Р Е Ш Е Н И Е № 377 гр. София, 19.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 742 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. З. против решение №151/04.02.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 3240/2007 г. по описа на Окръжен съд – П., V. гр.състав. Ответниците Г. Т. М. и Й. Н. М. не оспорват касационната жалба и я считат за основателна. Ответника Е. С. М. оспорва касационната жалба. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение №630/17.06.2010 г. на състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия. Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от поставения от касатора материалноправен въпрос, следва ли делбените имоти да отговарят на изискванията за жилищни имоти и към момента на постановяването на решението по извършването на делбата, с оглед изискванията на чл.203, ал.1 от ЗУТ и чл.40 от ЗУТ, въпреки наличието на решение по допускането на делбата, с което характера на имотите е определен като жилищен. Допускането на касационното обжалване е при условията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради липса на съдебна практика по поставения от касатора материалноправен въпрос. По поставените от касатора материалноправни въпроси, обусловили допустимостта на касационното обжалване. При постановяване на решението по извършването на делбата, съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. В рамките на така обособените от решението по допускането на делбата обекти и с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по допускането на делбата. При извършването на делбата чрез обособяване на самостоятелни дялове и теглене на жребий по реда на чл.291 от ГПК /отм./ и чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, съдът е длъжен да следи както за зачитане на силата на пресъдено нещо, формирана по отношение на обектите на делбата, така и по отношение на специфичните изисквания на разпоредбите на ЗУТ – чл.40, който въвежда изисквания към обекти, характеризиращи се като жилищни, както и налице ли са предпоставките на чл.203 от ЗУТ, по отношение на необходимите преустройства и изискванията за пристъпването към обособяване на самостоятелни дялове, включващи жилищни обекти по характеристика, свързаните с това неудобства и наличието на инвестиционнен проект. С посочването в решението по допускането на делбата, че един обект е жилищен, не се формира сила не пресъдено нещо по отношение на характеристиката му като такъв, като контрола за наличието на предпоставките за определяне на обекта като жилищен, следва да се осъществи при извършването на делбата, предвид специфичните изисквания на разпоредбите на чл.40 и чл.203 от ЗУТ. Силата на пресъдено нещо, формирана с решението по допускането до делба, се простира до обектите като площ, етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация, но преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ и обособяването на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при постановяването на решението по извършването на делбата. На основата на тази преценка на съда следва да се извърши и преценката относно това, възможно ли е и удобно ли е извършването на делбата чрез разпределение на имотите чрез жребий или по реда на чл.292 от ГПК /отм./ или чрез друг от предвидените в закона способи за извършването на делбата. По основателността на касационната жалба. За да приеме, че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 от ГПК /отм./ - чрез разпределение на имотите между съделителите, без да тегли жребий, съдът е приел от фактическа страна, че в хода на делбеното производство от делбения имот са обособени два урегулирани поземлени имота, единия от които незастроен, а в другия се намират двете допуснати до делба сгради. Съдът е приел, че при така установената фактическа обстановка могат да се обособят три самостоятелни реални дяла от делбените имоти – първия – незастроения имот, втория – едната сграда и третия втората сграда, като втория и третия дял, представляващи двете сгради са построени в обособения втори самостоятелен урегулиран поземлен имот. Съдът не е посочил изрично във въззивното решение, но втория поземлен имот с площ от 1326 кв.м., съставляващ УПИ І. от кв.15 по действуващия ПУП на с.М. Ч., е оставен в съсобственост между съделителите Г. Т. М. и Й. Н. М. по отношение на които при режим на СИО имота е допуснат до делба при дял от 2/4 ид.ч. и съделителя Т. И. З., който, съгласно влязлото в сила решение по допускането на делбата има дял от ¼ ид.ч. от делбените имоти. Основната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността. С извършеното разпределение от страна на съда по реда на чл.292 от ГПК /отм./, съсобствеността се прекратява единствено по отношение на новообразувания в хода на въззивното производство незастроен УПИ V. от кв.15 по плана на с.Малък Ч. с площ от 1327 кв.м. и разпределен в дял на съделителката Е. С. З. и по отношение на сградите, находящи с във втория описан по-горе новообразуван поземлен имот. По отношение на УПИ І. от кв.15 по действуващия ПУП на с.М. Ч., част от допуснатия до делба имот, при така постановеното съдебно решение и при този способ за извършване на делбата, съсобствеността не е прекратена, като при влизане на решението в сила би възникнала нова такава – между съделителите Г. Т. М. и Й. Н. М. при режим на СИО имота и съделителя Т. И. З., без тези съделители да са изразили съгласие за това. При това положение, съсобствеността върху допуснатия до делба имот, между всички съсобственици и съделители в делбения процес не би се прекратила, което води настоящия състав на ВКС до извод, че не е възможно разпределението на имотите в дялове, по реда на чл.292 от ГПК така, че да се постигне целта на делбеното производство – прекратяване на съсобствеността между съделителите. Наличието на трима съделители /при наличието на бездялова съсобственост по отношение на съделителите Г. Т. М. и Й. Н. М. и съделителите Т. З. и Е. З., както и настъпилото обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, водят до извод, че не е възможно прекратяването на съсобствеността както чрез теглене на жребий така и чрез разпределението на имотите по реда на чл.292 от ГПК /отм./. Този извод е независимо от обстоятелството, че в единия от новообразуваните УПИ се намират две сгради, дори и да се приеме, че те биха могли да бъдат обособени в самостоятелни дялове, тъй като дворното място, върху което са построени е реално неподеляемо – факт, безспорно установено от доказателствата по делото. Образуването на самостоятелни дялове по начин, по който ще се прекрати съсобствеността върху допуснатото до делба дворно място, независимо от възможността това да стане по отношение на сградите, е невъзможно. Броя на съделителите е по-голям от броя на така обособените самостоятелни дялове, поред което единствения възможен способ за извършването на делбата е този, предвиден в разпоредбата на чл.293 от ГПК /отм./ - изнасяне на делбения имот на публична продан, тъй като имотът, допуснат до делба е неподеляем. Предвид гореизложеното, съдът счита, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. Доколкото не са налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по съществото на спора, като се изнесе на публична продан недвижимия имот. При този изход на спора, дължимите държавни такси са както следва: Г. Т. М. и Й. Н. М. – общо сумата 368 лева, Т. И. З. и Е. С. З. – по 184 лева всеки един от тях. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №151/04.02.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 3240/2007 г. по описа на Окръжен съд – П., V. гр.състав, като вместо него постановява: ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.288, ал.1 от ГПК /отм./ следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 2600 кв.м., съставляващо УПИ І. от гв.15 по плана на с.М. Ч., О., Област П., от което със заповед №717/15.10.2008 г. на К. на О. за одобрение на изменение на ПУП-ПРЗ са образувани УПИ І. от кв.15 по действуващия ПУП на с.М. Ч., О., обл.Пловдив при граници на новообразувания УПИ І.: на север – УПИ І., на изток – полски път, на юг – У. и на запад – улица с площ от 1326 кв.м., заедно със построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 68 кв.м., навес, полумасивна жилищна сграда и всички подобрения в същото и втори УПИ – УПИ V. от кв.15 по действуващия ПУП на с.М. Ч., О., обл.П., при граници както следва: на север – УПИ І., на изток – полски път, на юг – УПИ І. и на запад – улица, с площ от 1327 кв.м. СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разпределят както следва: ¼ за Е. С. З. със съд.адрес гр.П., ул.”Й. Г. чрез адв.Я. Д., ¼ за Т. И. З. със съд.адрес гр.П., ул.”Р. Д.” №53, ет.1, кантора 30, адв.М. К. и ½ общо за Г. Т. М. и Й. Н. М. и двата с адрес гр.П., ул.”Р.” №110. ОСЪЖДА Е. С. З. със съд.адрес гр.П., ул.”Й. Г. чрез адв.Я. Д. да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 184 лева. ОСЪЖДА Т. И. З. със съд.адрес гр.П., ул.”Р. Д.” №53, ет.1, кантора 30, адв.М. К. да заплати държавна такса по сметката на ВКС в размер на 184 лева. ОСЪЖДА Г. Т. М. и Й. Н. М. и двата с адрес гр.П., ул.”Р.” №110 да заплатят държавна такса общо в размер на 368 лева по сметката на ВКС. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.