Р Е Ш Е Н И Е № 362 София, 30 ноември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1152/2015 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия В. С. С. против присъда от 27.05.2015год. по внохд № 1749/2015год. по описа на Софийски градски съд. В нея са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК и при условията на алтернативност се иска оправдаването на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК; изменяване на присъдата и определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т.2, б.“б“ НК или отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея основания и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че не са налице релевираните от защитата основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалваната присъда е отменена присъдата от 31.03.2015год. на СРС по нохд № 10450/2014год. и вместо нея е постановена нова, с която В. С. С. е признат за виновен в това, че на 10.04.2014год. около 10.10ч. в [населено място],[жк], пред [жилищен адрес] и вход В, направил опит да отнеме чужда движима вещ-авторадиосиди м.“С.“, на стойност петдесет лева, от владението на А. А. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като опита останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.Релевираното оплакване за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е подкрепено с никакви доводи, които да предоставят възможността на касационната инстанция да извърши проверка по това основание, като съществени процесуални нарушения от категорията на „абсолютните“ въззивният съд не е допуснал. По довода за нарушение на материалния закон. Първоинстанционното производство пред СРС е проведено по реда на глава ХХVII от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като сe е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, въззивната инстанция е направила верни изводи, че обществената опасност на деянието не е явно незначителна или поради малозначителността си не е обществено опасно, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Поради тези съображения е отменила първоинстанционната оправдателна и е постановила осъдителна присъда по предявеното срещу подсъдимия обвинение. Направените правни изводи се оспорват от подсъдимия чрез неговия защитник, но възраженията са неоснователни и не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция. Съгласно чл. 9, ал.2 от НК, едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. При проверката на атакуваната пред него присъда въззивният съд е обсъдил наведеното възражение за приложение на чл.9, ал.2 от НК, като на л.5-7 от решението е изложил убедителни аргументи защо го намира за неоснователно. Ниската стойност на предмета на посегателството не е единствения критерий, за да се приеме, деянието за малозначително или че неговата обществена опасност е явно незначителна. В съответствие с установените по делото факти, разкриващи: предварителната подготовка на подсъдимия за бързо отдалечаване със собствено моторно превозно средство от мястото, от което е набелязал да извърши кражбата; от последващото проникване на С. в лекия автомобил м.“Ауди 80“ на свид. Н., където изскубнал устройството от арматурното табло и разкачил кабелите му; от това, че преустановил дейността си по отнемането на вещта едва, след като семейство Налбантови го забелязали и се втурнали да го заловят, но не успели да го стигнат, Софийският градски съд законосъобразно е преценил наличие на обществена опасност на деянието, която не е явно незначителна. Тези изводи се споделят от настоящия касационен състав и доводът за нарушение на закона е неоснователен.Посоченото в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и също е неоснователно. Възраженията на жалбоподателя по същество се свеждат до твърдението, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбите на чл. 58а, ал. 4 НК при определяне на наказанието, тъй като са били налице условията на чл. 55 НК, без да са посочени конкретни такива обстоятелства.Касационната инстанция счита, че са лишени от основание възраженията по този довод. Санкцията, така, както е определена по размер при условията на чл. 58а, ал. 1 НК от въззивния съд, е напълно справедлива. Отчетени са били и подложени на обстоен и задълбочен анализ в мотивите всички смекчаващи отговорността обстоятелства, спазени са били точно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като съдебното производство е било проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК относно индивидуализацията на наказанието. Както правилно е посочил и въззивният съд, по делото е безспорно, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка към мотивите на въззивната инстанция, са изложени убедителни съображения, които се споделят и от състава на Върховния касационен съд. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца, както и направеното от него самопризнание. Изведените изводи в тази връзка са законосъобразни и подкрепени от данните по делото. С оглед на изложеното, съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от въззивната инстанция при обсъждане на искането и отказа за приложение на чл. 58а, ал. 4 НК. Определеният размер първоначално и след приложение на чл. 58а, ал. 1 НК – намален с 1/3 е справедлив, точно съобразен с тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му, степента на обществена опасност на подобни прояви и с всички други обстоятелства имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК. Няма подценяване на някои от тях или оценка във вреда на подсъдимия. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане на задачите на наказателната репресия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 27.05.2015год. по внохд № 1749/2015год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: