Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр. София, 06 февруари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и четиринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова
при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1324 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. З. Т. срещу решение №93 от 03.07.2014 г., постановено по ВНОХД №84/2014 г. по описа на Апелативен съд- Варна, с която потвърдена присъда №14 от 11.02.2014 г., постановена по НОХД №894/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Варна и подсъдимите М. З. Т. и П. К. П. са признати за виновни в това, че на 21.10.2012 г. в землището на [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, без съответно разрешение, са търсили археологически обекти, като при извършване на деянието са ползвали технически средства- металдетектори, две прави лопати и моторно превозно средство, като на основание чл.277а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК са им наложени наказания по една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 лева.
С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на същата дата и място в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. и в дома си в [населено място] държал и укривал оръдия (металдетектори), за които знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, като на основание чл.277а, ал.7, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“.
С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен, че на същата дата и място и в дома си е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закон за културното наследство и Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г., като на основание чл.278, ал.6, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и „глоба“ в размер на 3 000 лева.
С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на същата дата и място в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т. и в дома си в [населено място] държал и укривал оръдия (металдетектори), за които знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, като на основание чл.277а, ал.7, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“.
С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен, че на същата дата и място и в дома си е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в ЗКН и Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г., като на основание чл.278, ал.6, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и „глоба“ в размер на 3 000 лева.
С присъдата на подсъдимите П. и Т. са наложени на основание чл.23 НК наказания от по една година „лишаване от свобода“, изпълнението на които е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и на основание чл.23, ал.3 НК са присъединени наказания „глоба“ в размер на 5 000 лева за всеки един от тях.
С присъдата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК са отнети в полза на държавата използваното МПС „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , използваните за извършване на престъплението по чл.277 НК металдетектори, както и на основание чл.53, ал.2, б.“а“ и „б“ НК археологическите обекти.
С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят по 403, 30 лева- разноски по водене на делото.
В касационната жалба са посочени всички касационни основания.
Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не се сочат конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Като нарушение на материалния закон се посочват неправилните изводи на решаващите съдилища, че подсъдимият Т. е държал повече от три археологически обекти, като се твърди, че неправилно към тези предмети са приобщени и обектите, намиращи се в него при задържането му. За тях се поддържа, че подсъдимият не е установил трайна фактическа власт, респективно, че той не ги е държал по смисъла на чл.278 НК.
Оспорват се и изводите на съда, че откритите в дома на Т. монети от ХVІ и ХVІІ век са предмети, за които основен източник на информация са теренните проучвания. На това основание се оспорват изводите на предходните съдебни състави, че същите представляват културна ценност.
Моли да бъде отчетен и извода на експертите, изготвили приетата по делото експертиза, че тези предмети не са значими за обществото.
В касационната жалба се твърди, че неправилно подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.277а, ал.7 НК, като се твърди, че този състав на престъпление не може да бъде осъществен заедно със състава по чл.277, ал.1 НК.
Моли да бъде преценено и това, че семейното положение на подсъдимия, трудовата му и обществена ангажираност, чистото му съдебно минало и конкретната осъществена инкриминирана дейност дават възможност наказанието му да бъде определено при приложението на чл.55 НК, тъй като отмереното от първостепенния и въззивен съд е явно несправедливо.
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или въззивното решение да бъде изменено, като Т. бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпления по чл.277а, ал.7 НК и по чл.278, ал.6 НК.
Предлага се и да бъде намалено наложеното му наказание, като към основното не бъде присъединявано наказанието „глоба“.
В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като твърди, че на мястото на извършване на престъплението никога не са извършвани археологически разкопки и землището на селото не представлява археологически обект.
Оспорва се и археологическата стойност на откритите два обекта, като се твърди, че това се потвърждава и от заключението на приетата по делото експертиза.
Изразява се и несъгласие с изводите на съда, че използваното моторно превозно средство е послужило за извършване на престъплението.
На това основание се предлага да бъде отменено въззивното решение и да бъде върнат автомобила на подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение твърди, че касационната жалба е неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Подсъдимият Т. твърди, че не е посегнал на археологически обект и не е извършвал престъпление.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с отразеното в касационната жалба прецени, че нито едно от направените оплаквания не е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Всички възражения са насочени към неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, а не към правилното анализиране на събраните в хода на воденото наказателно производство доказателства.
При липсата на служебно начало в касационната инстанция и при посочените в разпоредбата на чл.347 НПК предели на касационна проверка, които се очертават от волята на обжалвалите страни и съдържанието на касационната жалба в конкретното производство, предмет на проверка могат да бъдат само оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, но не и такива, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Ето защо касационният съд провери атакувания въззивен съдебен акт само по отношение на правилното приложение на материалния закон и законосъобразното определяне на наказанието на подсъдимия Т..
По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:
Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.278, ал.6 НК. Видно от приложените по делото протоколи за обиск и за претърсване и изземване и събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. и И. (полицейски служители, осъществили задържането на подсъдимите) се установява, че Т. е държал в себе си и в дома си предмети, които не са идентифицирани по надлежен ред, с което е осъществил състава на престъплението от обективна страна.
Не може да бъде възприето възражението, че откритите в него монети (приобщени към доказателствената съвкупност с протокол за обиск и изземване) са били току що открити от подсъдимия и той не ги е държал. От посочените гласни доказателствени източници се установява, че тези предмети са се намирали в негов джоб и към момента на откриването и изземването им Т. е бил установил трайна фактическа власт върху тях. Ето защо те правилно са били включени в инкриминираната съвкупност на нерегистрираните археологически обекти.
Дори да бъде възприета тезата на защитата, че те не могат да бъдат ценени, като предмет на престъпление по чл.278, ал.6 НК, то откритите в дома на подсъдимия археологически обекти са достатъчни на брой, за да бъде направен законосъобразен извод за това, че обсъжданото престъпление е осъществено от обективна страна.
От материалите по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е съзнавал, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани, като по този начин той е осъществил, при форма на вината „пряк“ умисъл, състава на престъплението и от субективна страна.
Касационната инстанция не възприе и оплакването за незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт по отношение на осъждането на Т. за престъпление по чл.277а, ал.6 НК.
При внимателен преглед на съставите на престъпленията, очертани в разпоредбите на чл.277а, ал.1 НК и чл.277а, ал.6 НК, може да бъде направен извод, че тези разпоредби очертават различни престъпления, които могат да бъдат осъществени при условията на съвкупност.
Съдът прие, че първият текст забранява търсенето на археологически обекти, а вторият притежаването на оръдия, предназначени за такава дейност. Когато субектът на престъплението осъществява състава на престъплението по чл.277а, ал.1 НК (дори, както е в случая при наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.277а, ал.3 НК) това не е пречка той да носи отговорност и по чл.277а, ал.7 НК за притежаваните от него и впоследствие използвани оръдия. Може да се носи наказателна отговорност за осъществяването и на двете престъпления, тъй като те имат различен предмет и техните непосредствени обекти не се намират в отношение на поглъщане.
Ето защо касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са ангажирали наказателната отговорност на подсъдимия Т. за извършени престъпления по чл.277а, ал.7 НК и чл.278, ал.6 НК, като с постановените съдебни актове материалния закон е приложен вярно.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Касационният съд прецени, че определеното на подсъдимия Т. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни на подсъдимия и затрудненото му материално положение.
Неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценена високата степен на обществена опасност на извършените престъпления.
Действително това е съществено обстоятелство, което има отношение към размера на наказанието, но същото е преценено от законодателя при определяне на санкцията, предвидена за съответното престъпление и неговата разпространеност в обществото не може да бъде основание за определяне на наказанието при наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като такова е следвало да бъде ценено осъществяването на престъплението по чл.277а, ал.3 НК при наличието на две квалифициращи обстоятелства и извършването от страна на Т. при условията на реална съвкупност на няколко престъпления със сходен непосредствен обект, свързан със защитата на археологическите обекти.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са били определени наказанията за всяко едно от престъпленията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер, предвиден в съответните законови предели.
Евентуалното намаляване на отмерените наказания и определеното общо най- тежко наказание, би било незаконосъобразно и несъответно на обществената опасност на осъществените от Т. престъпления.
Правилно по реда на чл.23, ал.3 НК е присъединено към основното наказание и предвиденото по- леко такова „глоба“, тъй като изтърпяването му би било гаранция за постигане на целите на специалната и генералната превенция.
Касационният съд прецени, че законосъобразно са отнети в полза на Държавата и използваните технически средства и частта от моторно превозно средство, принадлежаща на Т., тъй като металотърсачите са били използвани от подсъдимия за извършване на престъплението и той се е придвижил до мястото където е търсил археологически обекти (сравнително далеч от дома му и от други населени места) с процесния автомобил.
Не може да бъде възприето и оплакването, че неправилно наказанието на подсъдимия е определено по реда на чл.54 НК, а не по реда на чл.55 НК, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и предвидените в съответните законови разпоредби минимални наказания не са несъразмерно тежки с оглед осъществените от Т. престъпления.
Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала неправилно приложение на материалния закон и определеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.
Ето защо атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №93 от 03.07.2014 г., постановено по ВНОХД №84/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 |