Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 224   София,10.05.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година,в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 236 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. С. от гр. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 03.12.2008г. по гр.д. №501/2008г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта,с която К. Д. П. е осъдена да преустанови ползуването на общото помещение-сушилня като склад за стари вещи,да отстрани всички стари вещи и рафтове и да даде възможност за ползуването му като сушилня и производството по делото в тази част е прекратено. В частта,с която К. Д. П. е осъдена да предостави на В. Д. С. да ползува съобразно правата си общото помещение-сушилня решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това искът е отхвърлен. С определение №329/30.04.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса доколко една последваща молба,депозирана в изпълнение на дадените от съда по реда на чл.100 ГПК/отм./ указания представлява уточнение на обстоятелствената част,респ. петитума на предявения иск или представлява предявяване на нова,незаявена до момента претенция с оглед вида на търсената защита,а именно ако при предявен иск по чл.109 ЗС в исковата молба не са посочени конкретните действия,с които се пречи на ищеца да упражни правата си,може ли тези действия да бъдат уточнени с допълнителна молба. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като след подаване на исковата молба съдът с определение в закрито заседание е дал указания за посочване на конкретното действие,което следва да бъде преустановено по смисъла на чл.109 ЗС и именно в тази насока е направеното с последваща молба уточнение,което неправилно е възприето от въззивния съд като недопустимо. Поддържа,че защитата по чл.109 ЗС включва и възможност да се иска преустановяване на действията,чрез които се пречи на съсобственик да ползува общата вещ по предназначение, в каквато насока е и заявеното от него искане. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба К. Д. П. изразява становище,че касационната жалба е неоснователна. Поддържа,че петитумът на исковата молба не може да бъде променян чрез уточнение,а е допустимо да се уточнява единствено обстоятелствената част на предявения по реда на чл.109 ЗС иск. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.109 ЗС В. Д. С. е предявил срещу К. Д. П. иск да му предостави възможността да ползува съобразно правата си общата част-сушилня,находяща се в сградата на ул.”П”№5,вх.2 в гр. Р.. С определение от 27.12.2007г. първоинстанционният съд е дал указания да се посочи конкретното действие,което следва да бъде преустановено,за да се ползува общото помещение по предназначение и с молба от 16.01.2008г. В. Д. С. в изпълнение на дадените указания е уточнил,че ответницата по предявения иск следва да преустанови ползуването на сушилнята като склад за стари вещи,да отстрани всички стари вещи и рафтове и му даде възможност да ползува помещението като сушилня съобразно неговото предназначение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че първоначално с исковата молба е предявен иск за предоставяне възможността за ползуване на обща част-сушилня съобразно правата на предявилото иска лице,по който иск съдът следва да се произнесе. По отношение на направеното последващо уточнение ответницата да бъде осъдена да преустанови ползуването на помещението като склад за стари вещи,да отстрани всички стари вещи и рафтове е прието,че представлява нов иск,по който съдът не следва да се произнася,тъй като не е заявен с исковата молба. По въпроса кога една последваща молба следва да се приеме като уточнение на обстоятелствената част,респ. петитума при предявен иск по чл.109 ЗС с оглед естеството на търсената защита, в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречие с представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на ВКС,което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №2240/13.01.2003г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2819/2001г. е прието,че негаторният иск е основателен и тогава,когато е налице противоправно действие върху общи части на съсобствена жилищна сграда,когато то смущава или пречи на останалите съсобственици допустимо да ги ползуват,т.е. следва да е налице твърдение за подобно действие,както и доводи по какъв начин то пречи на останалите съсобственици да ползуват общата вещ и искане за преустановяване на това действие. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Русенския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на ІV ГО на ВКС, постановено на 13.01.2003г. по гр.д. №2819/2001г. като съображенията за това са следните: По реда на чл.109 ЗС е допустимо да бъде предявен иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда,в която е налице етажна собственост. Ч. предявяването на този иск се цели да бъдат преустановени действията,посредством които единият от етажните собственици пречи на останалите да ползуват общите части според тяхното предназначение. По правилата на чл.98 ГПК/отм./ при предявяването на негаторен иск в подобна хипотеза е необходимо да се посочи и онова неправомерно действие,посредством което се създават пречки за предявилото иска лице да ползува общата вещ според нейното предназначение и ако такива действия не са били посочени в исковата молба,следва да бъдат дадени указания в тази насока. Посочването на действието следва да се отрази както в обстоятелствената част,така и в петитума на исковата молба,тъй като именно действието, което се иска да бъде преустановено /т.е. което е посочено в петитума на исковата молба / е довело до невъзможността вещта да бъде ползувана по предназначение и обуславя интереса от търсената защита /т.е. се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба като фактическо обстоятелство, на което се основава предявения иск/. Ако в исковата молба се сочи само, че подобно действие е налице,но същото не е уточнено като конкретен вид човешка дейност,съдът следва да даде указания за посочването на конкретното действие,посредством което предявилото иска лице твърди,че му се пречи да упражнява правата си. Извършеното в изпълнение на тези указания уточнение не представлява нова искова претенция,ако се ограничава в рамките на първоначално заявеното твърдение,че пречка за упражняване на правата съставлява действието на другия съсобственик.точнението би представлявало по своето естество нова,незаявена до момента искова претенция само ако първоначално в исковата молба е посочено определено , конкретно действие,посредством което се твърди,че се създават пречки за ползуването на вещта,а впоследствие в уточнението наред с него е посочено и друго конкретно действие и се иска преустановяване и на това действие. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. В исковата молба,подадена от В. Д. С. на 27.12.2007г. се твърди,че сушилнята в сградата е обща част по предназначение като ответницата ползува същата не по предназначение /трансформирала я е в складово помещение / и по този начин възпрепятствува ищеца да упражнява правото си на собственост с оглед предназначението на помещението. Налице е следователно твърдение за извършването от страна на ответницата на действие,препятствуващо възможността ищецът да упражнява правата си върху вещта като е посочено естеството на това действие,а именно,че посредством същото е променено предназначението на помещението,но не е посочено в какво конкретно се изразява това действие. Именно в тази насока са дадените от първоинстанционния съд указания – да се посочи конкретното действие, което се иска да бъде преустановено,а с оглед дадените указания с молба от 16.01.2008г. в рамките на заявената претенция е извършено и уточнението на действието – да бъде преустановено ползуването на помещението като склад за стари вещи /да бъдат отстранени всички стари вещи и рафтове/ и да бъде дадена възможност на ищеца да ползува помещението според неговото предназначение,т.е. като сушилня. Посочването на действията по отстраняване на всички стари вещи и рафтове представлява по своето естество уточнение и конкретизация на действието “ползуване на помещението като склад за стари вещи”, посредством което още първоначално в исковата молба е посочено,че ответницата пречи на ищеца да упражнява правата си.точнението следователно не излиза извън първоначално заявения предмет на търсената защита,а само го конкретизира. И тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл именно в рамките на така направеното уточнение и диспозитивът на постановеното решение изцяло съответствува на естеството на търсената защита с оглед действието,което е породило правния спор,а именно промяната на предназначението на помещението чрез конкретните действия по поставяне на рафтове и стари вещи, неправилно въззивният съд е приел,че е налице произнасяне по иск,който не е бил първоначално заявен с исковата молба,а въведен в предмета на спора впоследствие. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба по съществото на предявения иск за преустановяване на действията,които пречат вещта да бъде ползувана според нейното предназначение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 03.12.2008г. по гр.д. № 501/2008г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Председател:   Членове: