Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. София, 26 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Николай Любенов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 159/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани по отделно от упълномощените защитници – адв. М. и адв. Х., и лично от подсъдимата М. А. В. - Б. срещу решение № 312 от 12.12.2016 г., постановено по внохд № 301/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК.
В жалбата на адв. М. се навеждат доводи за наличието на допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Претендират се съществени нарушения, свързани с процесуалната дейност на инстанциите по същество във връзка с допускането, събирането, анализа и оценката на доказателствения материал по делото. В тази връзка се посочва, че въззивният съд не е обсъдил детайлно и в съвкупност събраните доказателства по делото, като същите е тълкувал превратно. Твърди се, че апелативният съд не е дал отговор на направените от защитата възражения, което е в разрез с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Основанието, свързано с нарушение на материалния закон, се аргументира с погрешни правни изводи на въззивната инстанция по отношение приетата от съда доказаност на обвинението по чл.253 от НК, най-вече с предикатна дейност по чл.290 от НК, доколкото е била постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимата за престъплението лъжесвидетелстване. Моли се решението на АС-Велико Търново да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В касационната жалба, депозирана от адв. Х. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения се обосновават с липсата на мотиви за наличието на някои от елементите от съставите на инкриминираните престъпления и липсата на изложение на установената от въззивния съд фактология, особено по обвинението по чл.209 от НК, от която е формирано вътрешното убеждение за решаващите изводи на съда. Основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.102 и чл.103 от НПК, както и с обстоятелството, че въззивният съд не е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, а се е съгласил с приетото от първата инстанция, без да изложи собствените си аргументи за това. В тази насока се твърди изопачаване на показанията на свид. Ф., както и че не е било изяснено кои са конкретно употребените изрази по отделно от тримата свидетели по обстоятелствените проверки, какви точно отговори са били дадени от свидетелите и как са проведени процедурите по съставяне на констативните нотариални актове. На последно място, е заявено, че в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина въззивният съд не е допуснал събирането на относими доказателства, в това число и преразпит на свидетели, чиито показания са противоречиви. Наведен е довод, че свидетел пред първата инстанция е разпитан без участието на преводач, при положение, че е установено, че не владее български език. Аргументацията относно оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се свързва с претенция за несъставомерност на престъплението по чл.253 от НК и липсата на предикатно престъпление. Твърди се, че неправилно въззивният съд е установил наличието на сделка, без да е обсъдил дали тя води до такава трансформация на имуществото, която би могла да заличи или прикрие престъпния му произход, като липсват мотиви относно конкретните действия на подсъдимата, с които е осъществила изпълнителното деяние на престъплението „пране на пари“. Сочи се, че доказателствата по делото не установяват знанието на подсъдимата за престъпното придобиване от страна на подсъдимия К., така както е приел въззивния съд. Претендира се неправилно приложение на материалния закон относно престъплението измама, обосноваващо се с липсата на задължителния признак от състава на престъплението – специалната цел на дееца. Акцентира се на това,че по делото не е налице нито едно доказателство, от което да се установи, че подсъдимата е знаела как е организирано даването на свидетелски показания пред нотариуса, а напротив – налични са такива, които опровергават възприетото от втората инстанция. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявено- не са изложени аргументи, нито конкретни съображения в подкрепа на претендираното касационно основание. В заключение се моли да бъде постановен оправдателен съдебен акт, алтернативно- да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане, или да бъде изменено, като бъдат определени наказания в предвидения минимум.
В жалбата, подадена лично от подсъдимата В. - Б. се посочват касационните основания по чл.348 ал.1 т.т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че предходните две инстанции не са взели предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установявало, че подсъдимата не е участвала в извършването на деянията по чл.253 ал.3 т.2 вр. ал.1 от НК и по чл.209 ал.1 от НК. В подкрепа на това твърдение са посочени показанията на свидетелката А.. Правят се искания в условията на алтернативност: за постановяване на оправдателен съдебен акт или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС, упълномощеният защитник на подсъдимата М. А. В. - Б. и на подсъдимия С. М. К. - адв. М. поддържа жалбата от името на подс. В. - Б. срещу решението на Великотърновския апелативен съд по изложените в нея съображения и моли въззивният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен оправдателен съдебен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Защитникът на подсъдимата - адв. Х., изцяло поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав .
Подсъдимите М. А. В. - Б. и С. М. К., редовно призовани, не се явяват пред ВКС, поради което не вземат становище.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Посочва, че фактическите обстоятелства по делото са правилно и законосъобразно изведени от съдилищата, като анализът на доказателствените източници е пълен, обективен и взаимосвързан и не е налице претендираната от жалбоподателите превратна оценка на доказателства и доказателствени средства. Заявява, че правилно е приложен материалния закон, като категорично е установено, че подсъдимата е извършила сделки с имущество, за което е знаела, че е придобито чрез престъпление. Твърди, че наложеното й наказание е справедливо.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание, и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 44 от 02.12.2015 г., постановена по нохд № 315/2015 г., ОС-Русе е признал подсъдимата М. А. В. - Б. за виновна в това, че:
1. на 13.07.2012 г. и на 25.07.2012 г. в [населено място], извършила сделки с имущество - покупко-продажби на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. /населено място/., обл. /населено място/, за което имущество знаела, че е придобито чрез престъпление, като деянието е извършено два пъти, поради което и на основание чл.253 ал.3 т.2 пр.1, във вр. с ал.1 пр.2 от НК й е наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лв.
Съдът е признал подсъдимата за невиновна за това, че изпирането на пари е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, съответно че е извършено в период от време - с начало и край на предходно посочените дати, както и, че в един от случаите, на 13.07.2012 г. е извършила деянието в съучастие с подсъдимия С. М. К., подпомогната от него, поради което и е оправдана в тази част на обвинението.
2. на 25.07.2012 г. в [населено място], обл. /населено място/ и в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у З. С. А. от [населено място] заблуждение, че е собственик на недвижим имот с площ от 2,000 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. /населено място/., обл. /населено място/, в местността „име”, представляващ имот № /номер/ и имот с площ от 24,002 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. В., обл. /населено място/, ЕКАТТЕ 15151, в местността „име”, представляващ имот № /номер/, и с това й причинила имотна вреда в размер на 18 200 лева, поради което и на основание чл.209 ал.1 пр.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК съдът е определил на подсъдимата В. - Б. едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединил и наказанието глоба в размер на 10 000 лв.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното най-тежко наказание три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години.
На основание чл.253 ал.6 от НК подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 46 820,36 лева, представляваща равностойността на имуществото, в което е трансформиран предмета на престъплението.
Със същата присъда подсъдимият С. М. К. е признат за невиновен за това, че през периода от 11.05.2012 г. до 13.07.2012 г. в [населено място], подпомогнал М. А. В. - Б., чрез предоставяне на данни, информация, разяснения за имота, предоставяне на пълномощно за разпореждане с имот, да извърши сделка с имущество - покупка с Нотариален акт № /номер/, том VІ, нот. дело № /номер/ по описа на нотариус А. Ф. /Н.. акт № /номер/, том 24, нот. дело № /номер/ по описа на Служба по вписванията – [населено място]/ на недвижим имот с площ от 32,207 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. /населено място/., обл. /населено място/, ЕКАТТЕ 15151, в местността „име”, представляващ имот № /номер/ с пазарна стойност 26 973,36 лева, за което знаел, че е придобито чрез престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.253 ал.1 пр.2 във вр. чл.20 ал.4 от НК.
На подсъдимата М. А. В. - Б. са възложени в тежест направените по делото разноски.
По протест на ОП-Русе и жалба на подсъдимата, чрез защитника й адв. М., е било образувано внохд 301/2016 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, който с решение № 312 от 12.12.2016 г. е потвърдил първоинстанционната присъда.
Настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК предвижда, че проверката на атакуваните присъда или решение следва да е само в обжалваната част и само по отношение на обжалвалите лица. В конкретния случай, обжалваното въззивно решение подлежи на контрол единствено по отношение на подсъдимата В.-Б., доколкото тя лично, както и нейните процесуални представители, са депозирали касационни жалби. Подсъдимият С. К. не е обжалвал съдебният акт на второинстанционния съд, поради липса на правен интерес, по отношение на него не е налице подаден протест, поради което касационната инстанция не би могла да извърши проверка спрямо този подсъдим. Това е възможно при наличие на предпоставките, визирани в чл.347, ал.2 от НПК, но процесният казус не попада в тази хипотеза, тъй като подсъдимият е изцяло оправдан.
Касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не е лишено от основание.
В принципен план, доколкото въззивният съд е втора по ред инстанция по фактите, всяко въззивно решение следва да съдържа фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации, правните съображения за взетите решения и отговор на направените от страните възражения.
Проверката, която касационната инстанция извършва е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Независимо, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по същество, тя подлежи на контрол и се свежда до това дали въззивният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Въпреки че касационният съд не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса е необходима във всички случаи на неправилен подход при неговото формиране.
По настоящето дело, при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка оценка на доказателствата, предвид тяхното действително съдържание. Едновременно с това съдът е пропуснал да обсъди някои доказателствените източници, съдържащи значими за процеса данни, както и да събере относими към предмета на доказване доказателства. Всъщност въззивната инстанция е била изключително пестелива при анализа на доказателствата, отразен в решението й.
Поначало ВтАС в съответствие с правната доктрина и съдебна практика правилно е очертал обективните и субективните характеристики на престъплението „пране на пари“. Независимо от това, извършената от него интерпретацията на доказателствения материал, на базата на която е изградил заключение за обективна и субективна съставомерност на престъпното поведение на подсъдимата по чл.253 от НК, е невярна и в отклонение от действителното му съдържание.
Всъщност, обективно погледнато, съдът е бил изключително затруднен в преценките си от обстоятелството, че предикатното престъпление, на което се позовава прокуратурата, е описано в обвинителния твърде неясно, неконкретно и противоречиво. Освен, че в диспозитива на процесуалния документ, то изобщо не фигурира, обстоятелствената част също не внася повече яснота по коментирания въпрос. И това е така, защото от една страна е отразено, че обв.С. К. „се срещнал поотделно с Ю. К., Т. С. и Ф. Х.…,като провел разговори поотделно с тях и ги убедил да участват като свидетели в нотариалното производство…“ , от друга-„ че и за двата имота В. Б. знаела, че са придобити чрез престъпление-чрез лъжесвидетелстването от страна на К., С. и Х. пред нотариус Ф. в нотариални производства №612 и №722…..“ и от трета- че подсъдимата съзнавала как са придобити имотите по тези сделки-чрез престъпление,чрез склоняване на тримата свидетели да лъжесвидетелстват по нотариалните производства…“.Ако предикатното престъпление е склоняване към лъжесвидетелстване, то не е ясно кой е склонявал тримата свидетели към престъпно поведение-дали подсъдимия К., подсъдимата или пък друго трето лице. В това отношение липсват каквито и да е било факти. Това, че К. е провел разговори със свидетелите , без да е отразено съдържанието на тези разговори, както и че ги е убедил да бъдат свидетели /така както е записано в обвинителния акт/ по нотариалните дела, не може да доведе до извод ,че той ги е склонил да лъжесвидетелстват, нито пък ,че те са лъжесвидетелствали. Внимателният анализ на показанията на свидетелите Ю. К., Г. С. и Ф. Х. показва, че действително подсъдимият К. е този, който е разговарял с тях да свидетелстват по нотариални производства, но не ги е склонявал да твърдят неверни обстоятелства и в този смисъл да лъжесвидетелстват пред нотариуса. Що се отнася до подсъдимата- информацията, предоставена от свидетелите не сочи на проведени разговори с нея във връзка с тяхното участие по нотариалните производства.
В мотивите на решението си ,апелативната инстанция е приела ,че тримата свидетели К., С. и Х. са извършили престъпление по чл.290 ал.1 от НК ,а подсъдимият К.- по чл.290 ал.1 във вр.с чл.20 ал.3 от НК, като изрично е посочила, че предикатното престъпление към „прането на пари“ е това по чл.290 ал.1 от НК, извършено от страна на тримата свидетели.
За да е налице лъжесвидетелстване е необходимо да се установи ,че конкретно лице като свидетел, депозира лъжливи показания или затаява истина пред надлежен орган на властта, при това лицето трябва да го е извършило умишлено. Принципно положение е, че свидетелят възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответното производство. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред съответния надлежен орган /в случая нотариус/ своите възприятия във вида, в които те са се отразили в съзнанието му. Дали тези показания са точни или не, е въпрос, на който е необходимо да даде отговор съответния орган, изхождайки от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от конкретното производство / в този смисъл Р №576/2013 г. по н.д. №2108/2012 г. на Трето н.о. на ВКС./ В съответния документ показанията на свидетеля трябва да бъдат отразени с изразните средства, с които той си е послужил, без да се модифицират или изменят, а не по начин, по който са необходими на съответния орган ,за да направи своите фактически и правни изводи. За да изведе обективната страна на престъплението „лъжесвидетелстване“, ВтАС е следвало подробно да изследва показанията, отразени в протокола за разпит на свидетели в процедурата по обстоятелствена проверка /между впрочем тези показания са напълно еднотипни-„ познавам имота и молителя повече от 10 години, той го владее явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик….“/, както и дали записаното в документа представлява волеизявление на самото лице или пък нотариуса е закрепил правни категории и понятия, с които свидетелите не биха могли да боравят. Необходимо е било съдът да изследва дали свидетелите са били наясно с употребената при отразяването в протокола терминология, за да прецени налице ли е „потвърждаване на неистина“. Вярното обсъждане на показанията на свидетелите Ю. К., Г. С. и Ф. Х., дадени в първоинстанционното производство, би могло да доведе съда и до различни изводи във връзка със субективната страна на престъплението „лъжесвидетелстване“.
Освен това ВтАС е бил длъжен да изложи мотиви, с които да обоснове знанието на подсъдимата, че имуществото, предмет на инкриминираното й престъпление по чл.253 от НК е придобито чрез престъплението „лъжесвидетелстване“. Такива мотиви изцяло отсъстват, като съдът само декларативно е посочил, че „подсъдимата е знаела ,че е придобито с престъпление-лъжесвидетелстване“. Освен това, както сама апелативната инстанция е отразила в решението си „основна характеристика на престъплението по чл.253 ал.1 от НК е осъществяването на такава дейност, която цели осуетяване разкриването на действителния произход или действителния собственик на имуществото ,придобито чрез престъпление“. В тази насока, също липсват каквито и да е било аргументи.
Следва да се отбележи ,че решението изобилства от предположения и хипотези, което е абсолютно недопустимо. Така например в мотивите на въззивния акт е посочено, че подадената молба-декларация от подсъдимия К. /той е неграмотен/ е била ръкописно написана и подписана, което е било сторено от подсъдимата В.-Б., без в тази насока да са налице каквито и да са доказателства, установяващи направения фактически извод. Възприетия от въззивния съд факт, че С. К. не е подал лично коментираната по-горе молба е обоснован с липсата на разпит на кмета на общината или длъжностното лице, приело този документ. Недопустимо е непълнотата на доказателствата да се запълва с предположения, още повече, че ВтАС е имал възможност по своя инициатива да допусне до разпит свидетели.
Наред с това, при направените редица възражения от страна на защитата както по отношение престъплението по чл.253 ,така и досежно това по чл.209 от НК, Великотърновският апелативен съд на по-голямата част от тях изобщо не е отговорил, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Дори когато последната инстанция по фактите изцяло се солидаризира с крайните фактически и правни изводи на първостепенния съд, тя е длъжна да посочи собствените си аргументи и съображения относно правилността на атакувания съдебен акт и да даде отговор на отправените от страните възражения.
На следващо място- пред първостепенния съд са били налице материали, установяващи, че срещу подсъдимите М. А. В. Б., С. К. , Ю. К., Г. С., Ф. Х. и Ф. К. се води наказателно производство за престъпление по чл.290 от НК, извършено от посочените лица в различни форми на съучастие. Фактическите обстоятелства, предмет на обвиненията им по това производство са като тези, обосноваващи предикатното престъпление по настоящето дело. Апелативната инстанция ,макар и да е разполагала с тази информация не е направила необходимото да събере допълнителни данни, дали постановената по другото наказателно производство присъда е влязла в сила. Тъй като ВКС няма правомощия да събира и приобщава нови доказателства, освен в случаите по чл. 354 ал.5 изр. 2 от НПК, каквато не е настоящата хипотеза, същият не би могъл да санира пропускът на апелативния съд. Последният при новото разглеждане на делото е необходимо да изиска съответната информация и ако установи наличието на влязла в сила присъда, да я съобрази при обсъждане съставомерността на престъплението по чл.253 от НК.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. По естеството си те са отстраними, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС-Велико Търново. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като въззивният съд събере доказателства относно присъдата на РС-Русе, касаеща предикатното престъпление, извърши собствен прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото, и отговори на всички възражения на страните.
По изложените съображения и на основание чл. чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 312 от 12.12.2016 г., постановено по внохд № 301/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд,НО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |