3 Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр.София, 09 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Мариана Иванчева и след становище на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №639/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. Г. В. с правно основание чл. 423 от НПК. В искането за възобновяване осъденият В. излага твърдения, че е бил задочно осъден по нохд № 21318/2015г. по описа на СРС, 115 състав. Твърди, че не се е укривал от правосъдието и е посочил адрес за призоваване. Позовава се на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК, като сочи, че е бил предаден въз основа на Европейска заповед на арест от Кралство Испания и на това основание следва да бъде възобновено наказателното дело. Претенцията е за възобновяване на нохд 21318/2015г. по описа на СРС, 115 състав и отмяна на постановената по него присъда. Пред касационната инстанция упълномощеният за това производство защитник на осъдения Б. В. – адв. Г. Г., поддържа искането за възобновяване, като излага съображения за допуснато съществено нарушение на материалния закон при разглеждане на делото. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Посочва, че осъденият е участвал лично на ДП и е запознат с обвинението, участвал е в две заседания пред първоинстанционния съд, след което се е укрил и не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован, като производството е продължило при условията на чл. 269 от НПК. Обжалвал е присъдата чрез упълномощен защитник и е участвал във въззивното производство. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК, понеже в издадената и приложена по делото ЕЗА не са поети гаранции за възобновяване на делото. Осъденият Б. Г. В. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения В. е процесуално НЕДОПУСТИМО. Макар то да е подадено е от правно легитимиран субект – осъденото лице, срещу влязла в сила присъда, искането е просрочено. Съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, искането за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство, следва на бъде направено в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава. Този срок е преклузивен и след изтичането му се прекратява възможността за проверка по реда на извънредния контролен способ на влезлия в сила съдебен акт. След изтичане на законоустановения шестмесечен срок искането, подадено от осъдено лице, е недопустимо, не може да предизвика произнасяне по същество по възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. От приложените по настоящето дело писмени материали е видно, че по отношение на осъдения Б. В. от Софийска районна прокуратура е била издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/, за неговото предаване за изтърпяване на наложеното му наказание две години и шест месеца лишаване от свобода с присъда по нохд № 21318/2015г. на Софийски районен съд. С решение на Централен следствен съд № 2, Национален наказателен и административен съд, Мадрид, Кралство Испания, е разрешено признаването и изпълнението издадената ЕЗА и предаването на исканото лице Г. В. на издаващия орган. От справката от МП – ГД „Изпълнение на наказанията“ рег. № 5550/21.08.2020г. се установява, че осъденият В. е постъпил в Затвора – София на 29.11.2019г. след фактическото му предаване въз основа на ЕЗА. Шестмесечният срок за искане за възобновяване на производство на основание чл. 423 от НПК започва да тече от момента на фактическото предаване на осъдения на територията на България, когато той е бил предаден въз основа на Европейска заповед за арест. В настоящия случай началната дата на срока е именно тази на фактическото предаване на лицето. Макар узнаването от осъдения на влязлата в сила присъда да е могло да стане в по-ранен момент, началото на установения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок за искане за възобновяване, е фактическото предаване, понеже едва от този момент за него е налице реална възможност да поиска възобновяване на наказателното дело, по което е бил осъден. Изложените обстоятелства касателно издаването и изпълнението на ЕЗА за Б. В. и фактическото му предаване на компетентните органи на Република България, водят до извод, че по отношение на осъдения В. шестмесечният срок, в който е можел да направи искане за възобновяване на наказателното дело, е започнал да тече от датата на фактическото предаване – 29.11.2019г. Настоящето искане е подписано от В. с дата 09.06.2020г. и е било заведено във Върховна касационна прокуратура на 17.06.2020г. Впоследствие то е било изпратено по компетентност на ВКС и по него е образувано производството. Преклузивният шестмесечен срок по чл. 432, ал. 1 от НПК, започнал да тече от датата на фактическото предаване на осъдения – 29.11.2019г., е изтекъл на 29.05.2020г. Следователно, искането за възобновяване е подадено след изтичане на шестмесечния срок. Просроченото искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Б. Г. В. за възобновяване на производството нохд № 21318/2015г. по описа на Софийски районен съд, 115 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 639/2020г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.