Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * обезщетение за ползване * съсобственост * трето лице, ползващо съсобствен имот

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

София, 02.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4400 /2017 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 358 от 02.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1084 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 966/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която П. К. В. е осъден да заплати на В. Д. П. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 7643 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишена вследствие едноличното ползване на съсобствения имот – жилище за периода от 28.08.2011 г. до 05.10.2016 г. по касационна жалба, подадена от П. К. В.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 31, ал.2 ЗС и неправилно прилагане на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и за необоснованост на извода, че жалбоподателя лично е ползвал процесното съсобствено жилище.
Ответницата по касация оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че е приложимо ТР № 7/2012 г., защото касаторът е допуснал трето лице в съсобственият им жилище по заем за послужване и е достатъчно да отправи покана до него, за да дължи той обезщетение за това, че е била лишена от ползването.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: дали с отправяне на покана за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот, адресирана само до другия съсобственик, когато имотът се ползва от трети лица със съгласието на този съсобственик, без неползващия собственик да е изразил до тях воля за прекратяване на облигационната връзка, това ползване представлява „лично ползване” по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и тълкуването, дадено в ТР № 7/2012 г. ОСГК на ВКС.
Ако ползването на съсобствена вещ е отстъпено на трето лице със съгласието на всички съсобственици, е неприложима нормата на чл. 31, ал.2 ЗС дори да е изпратена писмена покана от единия неползващ съсобственик до другите съсобственици. Сключеният от съсобствениците облигационен договор за заем за послужване ги обвързва еднакво. Ако някой от съсобствениците иска лично да ползва имота следва първо да прекрати договора за заем за послужване с ползващите вещта трети лица. Тази хипотеза е различна от разгледаната в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, при която само един от съсобствениците е допуснал трето лице да ползва съсобствената вещ, а съсобственикът, който иска да ползва веща и претендира обезщетение не е дал съгласие трето лице да ползва съсобствената вещ. В този случай е достатъчно писмената покана да бъде отправена само до съсобственика, който е допуснал третото лице в имота, защото той може да прекрати договора, на основание на който третото лице ползва имота. Неползващият съсобственик в този случай няма облигационни отношения с допуснатото трето лице и той не може да развали / прекрати/ договора. В хипотезата, когато с общо съгласие на всички съсобственици е допуснато трето лице за съсобствеността да ползва общата вещ, всеки от тях е обвързан от облигационния договор за предоставяне на ползването и следва ако желае да ползва своята част от веща, да прекрати договора с третото лице по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Другите съсобственици не ползват лично в този случай и не дължат обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. Тази норма е неприложима, респективно постановеното по нея ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По делото с влязлата в сила част от решението, не допусната до касационно обжалване е извършена делбата, като допуснатите до делба между В. Д. П. и П. К. В. при равни квоти недвижими имоти: 1/ жилище на ет. 1 с идентификатор № 10135.5504.77.1.1 по КК на [населено място], ведно с 5 складови помещения в приземния етаж и 41,117% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцел и 2/ гараж с идентификатор № 10135.5504.77.1.5 по КК на [населено място] в същия имот са изнесени на публична продан.
В срок В. Д. П. е заявила срещу П. К. В. претенция на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да ѝ заплати сумите от 7643 лв, представляваща обезщетение за едноличното ползване от негова страна на съсобственото им жилище за времето от 28.08.2011 г. до 05.10.2016 г. В частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е уважена претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС за еднолично ползване на гаража от В. не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че през процесния период съделителката е била лишена от правото на ползване върху процесните имоти. Във връзка с твърдението на В., че жилището се ползвало от родителите му по силата на уговорка, сключена с бившите съпрузи, съдът е приел, че К. и М. В. са допуснати единствено от сина им да ползват безвъзмездно жилището, а доказателства за съгласие на бившата му съпруга не са представени. Намерил е, че дори да е било налице такова съгласие от страна на П., то е оттеглено с изпращането на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС. Съобразявайки се с приетата ССЕ, е потвърдил решението, в частта, с която РС е уважил тази претенция.
Необоснован е изводът, че не е доказано, че заявилата тази претенция съсобственица В. П. не е изразила съгласие за това жилището, предмет на иска за делба да се ползва от К. и М. В., родители на ответника. От изявленията на К. В., като пълномощник на ответника и от разпитаните свидетели В. В. и П. М. се установява, че още от построяване на сградата и завършването й през 1994 г. по уговорка между К. и М. В. и П. и семейството му, родителите са заживели на първия етаж над гаражите, а младото семейство, сега бивши съпрузи са се нанесли на третия жилищен етаж. Родителите са избирали обзавеждане за първия етаж, а вещите на П. и В. са внесени на третия жилищен етаж. По този въпрос през годините не е имало спор до развода на страните по настоящото дело през 2007 г.. Тези отношения могат да бъдат квалифицирани като заем за послужване. За този договор, дори да е с предмет недвижим имот, а и за допускане на трето лице да държи недвижим имот не се изисква специална форма на изразеното съгласие. То може да е дадено и мълчаливо. Факт е, че от 1994 г. до 2007 г. никоя от семейните двойки, ползваща апартамента, собственост на другата не е изразила несъгласие и не е предприема действия да ревандикира имота си. От тези доказателства се налага извод, че процесното жилище е ползвано от трети за съсобствеността лица със знанието и без противопоставянето на собствениците, поради което отношенията между тях по повод ползването не се уреждат от правилото на чл. 31, ал.2 ЗС, респективно към тях е неприложимо и ТР № 7/2012 г. на ОСГТК. Формираният от инстанциите по същество извод, че само ответникът е допуснал родителите си да ползват съсобствения апартамент на първия жилищен етаж без съгласието на съпругата си, не кореспондира на събраните доказателства и е необоснован. Затова и претенцията, заявена от В. П. е неоснователна и неправилно уважена от инстанциите по същество. В тази част решението следва да се отмени и вместо това, тази претенция да се отхвърли. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за производството по сметки по претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС за жилището във всички инстанции в размер на 862 лв. / платени държавни такси в размер на 262 лв. и адвокатски хонорар 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1084 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 966/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която П. К. В. е осъден да заплати на В. Д. П. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 7 643 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишена вследствие едноличното ползване на съсобствения имот – жилище на първи етаж с идентификатор № 10135.5504.77.1.1 по КК на [населено място], ведно с 5 складови помещения в приземния етаж и 41,117% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцел за периода от 28.08.2011 г. до 05.10.2016 г. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ претенцията, заявена по реда на чл. 346 ГПК от В. Д. П. да бъде осъден П. К. В. да й заплати сумата от 7 643 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишена вследствие едноличното ползване на съсобствения имот – жилище на първи етаж с идентификатор № 10135.5504.77.1.1 по КК на [населено място], ведно с 5 складови помещения в приземния етаж и 41,117% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела за периода от 28.08.2011 г. до 05.10.2016 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: