5 Р Е Ш Е Н И Е № 382 София,06.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1156 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 80 от 24.01.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 26.04.2010 година по гр.д. № 46/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от Н. Х. Я. от [населено място] против П. на Р. България. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ - дължи ли се обезщетение на привлечения към наказателна отговорност при прекратяване на наказателното преследване в стадия на досъдебното производство и включва ли обезщетението и вредите, претърпени от незаконно наложена мярка за неотклонение. Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Съгласно т.11 от Тълкувателното решение, обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а съгласно т. 13, държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато наказателното производство е прекратено в досъдебния му стадий по отношение на някои от повдигнатите обвинения. В този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които производството е прекратено; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, т. 2, пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" по обвинение, наказателното производство по което е било прекратено в досъдебния стадий. В обжалваното въззивно решение на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че с постановление на Я. окръжна прокуратура от 18.07.2007 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл. 321, ал.2 НК и чл. 278б, ал.2 НК. По така повдигнатите обвинения, на 20.07.2007 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Мярката за неотклонение е била изменена в „парична гаранция” с определение на Ямболски окръжен съд от 01.10.2007 г. На 22.05.2008 г. срещу ищеца Н. Я. е било повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл. 278а, ал.1 НК. С постановление от 18.07.2008 г. на Я. окръжна прокуратура наказателното производство по обвинение в престъпления чл. 321, ал.1 НК и чл. 278б, ал.2 и ал.3 НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.2 НК поради недоказаност на обвинението, а с решение от 05.02.2009 г. по н.а.х.д. № 1/2008 г. ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278б, ал.3 НК, за което на основание чл. 78а, ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че частичното прекратяване на наказателното производство не ангажира предвидената в чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ отговорност на държавата; че спрямо ищеца е налице започнато и завършило с влязла в сила наказателно производство – не е налице цялостно отпадане на наказателната отговорност, а извършено в хода на процеса прецезиране на обвинението, в която хипотеза не се дължи обезщетение по ЗОДОВ. Прието е, че не е налице и незаконно взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като е съществувала възможност тази мярка да бъде взета и за престъплението, за което ищецът е признат за виновен. Прието е, че по делото не е установено, че твърдяните от ищеца морални страдания са преживяни именно във връзка с обвиненията, по които производството е прекратено или с броя на повдигнатите обвинения; че доказаните морални страдания са били свързани основно с мярката за неотклонение „задържане под стража”, която не е взета незаконно, предвид което искът за обезщетение по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е изцяло неоснователен. В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, подадена от Н. Х. Я. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ – в противоречие с разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Ответникът по касационната жалба П. на Р. България я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Третото лице помагач Областна дирекция на МВР, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира въведените касационни оплаквания за основателни. По делото е установено, че срещу ответника са били повдигнати обвинения по чл. 321, ал.2 НК за участие в престъпна група, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и по чл. 278б, ал.2 и ал.3 НК (ред. ДВ, бр. 75 от 2006 г.) за извършване на теренни археологически разкопки чрез използване на техническа средство и предлагане за продажба на археологически движими паметници на културата, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет до петдесет хиляди лева. Установено е и че мярката за неотклонение „задържане под стража” е взета по така повдигнатите обвинения и изменена в по-лека от съда с определение от 01.10.2007 г., т.е. преди привличане на ответника като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 278а, ал.1 НК с постановление от 22.05.2008 г., за което престъпление е признат за виновен с решение от 05.02.2009 г. по н.а.х.д. № 1/2008 г.; на основание чл. 78а, ал.1 НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за това, за това, че през 2007 г. е открил 15 броя движими паметници на културата на обща стойност 320 лева и в продължение на две седмици съзнателно не е съобщил на властта. При така установените факти, изводът на въззивния съд, че спрямо ищеца не е налице цялостно отпадане на наказателната отговорност, а извършено в хода на процеса прецезиране на обвинението е неправилен. Повдигнати са били обвинения за извършени тежки умишлени престъпления, производството по които е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Влязлото в сила съдебно решение, с което е наложено административно наказание е относно друго обвинение, което няма отношение нито към взетата мярка на принуда „задържане под стража”, нито към претърпените морални страдания поради проведеното незаконно наказателно преследване за извършени тежки умишлени престъпления. Неправилен е и изводът, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” не е незаконна, тъй като е съществувала възможност тази мярка да бъде взета и за престъплението, за което ищецът е признат за виновен – при определяне законността на предприета ограничителна мярка не следва да се борави с евентуални хипотетични възможности, а когато производството, във връзка с което е определена мярката е прекратено, то тази мярка се явява без законно основание, като обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение обхваща и вредите от незаконното задържане под стража – т.13 от ТР № 3/2005 г. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният срещу П. на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ се уважи като основателен. При преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид тежестта на повдигнатите против ищеца обвинения по чл. 321, ал.2 НК и по чл. 278б, ал.2 и ал.3 НК за които законът предвижда наказание от три до шест години лишаване от свобода; задържането му под стража в изпълнение на мярка за неотклонение от 20.07.2007 г. До 01.10.2007 г., което не само е причинило на ищеца морални страдания поради наложеното ограничение, но и неизбежно е рефлектирало върху общественото мнение за личността му (показания на свидетеля С. Г. за изнесени в местната преса сведения за задържането му и участие в престъпления); продължителността на проведеното предварително производство – от 18.07.2007 г. До 18.07.2008 г.; отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката на ищеца – показания на свидетелите Т. Т. и М. Г. за състояния на потиснатост, тревожност и депресираност. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за основателност на претенциите за обезщетение в размер на пет хиляди лева, в който размер искът следва да бъде уважен ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2009 г. до окончателното и изплащане. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2335 лева. , в т.ч. 2300 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ от 18.09.2009 г. и от 15.09.2011г., сключени с адвокат Ж. А. от Адвокатска колегия [населено място] и 35 лева внесени държавни такси. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 40 от 26.04.2010 година по гр.д. № 46/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от Н. Х. Я. от [населено място] против П. на Р. България. ОСЪЖДА П. на Р. България да заплати на Н. Х. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл.2, ал.1 т.2 ЗОДОВ сумата 5000 (пет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2009 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2335 (две хиляди триста тридесет и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: