Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * договор за аренда



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

София, 31.01.2019 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1996/2018 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2393/25.07.2018 г., подадена от ЕТ „Деси – Светла Симеонова”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 134 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 219/2018 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд –Видин за вписване по заявление № 2293/02.07.2018 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, на анекс към договор за аренда от 03.06.2015 г. за продължаване на срока до 2025 г., сключен между ЕТ„Деси – Светла Симеонова” – арендатор и Р. А. Б. - арендодател.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, постановен в противоречие с тълкувателната практика на ВКС и множество определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Твърди се, че съгласно изменението на чл.3 ЗАЗ / ДВ бр.42 от 22.05.2018 г./ единствено нотариусът разполага с материална компетентност за проверка на всички обстоятелства, касаещи валидността на анекса към договора за аренда, но не и съдията по вписванията, което не е отчетено от съда. По съображения, подробно развити в жалбата, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на съдията по вписванията при Районен съд – Видин за извършване на вписването.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ / след изм. – ДВ бр.42 от 22.05.2018 г./ при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата и 2. Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател – арендатор, извън предвидената досега възможност в закона /при заместване по право/, да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискването за повече от 50 на сто ид.части от съсобствения имот.
В изложението се поддържа и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
С определение № 547 от 11.10.2018 г. e постановено спиране на настоящото производство до приключване на тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по тълкувателното дело е обявено на 16.01.2019 г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на ч.т.д. № 1996/2019 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При постановяване на атакуваното определение съдебният състав на ОС-Видин е извел решаващи правни изводи от разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, в редакция след изм. с ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.. Приел е, че в случая не е спазено законовото изискване за сключване на договор за аренда със съсобственик, притежаващ повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя, или упълномощено лице от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50 %. Констатирана е липсата на доказателства в тази насока, представени пред съдията по вписванията и в производството по частната жалба. От друга страна, съдът е отчел липса на доказателства затова, че Р. А. Б. е единствен наследник Ц. В. П., или, че притежава повече от 50 % от земеделските имоти, като не е представено и пълномощно, сочещо изпълнението на изискването по чл.3, ал.4 ЗАЗ.
Настоящият съдебен състав приема за установено поддържаното самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съображенията в тази насока са следните:
Според създадената практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидно неправилен би бил съдебен акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща/изменена или отменена/ правна норма, или когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи се касае за особено тежък порок на атакувания пред ВКС съдебен акт, който може да се констатира без извършване на проверка за правилност на акта.
За да потвърди постановен от съдията по вписванията отказ за вписване на анекс към аренден договор, съдебният състав на ОС-Видин е приложил чл.3 ЗАЗ в редакция, която е била в сила към 07.02.2017 г. – ДВ бр.13/2017 г., без да съобрази, че с § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г. извършването на проверка за спазване изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на съдържанието на договори за аренда или на споразумения за тяхното изменение или прекратяване и на подписите на страните, е изрично възложено на нотариуса /чл.3, ал.1 ЗАЗ/. В случая е приложима именно посочената редакция на закона, с оглед на обстоятелството, че анексът към договора за аренда е сключен на 26.06.2018 г., с нотариално удостоверяване на подписите на страните, както и на съдържанието му, извършени едновременно на същата дата, като заявлението за вписване е от 02.07.2018 г. Несъобразяването на посоченото изменение на чл.3, ал.1 ЗАЗ, релевантно към настоящото производство, е довело до постановяване на очевидно неправилно определение.
Атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. С оглед изрично предвидената в чл.3, ал.1 ЗАЗ компетентност на нотариуса да извърши проверка за спазване на изискванията по чл.3, ал.4 ЗАЗ, следва да се изведе извод, че изследването на правата на лицето, посочено като арендодател в подлежащия на вписване анекс към договор за аренда, не се обхваща от дължимата от съдията по вписванията проверка / по арг. от чл.6, ал.1, б.”а” ПВ/ и последният не разполага с правомощия да контролира дейността на нотариуса. Съдията по вписванията не би могъл да постанови отказ за вписване, основан на липса на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ. Аргументи в тази насока са изтъкнати в мотивите към т.6 на ТР № 7/2012 г., както и в мотивите към ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, атакуваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Преписката трябва да се върне на Служба по вписванията – гр. Видин за извършване на исканото вписване, предвид редовността на депозираното заявление вх. № 2993/02.07.2018 г.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 1996/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 134 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 219/2018 г. на Окръжен съд – Видин.
ОТМЕНЯ определение № 134 от 13.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 219/2018 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при РС –Видин за вписване по заявление № 2293/02.07.2018 г. на нотариус С. И., с рег. № 016, на анекс към договор за аренда от 03.06.2015 г. за продължаване на срока до 2025 г., сключен между ЕТ„Деси – Светла Симеонова”, – арендатор и Р. А. Б. - арендодател.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Видин за извършване на вписване по заявление вх. № 2293/02.07.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: