О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 20.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 50 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. и С. С. К., чрез пълномощника им адвокат Д. П., против решение № 231 от 4.09.2020 г., постановено по гр.д. № 115 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено решение № 896 от 9.12.2019 г. по гр.д. № 1962/2019 г. на Районен съд-Ямбол за допускане на съдебна делба на жилище-апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с принадлежащото му избено помещение от 30 кв.м. със самостоятелно стълбище в южната част на сградата със съответните идеални части от общите части на сградата и прилежащата 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в [населено място], [улица] между съделителите и при права в съсобствеността: Х. С. С. – 28/224 ид.ч., В. С. К. – 28/224 ид.ч., Д. С. К. – 69/224 ид.ч., С. С. К. – 69/224 ид.ч., З. С. К. – 10/224 ид.ч.. Х. С. Х. – 10/224 ид.ч. и М. С. Д. – 10/224 ид.ч.
Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подала Х. С. С., чрез пълномощника си адвокат П. С., в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на настоящите касатори са, че делбата е неправилно допусната, като първоинстанционният съд, въпреки, че е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, всъщност не ги е зачел. От фактическа страна е приел за установено, че представените писмени доказателства установяват, че процесният апартамент е придобит от З. В. Й., починала на 5.12.1998 г. и наследена от съпруга си С. С. К., дъщеря си Х. С. С. и синовете си В. С. К. и С. С. К.. С. С. К. е продал на 1.04.2003 г. на С. С. К. 5/8 ид.ч. от процесния имот. С. С. К. е починал на 18.10.2013 г. и е наследен от Х. С. С., В. С. К. и С. С. К.. Съпругата на С. С. К. – Н. Б. К. е починала на 26.07.2016 г. и е наследена от съпруга си /С. С. К./, синовете си Д. С. К. и С. С. К. и дъщерите си З. С. К., М. С. К., Х. С. К. и М. С. К.. С. С. К. и М. С. К. са продали на 13.02.2017 г. на Д. С. К. и С. С. К. първият 54/112 ид.ч., а втората 5/112 ид.ч. от процесния имот. Саморъчното универсално завещание от 1.03.2003 г. на С. С. К. в полза на сина му С. С. К. не е породило действие по отношение на процесния имот, тъй като на 1.04.2003 г. С. К. се е разпоредил с правата си от него.
Събраните по делото гласни доказателства са показанията на свидетеля К., съсед на Д. и С. К. /който сочи, че не е запознат на кого е имота, но последните 15 години братята Д. и С. се грижат за него и с годините останал с убеждението, че е техен, тъй като влагали много средства в къщата и я променили изцяло; познавал бегло дядо им С. К., който заминал някъде и после се върнал, но познавал много добре баща им С., който живеел през цялото време в имота, познава и З. К. от дете и тя също е живяла в имота/ и на свидетеля М. Й., живеещ в същия поземлен имот /който познава общия наследодател З. Й.; леля му З. и свако му С. са били собственици на етажа; веднъж леля му З. споменала да си помагат с братовчед му С. и да се уважават, защото ще живеят заедно в общия имот; имотът представлява къща на два етажа с двор, като на втория етаж живее свидетелят, а на първия братовчед му С.; на първия етаж имало плоча и балатум, нямало баня и тоалетна; след като З. К. оставила имота на С., синовете му С. и Д. направили ремонт – баня, тоалетна с теракот, фаянс, нова "В и К" инсталация; те правили ремонта много години, след като се уволнили, т.к. ходили войници; сега се отопляват на парно с котел; направили изолация; не е виждал Х. С. С. в имота и не е чувал да има претенции; последно я видял в имота през 1990 г., когато тя дошла да види брат си; С. и децата изключително отговорно се отнасят към имота - като към собствен имот и винаги са го смятали за свой имот; знае, че имотът е закупен от дядо му В. като посредник на леля му З. и баща му Г., че къщата е построена от двамата; не знае леля му З. да е прехвърляла нещо от двора и от имота по документ, а от С. знае, че неговият баща - С., е прехвърлил неговата идеална част по документ; братовчед му С. след смъртта на съпругата си - Н. Б., преди три години, е прехвърлил своята идеална част от къщата на синовете си С. и Д.; между останалите братовчеди не му е известно да са си прехвърляли части от имота/.
При така възприетите писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на С. и Д. К. за придобиване на имота по давност при присъединяване на владението и на баща им С. К.. Посочил е, че свидетелските показания не сочат тези лица да са осъществили действия на отричане правата на ищцата и останалите сънаследници, които действия да са станали достояние за тях. Изложил е съображения, че последователна е практиката, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права, а в случая имотът е деклариран като съсобствен на всички съделители. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонта в имота също не са такива действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота. В случая по делото няма данни Д. и С. К. с конкретни действия да са отхвърлили правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали тяхно достояние.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Д. С. К. и С. С. К. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като поставят следните въпроси:
1) при направено възражение за придобиване на имота по силата на придобивна давност, изтекла в полза на Д. и С. К., която започва да тече от момента, в който общата наследодателка приживе е предала на баща им С. С. К. /който след нейната смърт има качеството на неин наследник по закон/ собствеността на процесния имот, кой правен способ трябва да приложи съда, за да установи налице ли е промяна на намерението за своене на имота – приложение на презумпцията на чл.69 ЗС или трябва да приложи даденото от ОСГК на ВКС тълкуване в т.2 на Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., че за да придобие по давност право на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането във владение, като с тези действия по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и в този случай презумпцията на чл.69 ЗН е неприложима;
2) действията, извършени от съсобственици, на които е предаден приживе недвижимия имот, изразяващи се в извършени множество подобрения, подробно изброени в отговора на исковата молба и потвърдени от изслушаните по делото свидетели, обосновава ли разкриване на намерението на съсобствениците, за които имота е единствен и живеят в него, да установят владение върху целия имот за себе си;
3) длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
Първият въпрос, макар и некоректно поставен, по същество се свежда до въпроса: необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон.
По този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали извода на въззивния съд, че е следвало владеещите имота лица да извършат действия по отричане правата на ищците и другите наследници, които да са станали тяхно достояние, не противоречат на практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, по решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г., I гр.о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г., I гр.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973 / 2015 г., 1 гр.о., даващи тълкуване, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент и ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя, като не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :ДОПУСКА касационно обжалване решение № 231 от 4.09.2020 г., постановено по гр.д. № 115 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Ямбол.
В едноседмичен срок от съобщението Д. С. К. и С. С. К. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |