4 гр. д. № 4919/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 27 София, 07.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4919/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Т. Ж., Л. Т. Ж., Г. Т. Д. и Н. Т. А. касационна жалба срещу решение № 114 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1040/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 19.11.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 15.11.2012 г. по гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че З. Т. и Г. Д. Т. и Т. Д. Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й. Д. Р. на общо ½ ид. ч. от УПИ ХІІ-214, в кв. 39, по плана на [населено място]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по разрешения материалноправен въпрос придобито ли е право на собственост на оригинерно основание давностно владение, когато са установени всички елементи от неговия фактически състав. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По въпроса, по който е допусната касационна проверка, настоящият състав приема следното: При направено позоваване на оригинерното придобивно основание давностно владение, съдът следва да обсъди в съвкупност всички факти, установяващи елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Когато са допуснати гласни доказателства за установяване владението на имота, съдът следва да формулира въпроси към свидетелите така, че да се установи точно кой е ползвания имот, служил за задоволяване на жилищните нужди на владелеца, ако има твърдения в тази насока. По същество на касационната жалба : Установено е от фактическа страна, че общият на страните наследодател Д. А. Д. е починал през 1954 г. и оставил за наследници: дъщеря Й. Д. Р., починала 1993 г., наследодателка на ищците по иска, и син Т. Д. Д., наследодател на ответниците, сега касатори. Няма спор между страните за това, че общият наследодател е притежавал две дворни места в строителните граници на [населено място], заснети с пл. №№ 214 в кв. 39 и 266 в кв. 49, за които с действащия регулационен план на селото от 1993 г. са били отредени УПИ ХІІ-214 в кв. 39 с площ от 1930 кв. м. и УПИ ХІІІ-214, в кв. 39 с площ от 1650 кв. м., както и УПИ Х-226 с площ от 1920 кв. м. в кв. 49 и УПИ ІХ-226, с площ от 160 кв. м. в кв. 49. По отношение на УПИ ХІІ-214, в кв. 39, по плана на [населено място] по делото е установено, че през 1998 г. наследодателят (бащата) на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост на дворно място с площ от 1920.00 кв. м., намиращо се в [населено място] и представляващо кадастрална основа на УПИ ХІІ-214 в кв. 39 по плана на селото заедно с постройките в него, както и на дворно място с площ от 1650.00 кв. м. в същото село, представляващо кадастрална основа на УПИ ХІІІ-214 в същия квартал, като се е позовал на наследяване и давностно владение (н. а. № 186/98 г., т. І, рег. № 1135, л.19 от гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски РС). От представената скица за УПИ-ХІІ-214 ( л. 75 по гр. д. № 91/2012 г.) се установява, че в имота са построени жилищна сграда и две полумасивни постройки, както и че по разписния списък се води на Г. Т. Д., син на Т. Д. Д.( внук на общия наследодател). Със свидетелски показания е установено, че в едно от дворните места е къщата на Т. (Т.) Д., в която е живял със семейството си, но свидетелите не уточняват за кой имот от описаните в исковата молба говорят. Свидетелят И. М. е твърдял, че Т. е имал две дворни места, като в едното е била жилищната сграда, в която е живеел, а другото е било празно и го е ползвал със Запрян, съпругът на сестра му Й. за отглеждане на птици. Свидетелката Р. М. посочва, че страните са имали две дворни места с къщи и друго извън селото, но отново не е поискано да конкретизира за кои от имотите, предмет на иска, говори. Свидетелят Г. И. установява, че приживе общия наследодател е разделил притежаваното от него дворно място, като е предоставил част от него на дъщеря си и зет си и им е построил жилищната сграда, а в другата част е останал да живее синът му. Свидетелят не дава точно сведение за местонахождението и границите на имота. При така установените данни съдът е направил извод, че след като със събраните доказателства не се установява по безспорен начин имотът, кой е имотът, който наследодателят на ответниците е ползвал за живее и приживе му е бил предоставен от наследодателя му, то той не е придобил вещни права върху него на основание давностно владение. От това е намерено, че всички имоти, принадлежали на общия наследодател, са останали съсобствени между наследниците му и са уважени, предявените от ищците, наследници на дъщерята Й., установителни искове, включително и по отношение на имота, за който въззивното решение е допуснато до касационна проверка. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. След като с гласни доказателства по несъмнен начин е установено, че общия наследодател е предоставил на сина си и на дъщеря си по един имот, в който всеки от тях е построил жилищна сграда и е живял със семейството си, като братът и сестрата не са спорили за правата си върху имотите, предоставени им от наследодателя за живеене и сградите в тях, съдът необосновано е приел, че към 1998 г. наследодателят на ответниците Т. Д. Д. не е придобил на основание давностно владение дворното място, в което е била и жилищната сграда, в която е живял заедно със семейството си. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е поставил конкретни въпроси на свидетелите за местонахождението на жилищните сгради. Конкретизацията и въз основа на това индивидуализацията на имотите, ползвани като жилищни, е могло да се установи и с изслушване на техническа експертиза, оглед на място и изслушване на свидетелите при огледа. Съдът е постановил решението си преди делото да е било изяснено напълно от фактическа страна, което е нарушение на съществена процесуална норма и основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяната му. Поради това, че се налага извършване на съдопроизводствени действия за изясняване на посочените обстоятелства, от значение за изхода на спора за собственост на УПИ ХІІ-214, в кв. 39, по плана на [населено място], на основание чл. 292, ал.3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 114 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1040/2013 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.11.2012 г. по гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че З. Т. и Г. Д. Т. и Т. Д. Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й. Д. Р. на общо ½ ид. ч. от УПИ ХІІ-214, в кв. 39, по плана на [населено място]. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд. Разноските, направени за касационно производство, да се присъдят от въззивния съд съобразно изхода на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: