Р Е Ш Е Н И Е № 475       София,14.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 621 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 640 от 06.11.2008 година по гр.д. № 576/2008 година на Пазарджишки окръжен съд, поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) с решение № 749 от 19.12.2008 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от А. С. С. от гр. П. против Д. И. Ф. и Н. С. Ф., двамата от гр. П. и И. Х. Т. от гр. С. за прогласяване недействителност на договор, обективиран в нот. акт № 10/2006 г. на нотариус с район на действие Пазарджишки районен съд като сключен при заобикаляне на закона и при условията на привидност и изкупуване на недвижимият имот, предмет на разпореждане с нот. актове № 10 и № 11 от 2006 година. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка – въпрос, от значение за точното прилагане на чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД. По приложението на чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД: Една от хипотезите по чл. 26, ал.1 ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при заобикаляне на закона. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел. Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. V-то ЗЗД, нищожни са и привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Възможна е и хипотеза, в която е нищожна е не само привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му; случаи, в които недопустимият резултат да се постига чрез дублиране на правните способи, характерен за симулацията. Несъмнено, не във всички случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона – по общо правило, целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения, които не противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка (или поредица от сделки) и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се разрешава от съда съобразно конкретиката на делото. Когато собственикът на идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба с друга сделка, прикритият договор за продажба не е в заобикаляне на закона. Явната сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона. В обжалваното решение на Пазарджишки окръжен съд е прието, че ищецът А. С. С. и ответникът И. Х. Т., ведно с още осем физически лица са съсобственици на недвижим имот, съставляващ УПИ ХІV-3209 в кв. 252 по плана на гр. П., ведно със застроена в него двуетажна жилищна сграда. С нот. акт № 10 от 2006 г., ответникът И. Т. дарил на втория ответник по делото Д. И. Ф. 1/48 ид. част от съсобствения имот. Същият ден – 22.11.2006 г., с последващия нот. акт № 11/2006 г. между ответниците е била сключена втора сделка, с която И. Т. е продал на Д. Ф. собствените си 5/48 ид. части от същия имот. Продажбата е била извършена по време на брака между ответниците Д. С. Ф.. Прието е, че извършеното с нот. акт № 10/2006 г. дарение не е нищожно, тъй като дори и намерението на страните по нея да е било сключване на възмездна сделка, то последната би породила правно действие за страните по нея, а за съсобствениците на имота би възникнало единствено правото на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС; че не е установена и твърдяната привидност на дарението, прикриващо продажба, тъй като по делото не е доказано по безсъмнен начин, че страните не целят настъпването на правните и последици, поради което исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор, обективиран в нот. акт № 10/2006 г. са отхвърлени като неоснователни. С оглед изводът за валидност на дарението, съдът е отхвърлил и претенцията по чл. 33, ал.2 ЗС, предвид обстоятелството, че продажбата по нот. акт № 11/2006 г. е извършена между съсобственици. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ищеца по делото И. С. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 17, ал.1 ЗЗД при безспорно установена симулативност на дарението по нот. акт № 10 от 2006 г., прикриващ възмездна сделка с цел да се избегне задължението към съсобствениците по чл. 33, ал.1 ЗС. Ответниците по касационната жалба Д. илиев Ф. , И. Х. Т. и Н. С. Ф. считат, че жалбата е неоснователна и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са неоснователни. С оглед гореизложените мотиви по приложението на чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 32, ал.2 ЗЗД, искът за прогласяване нищожност на дарението, извършено с нот. акт № 10/2006 г. е неоснователен – дори и целящо да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, дарението не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен от закона резултат. Резултата от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на валидни разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице преобретател, което валидно е придобило права. По делото е безспорно установено, че между ответниците И са сключени две поредни сделки – с първата сделка, изповядана с нот. акт № 10 от 22.11.2006 г. И. Т. е дарил на Д. Ф. 1/48 част от съсобствения му с ищеца недвижим имот, а с втората, изповядана с нот. акт № 11 от 22.11.2006 г. му е продал останалите му 5/48 ид. части от съсобствеността.становено е, че по идентичен способ е придобил идеални части от имота и ищеца по делото – с нот. акт № 31 от 29.08.2006 г. му е била дарена 1/32 част от същия имот и на следващия ден, с нот. акт № 38/2006 г. същия съсобственик му е продал идални части. От събраните доказателства, в т.ч. обяснения на ответника И, дадени по реда на чл. 114, ал.1 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 01.10.2007 г. и показания на свидетеля М, е установено дарственото намерение по първата оспорвана сделка, извършена с нот. акт № 10 от 22.11.2006 г.; установено е че между дарител и надарен са съществували близки приятелски отношения, мотивирали прехвърлителя да се разпореди с част от имота безвъзмездно. Същевременно, между страните по сделката са съществували и икономически отношения като наемател и наемодател на имота, свързани с уреждане на сметки – обстоятелства, даващи основание друга част от имота да се прехвърли възмездно, което обуславя извод, че твърдяната симулация при извършване на дарението не е установена по безсъмнен начин, поради което искът с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД е неоснователен, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 640 от 06.11.2008 година по гр.д. № 576/2008 година на Пазарджишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.               ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: