Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 307                  София, 31.03.2010 година                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№259 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. от гр. Л. срещу решение №201/29.09.08г. по гр.д. №213/08г. на Л. окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че изводът на въззивния съд за липса на спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ противоречи на материалния закон, тъй като спорният имот – нива от 5 дка в местността “Л”, възстановен от поземлената комисия на името на наследодателя на ищеца - Д. В. С. , е възстановен същевременно и на праводателя на ответницата –, по заявление, към което е приложен нот.акт №64/1929г., без обаче да бъде съобразено, че с последващ нот.акт №56/1932г. Иван Д. В. е продал този имот на Л. Й. , а той от своя страна го е продал с нот.акт №169/1932г. на П. Д. В. , съпруга на наследодателя Д, който е внесъл този имот в ТКЗС. Ответникът в производството В. И. Д. оспорва жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност развива в писмен отговор. С определение №599 от 02.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възниква и в случаите, при които в резултат на неточно определяне на старите реални граници на имотите се достигне до ситуация, при която имотът на ответника се възстанови на място, на което се е намирал имотът на ищеца. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Л. окръжен съд е обезсилил решение №233/11.04.2008г. по гр.д. №456/06г. на Т. районен съд, с което е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по този иск. Въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право по отношение на процесната нива от 5 дка в местността „Л”, тъй като в исковата молба не се твърди и по делото не се установява ответницата да е оспорвала правото на собственост на наследодателя на ищеца върху този имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Спорът е възникнал, когато с решение №220/02.04.2002г. на ОСЗГ Я. са определени границите, в които се възстановява на праводателя на ответницата И нива от 16,801 дка в местността „Л”, индивидуализирана като имот №021059 по КВС. Тъй като възстановяването на собствеността е станало в нови реални граници, с план за земеразделяне, за ищеца липсва правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като дори той да бъде уважен, не биха могли да се изключат правата на ответницата върху възстановения имот на нейния праводател. Решението е неправилно. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца Д. В. С. е внесъл в ТКЗС нива от 5 дка в землището на с. Б., местността “Л”, която съпругата му П. Д. В. е закупила с нот.акт №163/1932г. Правото на собственост върху този имот било възстановено на името на Д. В. с решение на ПК Я. №153/12.03.2001г., но при анкетирането във връзка с определяне на старите граници на имота, поддържащата фирма отказала да ги заснеме така, както са били посочени от ищеца, с мотив, че този имот е възстановен на името на праводателя на ответницата И с решение по гр.д. №248/1998г. на Л. окръжен съд. Тези твърдения очертават спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като според тях възстановяването на собствеността се извършва от общинската служба по земеделие във възстановими стари реални граници, при което имотът, за който претендира ищецът неправилно е заснет и възстановен като имот на праводателя на ответницата. Следва да се има предвид и това, че спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ възниква не само в случаите, при които две лица спорят кой е бил собственик на един имот към момента на образуване на ТКЗС, но и тогава, когато имотът на ищеца неправилно е заснет и възстановен в стари реални граници като имот на ответника. В този смисъл е решение №1956 от 12.02.2002г. по гр.д. №544/2001г. на V ГО на ВКС, според което спорът за границите на един имот към момента на влизането му в ТКЗС е спор за материално право, който съобразно чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се реши по общия исков ред. Настоящият състав приема за правилна практиката, отразена в това решение на ВКС, с която въззивният съд като резултат не се е съобразил. Не е съобразено и обстоятелството, че според влязлото в сила решение на ПК Я. от 02.04.2002г. по преписката на праводателя на ответницата, собствеността се възстановява не с план за земеразделяне, а в съществуващи /възстановими/ реални граници. Не са съобразени и следните обстоятелства: В заявлението за възстановяване на собствеността на праводателя на ответницата И са посочени четири имота в местността “Л”, придобити с нотариални актове №114/1929г.; №64/29г. и №144/32г. Това са нива от 6 дка - т.2 от заявлението; нива от 5 дка - т.7 от заявлението; нива от 1 декар - т.15 от заявлението и нива от 5 дка - т.16 от заявлението, или общо 17 декара. С решението от 02.04.2002г. на ПК Я. са възстановени общо 16,801 дка, образуващи имот № 0* по картата на землището – т.е. възстановени са толкова земи в същата местност, колкото са поискани. Въззивният съд обаче не е съобразил обстоятелството, че нивата от 5 дка по нотариалния акт №64/1929г. впоследствие е била продадена от И. Д. В. на Л. В. Й. с нот.акт №56/1932г. /виж приложението на този акт/, който пък от своя страна с последващ нотариален акт №169/1932г. го е продал на майката на ищеца П. Д. В. Съответно – това е била нивата от 5 дка, внесена от бащата на ищеца Д. В. в ТКЗС, съгласно т.8 от подадената опис-декларация. От тези данни следва, че спорът за материално право в случая не е само за границите на имота, който наследодателите на ищеца са внесли в ТКЗС, а и дали той е бил към този момент собственост на П. В. , или на И. Д. , на чието име е възстановен от ПК Я. в рамките на общия имот от 16,801 дка – имот №021059. Тези данни също сочат наличие на правен интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съответно – допустимост на този иск. Правният интерес от този иск произтича и от обстоятелството, че нивата, за която претендира ищецът, се е намирала в съседство с нивата на праводателя на ответницата, което се установява и от заключението на вещото лице, прието от въззивния съд, а по картата на възстановената собственост границите на претендирания от ищеца имот изобщо не са заснети в съседство или като част от имота с обща площ от 16,801 дка, възстановен на наследниците на И. Д. Като е приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на този иск. Следва да се има предвид и това, че макар пряко да не оспорва правата на Д. В. върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, като се ползва от завещание, включващо този възстановен имот, ответницата е надлежно легитимирана да отговаря по предявения иск. От друга страна, ако в хода на делото се установи, че имотът е бил на майката на ищеца - П. Д. В. , а не на неговия баща Д, на чието име е подадено заявление за възстановяване на собствеността, при липса на спор между наследниците на тези лица по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да се приеме, че няма пречка собствеността на П. В. да бъде възстановена от общинската служба по земеделие по преписката на Д. В. С. По този начин щеше да се процедира, ако имаше спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ между наследниците на П. В. и Д. В. кой от тях е бил действителният собственик към момента на образуването на ТКЗС и съдът беше признал в това производство правата на П. В. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №201/29.09.08г. по гр.д. №213/08г. на Л. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: