Р Е Ш Е Н И Е № 9 София 11.03.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3642 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. М. С. чрез пълномощник адв.М. С. срещу решение № 72 от 2.04.14г.по в.гр.дело № 86/14г.на Окръжен съд – Велико Търново.С него е отменено решение № 546 /4.12.13г. по гр.дело № 849/13г.на Районен съд – Горна Оряховица и вместо него е постановено малолетното дете С. Х. Б. да живее при своя баща Х. К. Б.; родителските права върху детето са предоставени на бащата ; определен е режим на лични отношения и контакти на майката А. М. С. с малолетното дете С.,както следва: майката да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,считано от 16ч.в събота до 19ч.в неделя,както и да го взема при себе си за 15 дни през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск; майката е осъдена да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка от 80 лв,считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане. С определение № 1175 от 22.10.14г.състав на Четвърто г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата, като разрешен в противоречие със задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата,изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. За да предостави упражняването на родителските права на бащата,въззивният съд е приел,че и двамата родители имат желание и възможност с помощта на близките си да отглеждат и възпитават детето,но бащата притежава по-добри умения за възпитаване на детето и лично полага грижи за него,докато майката живее и работи извън страната,което не й позволява да полага необходимите ежедневни родителски грижи за малолетното дете,което се отглежда от нейните близки - майка и сестра. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон,и необоснованост.Поддържа се,че с оглед релевантните обстоятелства по делото и възрастта на детето в негов интерес е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Ответникът по касационната жалба Х. К. Б. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. По делото е установено,че страните по делото са живяли на семейни начала в дома на родителите на ищеца и от връзката си имат родено на г. дете С. Х. Б..Ответницата А. С. има дете от предишна връзка – А.,родена през 2007г.Отношенията между страните се влошили и през м.02.13г.ответницата с детето напуснала дома на Б.,оставила го при майка си и заминала на работа извън страната.Детето С. живее при баба си по майчина линия - М. С.,която отглежда двете дъщери на ответницата.В жилището,състоящо се от две стаи,кухня и столова живее и другата дъщеря на М. – Ц. С. на 25г. Бащата живее в жилище,което обитава заедно с баща си и чичо си,които не живеят постоянно в града.Бащата не е прекъсвал контакта си с детето,за целта е направил ремонт на жилището.Видно от социалните доклади поведението на С. е еднакво както в присъствието на майка си,така и в присъствието на баща си,демонстрира привързаност и емоционална близост и към двамата. Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права не е съобразена със задължителните указания по тълкуването на закона,дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Не са обсъдени възрастта и пола на малолетното дете;обстоятелствата,че въпреки необходимостта,наложила й да работи временно в чужбина,майката продължава да изпълнява задължението си да се грижи за отглеждането и възпитанието му,подпомогната от бабата и лелята на детето по майчина линия.Не е съобразена стабилната за детето в емоционален план среда,осигурена след раздялата на родителите и значимостта на отрицателния ефект,който би предизвикала една промяна на този етап от развитието му.Между двете деца на ответницата има силна емоционална привързаност,отглеждани са заедно и не са се разделяли трайно. Битовите условия не са от първостепенно значение при определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права.Касае се за момиченце на ниска възраст,което има нужда от общуване с майката.Въпреки необходимостта, наложила й временно заминаване за чужбина,за да осигури парични средства да издръжка на децата си,не може да се приеме,че майката няма необходимите качества да продължи да се грижи за С. и за в бъдеще.От друга страна въззивният съд не е обсъдил доказателствения материал,имащ отношение към възпитателските качества на ищеца по отношение на детето – свидетелските показания / св. Цв.С., М.С.,Ст.Б. и И. П./ и съдържащите се в полицейска преписка рег.№ Я-1815/13г.данни за агресивното му поведение спрямо ответницата и нейните близки,с което демонстрира пред детето обидно отношение към майка му. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че въззивното решение е необосновано и следва да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да бъдат предоставени родителските права на майката. На основание чл.127 ал.2 СК следва да се определи издръжка на малолетното дете.Данните по делото сочат,че ищецът получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 403.20 лв,майката реализира доход в размер на около 700-800 евро от дейност по почистване на домове в [населено място],Х..С оглед потребностите на малолетното дете/3г.и 5м./,финансовите възможности на родителите и обстоятелството,че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитаването му,настоящият състав счита,че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв.На бащата следва да се определи режим на свиждане с детето в следния обем: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,считано от 10.00 ч.в събота до 19.00ч.в неделя; тридесет дни през лятото,които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,както и правото да взема при себе си детето С. всяка четна календарна година за пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова година; както и последните два дни от Великденските празници и в деня след датата на рождения ден на детето,като го взима и връща в дома на майката. С оглед изхода на делото ответникът по жалбата дължи на жалбоподателката разноски за трите инстанции в размер на 1295 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 72 от 2.04.14г., постановено по гр.дело № 86/14г.на Окръжен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Х. К. Б. против А. М. С. с правно основание чл.127 ал.2 СК да му бъде предоставено в качеството на баща упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Х. Б.,родена на 2.10.2011г.,с определяне на режим на лични контакти с другия родител и присъждане на издръжка. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете С. Х. Б.,с ЕГН [ЕГН],на майката А. М. С.,с ЕГН [ЕГН],която да полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето. ПОСТАНОВЯВА малолетното дете С. Х. Б. да живее при своята майка А. М. С.,с адрес: [населено място], [улица] вх. ет. ап.. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Х. К. Б. и малолетното дете С. Х. Б. както следва: бащата да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,считано от 10.00 ч.в събота до 19.00 ч.в неделя,в който час да го връща на майката.Предоставя на бащата Х. К. Б. и правото да взема детето С. Х. Б. при себе си по 30 дни през летните месеци всяка година,което време да не съвпада с годишния отпуск на майката; както и пет дни за Коледа всяка четна календарна година и пет дни за Нова година всяка нечетна календарна година;както и последните два дни от Великденските празници и в деня след датата на рождения ден на детето,като го взема и връща в дома на майката. ОСЪЖДА Х. К. Б. от [населено място], [улица] ет. да заплаща на малолетното дете С. Х. Б.,родена на г. в [населено място], чрез нейната майка и законен представител А. М. С. месечна издръжка в размер на 80 лв /осемдесет/,считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане. ОСЪЖДА Х. К. Б. да заплати на А. М. С. сумата 1295 лв /хиляда двеста деветдесет и пет /съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.