Р Е Ш Е Н И Е № 109 Гр.София, 04 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар ДАНИЕЛА ОКОЛИЙСКА и в присъствието на прокурор КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 85/2012 г. Защитникът на подсъдимия Д. Ж. е подал и от свое име касационна жалба срещу новата, осъдителна присъда спрямо подзащитния му, която Софийският апелативен съд издал, отменяйки преди това по въззивен протест оправдателната присъда на Софийския градски съд. И двете присъди са по обвинението за извършено престъпление по чл.249, ал. 2, във връзка с чл. 25 НК: че продължавано от 5 март до 11 април 2007 г., чрез 24 деяния е използувал български платежен инструмент (кредитна карта, издадена от Банка ДСК) и е изтеглил без да има покритие за сумата, общо 8900 лв. Оправдателната присъда е от 22 юни 2011 г. по нохд 4224/10 г., а осъдителната – 34 от 16 ноември с.г. по внохд 883/11 г., и с нея на Ж. е наложено наказание 1 г. и 6 м. лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3 – годишен изпитателен срок и 8000 лв. глоба. В първоначално подадената касационна жалба се съдържа само позоваване на основанията по чл.348 НПК, а в допълнението към нея по реда на чл.351, ал. 3 НПК са посочени аргументите, които подателите й са сметнали за относими към тях; поискано е обаче единствено отмяна на обжалваната въззивна присъда и оправдаването на Ж. още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС с уточнението, че между подсъдимия и банката е налице всъщност един гражданскоправен спор. Прокурорът пред ВКС е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила. Гражданскоправен спор между подсъдимия и банката е, разбира се, възникнал, но по повод на деяния, които правилно са квалифицирани и като продължавано престъпление по чл.249, ал. 2 НК. Неговата обективна страна не отрича всъщност и самият подсъдим, а и не би могъл, след като доказателствата за теглената без покритие сума са безспорни. Спорна е според жалбоподателя субективната страна на 24-те деяния, чрез които е осъществено инкриминираното изтегляне на общо 8900 лв. Умисълът му обаче се отрича голословно, каквото, впрочем, е отричането и на казаното от свидетелката Т.Петрова-С. в предходните съдебни инстанции в смисъл, че Ж. се е възползвал от недостатъците в дейността на банката, въпреки съзнанието си за изчерпаното покритие по сметката на кредитната карта. Липсата на умисъл е потърсена неуместно и в скромното по размер погасяване на част от дължимото към банката (още по-скромно-преди водените разговори за доброволно уреждане на задължението): колкото и да е погасеното, то не увеличава покритието. Неубедително е, накрая, посочените обстоятелства да бъдат изтъкнати като подкрепящи всички отменителни основания по чл.349 НПК-понеже засягат доказаността на обвинението, а тя поначало е предмет на процесуални правила, неоснователността на касационната жалба се дължи тъкмо на липсата на същественото нарушение на такива правила по смисъла на ал.1, т.2 от цитираната разпоредба. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал. 1, т.1 НПК, ВКС- І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила въззивна присъда № 34 от 16 ноември 2011 г. по внохд 883/2011 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: