Р Е Ш Е Н И Е № 305 София, 27 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 814/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. С. Г. срещу въззивно решение № 49 от 24.02.2012г. по внохд № 1173/2011г. по описа на Софийския апелативен съд нак.отделение 4-ти състав. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Поддържа се,че деянието на Г. е несъставомерно и той следва да бъде оправдан.Съдилищата не са разкрили обективната истина,не са изследвали обективно,всестранно и пълно доказателствата по делото,с което са нарушили чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Не са обсъдени задълбочено възраженията на защитата. Не е обсъден в достатъчни степен довода,че подсъдимият не е лицето управлявало автомобила в момента на произшествието.Нарушил е чл.305,ал.3 НПК,а наказанието е явно несправедливо,прекомерно тежко и силно завишено.Прави се искане за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия,или връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно се иска да се намали наказанието и се приложи разпоредбата на чл.66 НК. Частните обвинители молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не са допуснати визираните в жалбата нарушения. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 171 от 03.06.2011г. по нохд № 5388/2009г. Софийският градски съд нак.отделение,втори състав е признал жалбоподателя-подсъдим Н. С. Г. за ВИНОВЕН в това,че на 14.09.2007г. около 03.00 часа в гр.София на улица Каменоделска" срещу номер 3 като непълнолетен,но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ” модел „324” с ДКН РА 7642 АН нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 и чл.21 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице-на две лица-на И. Н. С. и на М. Д. М. и телесни повреди на повече от едно лице-тежка телесна повреда на С. Й. И.,изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота и две средни телесни повреди на А. К. А. изразяващи се в счупване на долна челюст двустранно,довело да трайно затрудняване на функциите на хранене и говор за не по-малко от два месеца и изпадане в безсъзнателно състояние,представлящо разстройство на здравето,временно опасно за живота,като деянието е извършено в пияно състояние и представлява особено тежък случай,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3 пр.1 и пр.5 б.”б” пр.2 вр. с ал.1 б.”в” вр.с чл.342,ал.1 пр.3 вр.с чл.63,ал.1 т.3 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл.5,ал.2 т.3 и чл.150 ЗДвП.Постановил е наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част,като е УВЕЛИЧИЛ наказанието от две години и шест месеца на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Частично е оправдал подсъдимия да е извършил престъплението по чл.343,ал.4 вр.с ал.3,пр.1 и пр.5,б.”б”,пр.2 вр.с ал.1 б.”в” вр.с чл.342,ал.1 пр.3 и с нарушение по чл.20 от ЗДвП. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационнат жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения,обуславящи неговото отменяване или изменяване. При събиране,проверка и анализ на доказателствата са изпълнени изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието,наказателната отговорнност на подсъдимия и съставомерност на деянието, почива на пълното всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства,относими към предмета на обвинението. Доводите визирани в жалбата са поддържани и пред въззивния съд.По реда на чл.339,ал.2 НПК,съдът е отговорил на поставените възражения,и е изложил убедителни съображения защо не ги приема. Мотивите на съда са подкрепени от доказателствата по делото,същите са обстойни,съответни на фактите и се споделят от настоящия съдебен състав. За да приеме,че подсъдимият е извършител на деянието,въззивният съд като съд по фактите и приложението на закона е направил подробен собствен анализ на събраните доказателства.Изводът,че подсъдимият е извършител на деянието,защото той е лицето шофирало автомобила на инкриминираната дата и място е обусловен от доказателствата.Съгласно мотивите на съда авторството на деянието е доказано от съвкупния доказателствен материал.Ценени са показанията на св.Т. П.,портиер,озовал се на мястото на произшествието непосредствено след инцидента.Свидетеляят е установил,че подс.Г. е бил изваден от предната,шофьорска врата...”Подсъдимият,мисля,че го извадиха от предната врата,на шофьора”. Свидетелите Т.-лекар в Центъра за бърза помощ и Ал.И. са посочили,че подс.Г. е бил свален от едната линейка и бил превозен с друга,тази в която е бил св.Т.Подсъдимият е бил контактен,адекватен,около 16 години и го закарали в детска шокова зала.Т. е заявил/л.117 от първ.дело/ „ Смътно си спомням,че каза името Н.,но не съм сигурен”.Св.Ципарков е заявил на досъдебното производство в показания приобщени по надлежния ред,че именно подс.Г. е бил превозеното лице. Преценени са също така показанията на св.Е. И.,който е посочил,че водача е бил непълнолетен.Св.Е. И. работел в група за посещения на тежки ПТП и посетил местопроизшествието,участвал в огледа,е заявил,че”Спомням си,че е млад водач,дори се установи,че е без свидетелство за управление.Млад,мисля беше под 18 г.”.Показанията му се подкрепят и от съставения констативен протокол № К 1237 от 14.09.2007г.,в който е отразено,че автомобил марка „БМВ”,модел 324 е бил управляван от подсъдимия Н. Г.,като поради движение с несъобразена скорост със състоянието на превозното средство и употреба на алкохол,е реализирал ПТП,като е самокатастрофирал вляво от пътя в дърво и оградна стена. Съществени за направения извод,са показанията на св.Д.-лекар към ЦСМП-София през 2007г.,която е посочила/л.163-166 на първ.дело/,че пристигайки на местодеянието с мед.сесстра Е. К. и шофьора Ал.И., се опитала да установи контакт с пострадалите в автомобила.Попитала през прозореца/отворен или счупен/ дали някой я чува.Обадили се две момчета,едното казало”Аз те чувам”,другото издало някакъв звук.Момчето което отговорило било това на шофьорската седалка,а другото-на задната седалка.Показанията на свидетелката са подкрепени от заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена за пострадалия А..От заключението на експертите става ясно,че св.А. е получил счупване на тялото на долната челюст от ляво и ъгъла от дясно,което е довело до трайно затрудняване на функциите на храненето и на говора за срок повече от два месеца. Фактът,че звуците идвали от мястото където е бил-на задната седалка ,дава основание за извод,че лицето,което е отговорило ясно на въпроса на свидетелката,намиращо се на шофьорската седалка ,е именно подсъдимия Г..Той е бил адекватният,контактен младеж,който излязъл от предната лява страна-мястото на шофьора и който е получил травма-увреждане в областта на главата.Свидетелката е депозирала най-ясни и точни показания,възприятията й са пълни и непротиворечиви и от тях също следва извода изведен от предходните съдилища относно авторството. Преценени са също така и показанията на св.Ел.К., част от екипа на Д-р Д..Тя също е заявила,че момчето извадено от шофьорското място е било в добро общо състояние и контактно.Тя провела разговор с него и установила,че момчето е непълнолетно,тъй като при разговора казал,че е на седемнадесет години.Установено е по делото,че именно подс.Г. е бил непълнолетен към момента на произшествието. Посредством химическата експертиза е установено,че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол.На инкриминираната дата е имал концентрация на алкохол в кръвта 1.4 промили. Изяснен по делото е и механизма на деянието. Подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост.При разрешена скорост 50 км/ч. за населено място за леки автомобили от категория „В”, е управлявал автомобила със скорост 105/км.ч.Нарушил е както чл.21,ал.1 от ЗДвП .Поради високата скорост,употребата на алкохол и неадекватната реакция с органите на управление на автомобила-волана и спирачките,автомобилът се отклонил вляво от пътя и се ударил в намиращото се там дърво.Вследствие на това автомобилът придобил силна ротация в посока на часовниковата стрелка и обтъркалвайки се около дървото,продължил по диагонал към стената,където задния му ляв ъгъл се ударил силно в стената и разрушил част от нея. В резултат на неправомерното поведение на подсъдимия е настъпила смъртта на пътуващите в автомобила И. Н. С.-20 г. и на М. Д. М.-на 26 г. Освен това, увреждания са получили още две лица-С. Й. И. на когото е причинена тежка телесна повреда и А. А. на когото са причинени две средни телесни повреди. Подсъдимият въпреки,че е управлявал МПС/показания на свдетели/ ,е бил неправоспособен. При така установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, законосъобразно е прието,че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.При оценката на доказателствата и при изграждане на вътрешното убеждение,съдебните инстанции са спазили изискването за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства относими към предмета на доказване. Квалификацията на деянието е правилна.Налице е особено тежък случай,по смисъла на чл.93,ал.1,т.2 т.8 НК. Като е потвърдил присъдата в частта за авторството на деянието,наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Решението на въззивния съд е законосъобразно и в санкционната му част. По протест на градска прокуратура,съдът е изменил присъдата и увеличил размера на наказанието.Приел е,че първоинистнационния съд неправилно е приложил редукцията на чл.63,ал.1 т.3 НПК.Изложил е съображения,че подсъдимият е бил навършил 16 г. по време на деянието поради което предвиденото в особената част наказание за деянието по чл.343,ал.4 вр.с ал.3 б”б” пр.2 НК/от пет до петнадесет години лишаване от свобода/ следва да се замени с наказание от две до осем години лишаване от свобода при условията на чл.63,ал.2 т.2 НК. Преценката на въззивния съд относно въпросите по чл.301,ал.1 т.3 и т.4 НПК за наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода е правилна и съобразена с обективните данни по делото. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Същото е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства/средният размер е пет години/,като въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.На л.70 от делото,съдът е изложил убедителни съображения както за определения от него размер на наказанието,така и за липсата на основание за по-ниско по размер,респ.за наказание при условията на чл.55 НК. Касационният състав също не намира основание за намаляване на наказанието,което в атакувания размер не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК тъй като е съответно на тежестта на деянието, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е съобразено с целите на наказанието визирани в чл.36 НК. По изложените съображения тъй като не са допуснати нарушения по чмл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,обжалваният съдебен като правилен,законосъобразен и справедлив, следва да се остави в сила Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 24.02.2012г. постановено от Софийския апелативен съд,4-ти състав наказателно отделение по внохд № 1173/2011г. по описа на на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: