално да поддържа и докаже в съдебната фаза на процеса. Ето защо, ако съвкупната доказателствена маса не му дава основания да поддържа по-тежко обвинение /каквото се претендира в искането, че е следвало да се повдигне/, прокурорът не допуска нарушение на материалния закон, като постига споразумение със защитата на обвиняемия по по-лека квалификация, по която всъщност е извършено цялостното разследване в рамките на досъдебното производство. Действително, съгласно чл. 382 ал.7 от НПК, съдът следва да одобри предлаганото споразумение, „ако не противоречи на закона и морала”. В случая обаче не е било налице противоречие със закона на предложеното и внесено за одобрение споразумение, за което съдът е следвало да следи, доколкото тази разпоредба не би могла да бъде в крайна колизия с тази на чл. 381 ал.5 т.1 от НПК, изискваща съгласие между споразумяващите се прокурор и защитник относно вината на обвиняемия и правната квалификация на деянието. Очевидно е, че в свободата на преценка на прокурора относно клаузите на споразумението се включва правото да прецени по какво обвинение да се споразумее със защитата и дали, ако не постигне споразумение по това обвинение, би могъл да поддържа успешно друго – по-тежко обвинение в евентуална съдебна фаза на наказателния процес. Споразумяването по въпроса за правната квалификация в конкретния случай при пълното съзнание на прокурора относно съдържанието на доказателствената съвкупност очевидно е резултат от убеждението на прокурора, че не би могло да се повдигне обвинение за престъпление по чл. 115 от НК, което успешно да се поддържа в съдебната фаза. Този извод в конкретния случай се налага от обстоятелството, че прокурорът, който е приел за наблюдение производството, извършил е действия по разследването, постигнал е споразумение със защитата и след това се е явил в съдебно заседание, искайки одобрение на споразумението, всъщност е един и същ. Поради това, след като неговите действия почиват изцяло на закона и преценката на правната квалификация на престъплението е извършена в контекста на чл. 381 ал.5 т.1 от НПК, не би могло да се претендира, че с одобряването на споразумението съдът е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закони и то да е „съществено” по см. на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Когато правната квалификация на престъплението, за което страните са се споразумели и което е било одобрено от съда, е резултат на доказателствена оценка на фактите, извършена от прокурора, относно обективната и субективна страна на престъплението, не може да се приеме, че както прокурорът, така и съдът, са допуснали нарушение на материалния закон, ако е било предложено на съда и одобрено от него споразумение по по-лека правна квалификация, различна от тази, която буквалният прочит на изолирани материали по делото сочи, че би могла да се приложи.
Показанията на С. И., С. А. и Е. Е. са в коренно противоречие в всички останали свидетелски показания досежно обстоятелството дали обв. М. е имал тръба в ръцете си, с която да е нанесъл удар по главата на пострадалия. Първо, тримата свидетели са били в изключителни близки родствени отношения с пострадалия /съответно фактическа съпруга, син и тъст/. Техните показания само на тази основа не биха могли да бъдат считани за заинтересовани от изхода на делото, ако не са налице и други убедителни съображения за това. Такива обаче са налице – заключенията на всички СМЕ, които изключват категорично възможността телесната повреда, която е в причинна връзка със смъртта на пострадалия, да е резултат от удар с тръба по главата му, каквито обективни находки дори не са били открити. Не може да е в подкрепа на довода, изложен в искането на Главния прокурор, и факта, че по делото е установено, че до мястото на престъплението е била намерена метална тръба. За начина и времето на намиране на същата е била изготвена докладна записка от 30.06.2010 г. /л.20/. В нея е отразено, че е била намерена на 04.05.2010 г. от Щ. Щ., който е уведомил за това полицейските органи /очевидно на 30.06.2010 г./. Инкриминираното деяние е осъществено два дни по-късно от датата на намиране на тръбата – на 06.05.2010г. Не е ясно каква връзка открива вносителят на искането за възобновяване с тръбата, за която е съставена докладната записка, и конкретното деяние, в което е обвинен М.. Поради това очевидно не е извършено и приобщаване на тръбата към веществените доказателства по делото, за което обаче не може да бъде отговорен съдията, одобрил споразумението.
Не е основателен и доводът, съдържащ се в искането на Главния прокурор, че на досъдебното производство е могло да се повдигне обвинение и за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, което не е било повдигнато, а би могло да се направи в рамките на възобновеното производство. Този аргумент е в изключително крещящо противоречие с функцията на съда в наказателния процес и най-вече тази по Глава ХХІХ от НПК. Единственият орган, който може да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер е прокурорът /чл. 127 т.3 от Конституцията и чл. 46 ал.1 от НПК/. Съдът няма правомощието да указва на прокурора какво обвинение да повдига и каква да бъде съдбата на вече повдигнато обвинение. В диференцираното производство по прекратяване на наказателното производство със споразумение след приключване на досъдебното производство в още по-голяма степен е ограничено правомощието на съда в тази насока, тъй като той не е длъжен да следи дали споразумение се постига за всички обвинения /ако са няколко/ или спрямо всички обвиняеми. Това произтича от нормата на чл. 381 ал.7 от НПК, съгласно която споразумение може да се постигне само за някои от престъпленията или спрямо някои от лицата. Затова и произнасянето на съда по одобрение на споразумението е ограничено от правните и фактически рамки на текста на самото споразумение и е недопустимо съдът да излиза извън тях, като дава указания за повдигане на нови обвинения за други престъпления или привличане на други лица към наказателна отговорност.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 645/2010 г. по описа на Окръжен съд –гр.Ловеч и за отмяна на определението, с което е било одобрено постигнато споразумение между прокурор от ОП- Ловеч и защитника на обв. Р. А. М..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.