Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр.София , 21 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1155/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от адв. В. В. – защитник на подс. Й. И. М., срещу решение № 55 от 25.05.2015г. по внохд № 30/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, със заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 3 от 27.01.2015г., постановена по нохд № 496/2014г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимият Й. И. М. е признат за виновен в това, че на 22.08.2014г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин в 106 бр. хартиени пакетчета и 5 бр. малки найлонови пликчета „вързопчета”, с общо нето тегло 4.202 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент – диацетилморфин 41% на стойност 378.18лв и при условията на посредствено извършителство чрез наказателно неотговорното лице – малолетният Р. А. Д., държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин в 41 бр. хартиени пликчета с общо нетно тегло 0.449 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент – диацетилморфин 41% на стойност 40.41лв, всичко на обща стойност 418.59лв и рисково наркотично вещество – 8 и ½бр. таблетки лекарствен препарат „име – 8mg” с общо тегло 3.326 грама със съдържание на бупренорфин, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК и чл.58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на четири години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 20 000лв., като на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление и е оправдан по обвинението по чл. 26, ал. 1 от НК. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Постановено е отнемане на основание чл. 354а, ал. 6 от НК на предмета на престъплението. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и възлагането на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимия и с решение № 55 от 25.05.2015г. по внохд № 30/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Й. М., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се сочи необоснованост на обвинителния акт и довод, че съдържанието му не обезпечава правото на защита на подсъдимия. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е формално, като на практика се оспорва осъждането за държане на таблетки „име“, с претенцията, че те не представляват рисково наркотично вещество. Подробно се развиват доводи, подкрепящи оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди неправилно възприемане на отегчаващи вината обстоятелства и неотчитане на целите по чл. 36 от НК. Претендира се определяне на наказанието в хипотезата на чл. 55 от НК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото на окръжния съд, който да го върне на прокуратурата, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Алтернативното искане, което се прави, е за изменение на атакуваното решение и намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. – адв. В., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде да бъде уважена. Поддържа алтернативно направените в жалбата искания. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. Й. М. моли за намаляване на наложеното му наказание или за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Преди всичко е необходимо да се отбележи, че с жалбата от касационната инстанция на практика се иска да преповтори въззивната проверка, понеже оплакванията, наведени в нея, са идентични с тези, които са били направени и пред въззивния съд. Апелативният съд – гр. Бургас е изпълнил в пълен обем задълженията си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и при стриктно спазване на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК е изложил съображенията, поради които не е приел доводите на жалбоподателя за неправилност на проверявания съдебен акт. Подробната, внимателна и законосъобразна мотивировка на въззивното решение се споделя от настоящата инстанция. Оплакванията, направени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание. Тези оплаквания са свързани със съдържанието на обвинителния акт и твърдения за нарушено право на защита на подсъдимия, като конкретно се посочва, че липсва описание на съдържанието, нетното тегло и концентрацията на активния наркотично действащ компонент на всяко едно от пакетчетата – предмет на обвинението, и по този начин държавното обвинение не е обосновало извършеното престъпление. Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт сочи, че твърдяните недостатъци, отразяващи се на правото на защита на подсъдимия, не са налице. Съобразно възприетото в ТР № 2/2002г. на ВС на РБ, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.“ За да изпълни своето предназначение, обвинителният акт в неговата обстоятелствена част, трябва да формулира фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Без съмнение, липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат фактически съображения, обосноваващи твърдението на държавното обвинение, че М. е извършил престъплението, в извършването на което е обвинен – по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК. Описани са обстоятелствата на време, място и начин на извършване на деянието, а също и неговия предмет. Налице е достатъчна конкретизация на наркотичните вещества – високорискови и рискови, като вид, количество и стойност, за държането на които, с цел разпространение, е обвинен М.. В обвинителния акт са описани обстоятелствата, че се касае до високорисково наркотично вещество хероин, за това, къде, в какви опаковки и разфасовки, се е намирало това вещество и какви са фактическите съображения за това, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху тях. Налице е пълноценно описание на вида, количеството и начина на опаковане и разфасоване – в полиетиленови торбички и в хартиени пакетчета - на веществото, на неговото количество и процентното съдържание на активен наркотично действащ компонент. Така описаните обстоятелства сочат на пълна достатъчност при формулиране на предмета на обвинението и на отношението на подсъдимия към този предмет. Не може да бъда възприета тезата на защитата, че за яснота на обвинението е необходимо да се посочи конкретно грамаж и процентно съдържание на активно вещество на всяка отделна опаковка, защото обвинителният акт съдържа достатъчно индивидуализирано посочване на общото количество вещество хероин, начин на разфасоване и брой опаковки, процентно съдържание на диацетилморфин. По този начин предметът на престъплението е напълно индивидуализиран, така че не се създава съмнение за яснотата на обвинението с оглед на правото на защита. Липсват данни в доказателствата по делото за това, различните пакетчета с хероин да са съдържали вещество с различна концентрация на активно вещество, така че не е било необходимо отделното посочване на такава концентрация за всяко отделно пакетче, а и не е било необходимо в случая да се посочва отделния грамаж на всяка от множеството опаковки, след като е посочено тяхното количество и начин на опаковане и общия им грамаж и стойност. Възраженията срещу обстоятелствената част на обвинителния акт са в противоречие с процесуалната позиция на подсъдимия, който е признал фактите по обвинението и по този начин е създал основание първоинстанционният съд да разгледа делото по реда на диференцирата процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Ако подсъдимият не е разбирал фактите, върху които е било основано обвинението срещу него, то това е несъвместимо с доброволно направеното и информирано признание от него на фактите по обвинението, свързано и с привилегията за определяне на по-леко наказание. Неяснотата на фактите по обвинението би довело до порочност на проведеното съкратено съдебно следствие, а в случая, както беше посочено, обвинението е формулирано с достатъчно фактически обстоятелства, обосноваващи съставомерността на деянието, така че твърдението в касационната жалба за пороци при формулиране на обвинението на практика е несъвместимо със заетата от подсъдимия процесуална позиция. Изложените съображения аргументират извода на касационната инстанция за липса на процесуални нарушения от категорията на визираните по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което е неоснователно направеното в касационната жалба искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то е формално заявено, като се твърди, че не са установени всички елементи от престъпния състав. Липсата на конкретни доводи в касационната жалба за несъставомерност на деянието, не позволява пълноценна проверка на касационната инстанция, още повече, че решаващите съдилища са изложили правилни и аргументирани съображения за това, че обективираното от подс. М. поведение осъществява изпълнителното деяние „държане“ с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, лично и чрез посредствен извършител – наказателно неотговорно лице. Конкретно, оплакването за неправилно приложение на материалния закон, се свързва единствено с осъждането на подсъдимия за държане лекарствен препарат “име“ и съответно – с претенция за оправдаване за тази част от предмета на деянието. На същите доводи правилно е отговорил в решението си Бургаският апелативен съд /стр. 8 от решението/. Съобразно възприетите факти при правилна преценка на решаващите съдилища за това, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, изводите по правната квалификация на поведението на подс. М. са правилни. Това е така, понеже съобразно заключението на физикохимическата експертиза, лекарственият препарат, съдържа бупренорфин, а това вещество е включено в списък III към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и следователно съставлява „рисково наркотично вещество“. За това, че се касае до държане на рисково вещество, а не до лекарствен препарат, правилно е съобразено обстоятелството, че такова вещество - бупренорфин, се е намирало в състава на течността, находяща се в намерените и иззети спринцовки. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт едновременно върху високорисковите и рисковите наркотични вещества, така че единната му и цялостна престъпна дейност правилно е квалифицирана като едно деяние с предмет, включващ и посоченото рисково наркотично вещество. Не е налице нарушение на материалния закон с отказа на инстанциите по същество да определят на подс. М. наказание в хипотезата на чл. 55 от НК. Претенцията пред касационната инстанция за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказанието спрямо подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум, не може да бъде удовлетворена. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Инстанционните съдилища правилно са отчели като смекчаващо вината обстоятелство изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното. Доказателствата по делото не обосновават наличие на други смекчаващи вината обстоятелства, а сочените от защитата в касационната жалба – сравнително млада и трудоспособна възраст на подсъдимия, не могат да се ценят като такива, влияещи върху отговорността. Следователно, не се установяват многобройни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. При липсата на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства не може да се направи и извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което не са налице предпоставките за определяне на наказание на подс. М. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и поради това, наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, като съобразно проведената диференцирана процедура, наказанието е редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложеното на подс. Й. М., за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК също не може да бъде възприето като основателно. Въззивният съд е извършил внимателна проверка на правилността на индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия, като обосновано е възприел за правилна преценката на първоинстанционния съд за превес на отегчаващи вината обстоятелства. Съвсем правилно е отбелязал, че независимо от очевидния превес на огетчаващи вината обстоятелства, наказанието на практика е индивидуализирано значително под средния, предвиден в специалната норма размер, което сочи на неоснователност на възраженията в жалбата срещу определянето на наказанието при превес на отегчаващи вината обстоятелства, защото наказанието на подс. М. е неоснователно определено в такъв нисък размер. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно като отегчаващо вината обстоятелство е ценено съдебното минало на подсъдимия, понеже съдилищата са взели предвид само осъждания на М. извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив. На плоскостта на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са ценени тези, свързани с конкретните характеристики на деянието и в частност използването на малолетния внук на подсъдимия като посредствен извършител. Правилна е и преценката за сравнително висока степен на обществена опасност на деянието предвид на предмета му и начина на извършването му. В касационната жалба само формално се оспорва оценката на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия, без обаче да се сочат конкретно обстоятелства, останали неотчетени при определяне на наказанието, а и доколкото такива не се установяват от доказателствата по делото, не са налице основания за смекчаване на наказателно правното положение на подс. М., още повече, че размерът на наложеното наказание е бил занижен и несъответен на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Не се констатират нарушения и при определяне на размера на кумулативното наказание глоба, доколкото той е съобразен с констатираните отегчаващи вината обстоятелства и с данните по делото за семейно и имотно състояние на подсъдимия. Следователно, без основание е и претенцията в жалбата, че определените с присъдата санкционни последици от извършеното от подс. М. престъпление не са в унисон с целите на специалната и на генералната превенция. При тези съображения, касационната инстанция не намери наказанието на подс. М. за престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК да е явно несправедливо, поради което претенцията за неговото намаляване, направена от касационния жалбоподател, е лишена от основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 25.05.2015г., постановено по внохд № 30/2015г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.