Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
С., 21.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1325 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба,подадена от В. Д. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат И. против въззивно решение № 865 от 17.06.2010г. по в.гр.д. № 116 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение №2611 от 22.10.2009г. по бр.д.№ 1962/2009г. на Пловдивски районен съд, в частта за упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.,за определяне на режима на личните отношения и издръжката и вместо това е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права на майката,а на бащата е определен обичайния режим на личните отношения-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и по един месец през лятото,когато майката не ползва платения си годишен отпуск и е осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60лв., считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество като родителските права бъдат предоставени за упражняване на бащата,а за майката бъдат определени подходящи режим на лични отношения с детето и размер на дължима издръжка. Претендират се направените разноски.
С определение № 186 от 16.02.2011г. - ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за критериите,които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки въпроса – на кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества,а и двамата желая да се грижат за роденото от брака дете. Въпросът е поставен,с оглед изложените от въззивния съд мотиви,че в подобна хипотеза и при положение,че детето е момиче и е в първи клас– превес следва да се даде на майката,тъй като тя отговаря на критериите,посочени в Постановление №1 от 12.11.1974г. - раздел ІІ б.”е”и б.”ж”- пол и възраст на детето.Тези мотиви дават основание да се постави въпроса в тази хипотеза– винаги ли когато детето е момиче и е на ранна възраст – родителските права следва да се предоставят на майката.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос, намира следното:
Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителс-ите права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод,като дава подробни указания,които в случая не са съобразени от въззивния съд.Изрично е посочено,че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай, „от значение са не отделни обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай”.Следователно –съдът е длъжен да извърши преценката си за това– на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на - възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължител-ността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които-при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда,в която предстои да живее детето след развода /включително бит,нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства – не може да се приеме,че полът и възрастта на детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права.Те са част от всички съотносими при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може да бъде определена като точна и задълбочена.
Съобразно така дадения отговор на поставения въпрос - подадената касационна жалба е основателна.Като е обосновал акта си –единствено с довода,че тъй като роденото от брака дете е момиче и е на ниска възраст- приоритет следва да се даде на майката,без да обсъди нейните родителски и възпитателски качества, вида и продължителността на полаганите от нея грижи към детето,начина й на живот и привързаността на детето, въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде решен по същество,като според настоящия състав упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата поради следните съображения:
След фактическата раздяла на съпрузите/20.02.09г./- настоящият касатор заедно с детето/Д., [дата на раждане] / – са се преместили в жилището на родителите на бащата,което се състои /според социалния доклад от 3.07.09г./ от хол,кухня, спалня, баня,тоалетна и тераса, като бащата е живеел с детето в обща стая. Според доклада - след раздялата бащата самостоятелно се е грижил за детето,като то е с направени имунизации,овладян алергичен проблем и без други здравословни проблеми/представени са и талони за профилактичен преглед от 24.03.2009г. и 27.03.09г./, посещава детско заведение и е със напълно задоволени битови потребности.Отразено е,че бащата посвещава изцяло свободното си време на детето. Според показанията на свидетелката Ч. - за бащата детето е смисълът на неговия живот и той се грижи много добре за него.Свидетелката установява,че бащата не възпрепятства,а насърчава контактите на детето с майката,но „детето се притеснява и започва да трепери щом чуе за майка си”.То не иска да отиде при нея, желанието му е да бъде с баща си.
Според представения пред въззивния съд социален доклад /от 25.03.09г./- от месец март бащата се стреми да работи до 13ч.,за да отделя повече внимание на детето си и почива в събота и неделя.
Пред въззивната инстанция са приети като доказателства две служебни бележки,подписани съответно от д-р Н. и от секретаря на Народно читалище”Х. Б.”гр.П.,в уверение на това,че детето е преустановило посещенията при хомеопат и по модерен балет/от 03.09г./, но видно- от представени две други служебни бележки - от 10.09г. то посещава заниманията на Танцово студио „D. to the max”, а от месец октомври 2008г.до месец февруари 2009г.и репетициите към Детска балетна школа на Народно читалище”Х. Б.”гр.П..
Представена е и служебна бележка от 25.09.09г.,удостоверяваща,че детето е записано в дневна форма на обучение в І клас за учебната 2009/2010г.,като според социалния доклад от 2010г.бащата и дядото на детето се редуват да я водят и вземат от училище. Детето се справя отлично с усвояването на учебния материал, което се удостоверява и от приетата като доказателство характеристика,изготвена на 29.03.2010г.от класния ръководител.
Майката,която по професия е детска учителка – според първоначалния социален доклад - след раздялата само по телефона е контактувала с детето до 29.06.09г.,когато са прекарали целия ден заедно. Назначена е на 1.09.09г. на работа като детски учител в ЦДГ ”А.” П. с месечно възнаграждение от 500лв./служебна бележка №157 от 16.09.09г./ и е с отлична препоръка от директора на ЦДГ.Според представения пред въззивния съд доклад- детето няколко пъти е преспивало и при майка си, учило е заедно с нея,а тя се е интересувала от развитието му,като периодично се е срещала с преподавателката му.
Бащата работи на две места- в ”Общинска охрана”/когато е смени –два дни работи и след това почива два дни / и почасово като монтьор в гараж.За професионалните и нравствените му качества е представена много добра трудовата характеристика,с изх.№БВ-234 от 19.03.3010г.
Майката притежава 2/3ид.ч./според н.а.за дарение №121 т.ІІІ н.д.№ 490/3012.09г./от самостоятелен обект в сграда,който според свидетелката В. представлява ново жилище,в което има обзаведена детска стая.
По делото е прието като доказателство съдебно-медицинско удостоверение № 390 от 6.04.2010г. на освидетелстваната Д. Т. –на 8 години,в което е записано,че по нейни и на бащата предварителни данни – „на 1.04.2010г.,около 20.00часа е била блъсната от майката,при което си е ударила лявата ръка в ръба на шкафче” и след представена рентгенография и консултация с травматолог й е поставена диагноза:”контузио антебрахеи синистра”,като заключението на ординатор по съдебна медицина е,че на Д. Т. са й били причинени болка и страдание,вследствие на „контузия на лявата гривнена става”,като „това увреждане е причинено по механизма на удар и или върху твърд тъп предмет и добре отговаря по начин и време да е получено така,както е отразено в предварителните сведения”.
При съпоставка между така приетото като доказателство съдебно-медицинско удостоверение и дадените показания на свидетелката Ч.,че „детето се притеснява и започва да трепери щом чуе за майка си”-от една страна и свидетелските показания,съгласно които за бащата детето е смисълът на неговия живот и той се грижи много добре за него,подкрепени с отразеното в изготвените социални доклади – следва извод,че между двамата родители бащата е този,който е с по-добри възпитателски качества и се грижи по-добре за детето.Освен това – той е полагал по-продължително време грижи за него -след фактическата раздяла между съпрузите, разполага с помощта на трети близки лица /неговите родители/, с по-добри финансови възможности е /получава трудово възнаграждение около 1200лв.,при установени 500лв.-за майката/, а и въз основа на ангажираните гласни доказателства може да се направи извод, че детето е по-привързано към него,като бащата и детето са установили добър съвместен начин на живот,без да са установени основания,които да налагат промяна.При тези данни -при съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства, родителските права следва да се предоставят на бащата,поради превес на неговите по-добри възможности относно - възпитателски качества,продължителност и ефективност на полаганите грижи към детето, реално предприети действия, демонстриращи желание да живее с детето, привързаност на детето, помощ на трети близки лица, социална среда и финансови възможности.
Поради липса на установени обстоятелства,налагащи различен извод - по отношение на майката следва да бъде определен обичайния режим на лични отношения- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и по един месец през лятото,когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплаща издръжка,която с оглед получаваните от нея доходи и нуждите на детето- следва да бъде определена в минимално възможния размер съгласно чл.143 ал.2 от СК от 60лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 358 от 4.06.2009г. по в.гр.д. № 261 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака между В. Д. Т. ЕГН [ЕГН] и А. Ж. Т. ЕГН [ЕГН] – дете Д. В. Т. ЕГН [ЕГН] на бащата В. Д. Т..
ОПРЕДЕЛЯ режима на лични отношения на майката А. Ж. Т. ЕГН [ЕГН] с детето Д. В. Т. ЕГН [ЕГН],както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и по един месец през лятото,когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА А. Ж. Т. ЕГН [ЕГН] да заплаща на В. Д. Т. ЕГН [ЕГН], в качеството му на баща и на законен представител на Д. В. Т. ЕГН [ЕГН] ежемесечна издръжка в размер на 60лв./шейсет лева/, считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане,както и да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 90 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.