7 Р Е Ш Е Н И Е № 106 Гр. София, 30.06.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Л. З. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 30/2014 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] със седалище в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 16.12.2011 г. по в. т. д. № 249/2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 201 от 13.06.2011 г. по т. д. № 83/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта относно предявения от Мария К. К., К. К. В. и С. П. В. против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищците направеният от [фирма] в капитала на [фирма], съгл. учредителен акт от 18.02.2009 г., апорт на правото на строеж върху апартаменти № 4, № 5 и № 6 и складови помещения № 4, № 5 и № 6, ведно с прилежащите идеални части от общите части и от правото на строеж, в жилищна сграда на [улица] [населено място], поземлен имот с идентификатор 07079.612.278 по КК на [населено място], УПИ VІІ-1158 в кв.84 по плана на [населено място]. Молителят твърди, че след постановяване на решението е открил нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да му станат известни при решаване на делото и с които обективно не е могъл да се снабди, но са от съществено значение за изхода на спора. Според молба - уточнение от 10.03.2014 г., новите доказателства са предназначени да установят три групи правнорелеватни факти - че целта на извършване на апортната вноска от [фирма] в капитала на [фирма] не е била увреждане на интересите на ищците като кредитори на [фирма], че дейността на [фирма] е била насочена към реализиране на строителството и предаване с разрешение за ползване на жилищната сграда, в която се намират обектите, предмет на сключения между ищците и [фирма] договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, което изключва намерението за увреждане като предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.3 ЗЗД, и че за ищците не е съществувал интерес от разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Ответниците Мария К. К., К. К. В. и С. П. В. - всички със съдебен адрес в [населено място], оспорват молбата за отмяна като недопустима и неоснователна. Навеждат доводи, че молителят не сочи обстоятелства, относими към отменителните основания по чл.303 ГПК, и че представените с молбата доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и нямат значение за спора по иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД. Изразяват становище за оставяне на молбата без разглеждане или без уважение. Претендират разноски. Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище в срока по чл.306, ал.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в тримесечен срок след датата на влизане в сила на решението по в. т. д. № 249/2011 г. на Бургаски апелативен съд. Доводите на ответниците - физически лица, че молителят не сочи обстоятелства, отговарящи на изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, и че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, са относими към основателността, а не към допустимостта на молбата за отмяна. С влязлото в сила решение по в. т. д. № 249/2011 г. Бургаски апелативен съд е отменил обжалваното пред него решение на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване от Мария К. К., К. К. В. и С. П. В. против [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.135, ал.3 ЗЗД и е уважил исковете като е развалил е на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключения между ищците и ответника [фирма] договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда в дворно място на [улица] [населено място] и на основание чл.135, ал.3 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на ищците извършения от [фирма], с учредителен акт от 18.02.2009 г., апорт в капитала на [фирма], имащ за предмет правото на строеж върху самостоятелни обекти в сградата. Въззивният съд е приел, че в качеството им на прехвърлители на правото на строеж по разваления на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор ищците се легитимират като кредитори на приобретателя на правото на строеж [фирма] с непарично вземане за връщане на имота, обект на суперфицията, и от момента на сключване на договора могат да претендират за обявяване на относителна недействителност на извършените от длъжника разпоредителни сделки, които ги увреждат поради това, че целят съзнателно намаляване на имуществото на длъжника с оглед невъзможността им да се удовлетворят от него. Изхождайки от разбирането, че извършеният от [фирма] в капитала на [фирма] апорт представлява особен вид отчуждаване с едностранен характер, което има за предмет притежавано от [фирма] имуществено право - право на строеж, съдът е преценил, че апортът попада под режима на уредената в чл.135 ЗЗД относителна недействителност. Като е взел предвид, че учредяването на [фирма] е извършено от едноличния собственик на капитала на [фирма], който е едноличен собственик на капитала и на новоучреденото дружество, и че апортът е последващ спрямо момента, в който ищците са придобили качеството на кредитори по договора за суперфиция, Бургаски апелативен съд е направил извод, че апортът представлява увреждаща сделка по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като в резултат на него са намалени ликвидните активи на длъжника и е затруднена възможността кредиторите да удовлетворят непаричното си вземане от имуществото на последния. Увреждащият характер на апорта е аргументиран и със съображения, че по силата на споразумение от 09.01.2009 г. дяловете на учреденото чрез апорта [фирма] са придобити по номинална стойност, съгл. изготвена оценка на апортната вноска, а не по пазарни цени, позволяващи набиране на средства за финансиране на строителството върху имота на ищците. В резултат на извода, че апортът е сключен с цел да увреди физическите лица - кредитори като затрудни реализирането на облигационните им претенции срещу [фирма] по разваления договор за суперфиция, въззивният съд е счел за осъществен фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД и е обявил апорта за недействителен по отношение на ищците. Молбата за отмяна на постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение е обоснована от молителя с предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но е неоснователна. За да е налице отменителното основание на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е необходимо да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателствата от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Целта на отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е да се попълни делото с относими и значими за правилното му решаване обстоятелства и доказателства, които по независещи от страната - молител причини не са могли да бъдат наведени и представени по време на висящността на спора в предвидените за това процесуални срокове. В молбата за отмяна не се съдържат твърдения за нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, релевантни за спора по иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД. Поради това произнасянето дали е налице поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение е обусловено от преценката дали представените с молбата писмени доказателства отговарят на изискванията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК - да са нови и да са от значение за правилното решаване на спора, предмет на иска по чл.135 ЗЗД. Не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предварителен договор от 10.03.2009 г. и анекс към него от 27.03.2009 г., предварителен договор от 10.11.2011 г. с анекс от 14.12.2011 г., предварителен договор от 17.04.2010 г. и проект за споразумение от 17.12.2010 г. Изброените доказателства /с изключение на анекса от 14.12.2011 г., който няма самостоятелно значение извън предварителния договор от 10.11.2011 г./ са съществували преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Молителят [фирма] е страна по договорите и в това си качество е разполагал с тях, което означава, че ако ги е считал за значими за установяване на релевантните за иска по чл.135, ал.3 ЗЗД факти, е имал възможност да ги представи по делото и да поиска да бъдат събрани, включително от въззивния съд в хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК. По аналогични съображения не могат да се счетат за нови доказателства оферта изх. № 177/09.11.2011 г. от [фирма] за изработка и доставка на дограма, оферта от 09.11.11.2011 г. от [фирма] за изпълнение на видове СМР по приложен проект /част електро/, фактура № [ЕГН]/27.01.2011 г. на [фирма], отчет по сметка от 28.04.2011 г. и удостоверение № 70-00-6408/11.12.2012 г., издадено от [община]. Офертите са адресирани до [фирма], фактурата и отчетът по сметка касаят извършена в полза на [фирма] доставка, а удостоверението е издадено по искане на [фирма]. Доколкото молителят е адресат на сделките и услугите, до които се отнасят трите документа, те несъмнено са се намирали в негово държане по време на висящността на делото и не могат да бъдат подведени под основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Моментът на съставяне на посочените документи и фактът, че молителят е страна/адресат по тях, мотивират настоящия състав да приеме, че пропускът да бъдат представени при разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД е последица от процесуално бездействие на молителя, който не е положил дължимата грижа да попълни делото с всички доказателства, водещи до евентуално отхвърляне на иска. Този пропуск не може да бъде преодолян чрез отмяна на влязлото в сила решение, с което искът е уважен, тъй като отмяната по чл.303 ГПК не може да служи като средство за преодоляване стабилитета на влязлото в сила съдебно решение в случай на проявена от страните небрежност при воденето на процеса. В уточнителната молба от 10.03.2014 г. молителят е пояснил, че чрез изброените доказателства цели да обори извода на съда за извършване на апорта с намерение да бъдат увредени ищците като кредитори на [фирма] с непарично вземане по чл.87, ал.3 ЗЗД. Увреждащият характер на апорта и намерението за увреждане са елементи от фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД, които са обсъждани не само от въззивния, но и от първоинстанционния съд. С оглед на това аргументът на молителя, че непредставянето на част от визираните документи се дължи на липсата на спор между страните досежно фактите, до които се отнасят, противоречи на данните по делото и не подкрепя основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Качеството „нови доказателства” не притежават и представените с молбата за отмяна оценителски доклад от м. февруари 2009 г., заповед № 37/15.05.2009 г. във връзка с прилагане на строителна забрана в [община] на основание чл.15 от Закона за Ч. крайбрежие, разрешение за строеж № П-141/25.11.2008 г. и акт от 17.03.2010 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. Тези документи са приобщени към делото и са обсъдени от инстанциите по същество при произнасянето по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между ищците и [фирма] договор за суперфиция. С изключение на оценителския доклад, на който въззивният съд се е позовал при преценката за увреждащ характер на извършения от [фирма] в капитала на [фирма] апорт, останалите писмени доказателства касаят факти, релевантни за основателността на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и нямат значение за спора по иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД. Към основателността на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е относим и представеният с молбата за отмяна договор № [ЕГН]/05.07.2012 г. за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителните мрежи на [фирма], доказващ според молителя изпълнението на възложеното от ищците строителство. Молителят не е страна по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и решението на Бургаски апелативен съд, с което този иск е уважен, не е предмет на молбата за отмяна. Поради неотносимостта им към спора по иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД посочените доказателства няма да доведат до промяна в резултата от разглеждането на този иск. Що се отнася до въпроса дали за ищците е съществувал интерес от развалянето на договора, след като строителството е продължено от [фирма], същият е част от предмета на спора по чл.87, ал.3 ЗЗД и не би могъл да бъде пререшаван в случай на отмяна на решението в частта относно иска по чл.135, ал.3 ЗЗД. Като неотносими към предмета на спора по чл.135, ал.3 ЗЗД следва да бъдат преценени извлечение от сметка 4111 за периода м. януари - м. декември 2009 г., баланс към 31.12.2008 г. и отчет за приходите и разходите на [фирма] за 2008 г. Финансовото състояние на [фирма] преди извършване на апорта, което молителят се домогва да установи с изброените доказателства, няма самостоятелно значение за формиране на извода на Бургаски апелативен съд, че апортът е извършен с намерение да увреди ищците. Намерението за увреждане е обосновано със съображения, че апортът следва по време сключването на договора за суперфиция и че учредител и едноличен собственик на капитала на [фирма] е същото физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на [фирма]. Извън изложеното следва да се отбележи и това, че [фирма] е участвал като ответник по иска с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД и молителят е могъл да прояви процесуална активност, за да ангажира доказателства за установяване на финансовото му състояние в случай, че е намирал същото за значимо за отхвърлянето на иска. Допуснатата процесуална небрежност при попълване на делото с доказателства, оборващи намерението за увреждане при извършване на апорта, не може да бъде преодоляна чрез отмяна на решението с цел събиране на доказателства, които са насочени към промяна на изводите на съда за наличие на предпоставките на чл.135, ал.3 ЗЗД, но не са нови по смисъла на чл.301, ал.1, т.1 ГПК. Представените с молбата за отмяна 2 бр. визитки и извлечение от електронна поща нямат характер на писмени доказателства от значение за делото и не следва да се обсъждат. Не следва да се обсъждат и пълномощно рег. № 4657/10.11.2010 г. от И. Т. и молба по т. д. № 249/2011 г. на Бургаски апелативен съд, тъй като съдържанието им не насочва към връзка с предмета на спора по чл.135, ал.3 ЗЗД. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по в. т. д. № 249/2011 г., поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на физическите лица - ответници по молбата за отмяна следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.306, ал.3 ГПК разноски в размер на сумата 2 350 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.12.2013 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 16.12.2011 г. по в. т. д. № 249/2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 201 от 13.06.2011 г. по т. д. № 83/2010 г. на Бургаски окръжен съд е обявен за недействителен по отношение на Мария К. К., К. К. В. и С. П. В. направеният от [фирма] в капитала на [фирма], съгл. учредителен акт от 18.02.2009 г., апорт на правото на строеж върху апартаменти № 4, № 5 и № 6 и складови помещения № 4, № 5 и № 6, ведно с прилежащите идеални части от общите части и от правото на строеж, в жилищна сграда в [населено място], на [улица], поземлен имот с идентификатор 07079.612.278 по КК на [населено място], УПИ VІІ-1158, кв.84 по плана на [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Мария К. К. с ЕГН [ЕГН], К. К. В. с ЕГН [ЕГН] и С. П. В. с ЕГН [ЕГН] - всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 - адв. Г. К., общо сумата 2 350 лв. /две хиляди триста и петдесет лв./ - разноски по чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :