Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 2 май 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ..........Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1344/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. И. Г. срещу въззивно решение № 4, постановено от Военноапелативния съд по ВНОХД № 84/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. С първоинстанционна присъда № 361, постановена от Софийски военен съд на 29.10.2010 г. по НОХД № 361 по описа за 2010 г., подс. Г. е бил признат за виновен в това, че на 23.10.2009 г. в[населено място], на летище София, в качеството си на длъжностно лице се възползвал от служебното си положение и отнел чужди движими вещи – 62 литра самолетно гориво на обща стойност 109,74 лв., собственост на поделение 24900, от владението на командира, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като използвал МПС – л.а. Ф. пасат с ДК№ СА 6596 КК, поради което и на осн. чл. 195 ал.1 т.4 и т.6 вр. чл. 194 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил за срок от три години. На осн. чл. 53 ал.1 б.А от НК отнел ½ идеална част от лекия автомобил. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - нарушение на материалния и процесуалния закони. Сочи се, че съдилищата неправилно са отказали прилагането на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието поради неговата малозначителност е явно незначителна. Твърди се, че съдилищата са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като не са събрали всички доказателства, за да установят дали предметът на престъплението е годно гориво за самолет. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подс. Г. да бъде оправдан или алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че са изложени убедителни и законосъобразни аргументи за липсата на основания за приложението на чл. 9 ал.2 от НК, а приетата по делото физико-химична експертиза е подробна и ясна, поради което не е допуснато нарушение нито на материалния, нито на процесуалния закон. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Не е налице и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия и на двете инстанции по фактите не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Предметът на престъплението е изяснен с всички доказателствени способи – показанията на свидетелите В., К., Л., както и заключението на физико-химическата експертиза по делото. Именно последната е била приета по делото, без да се извършва разпит на изготвилия я експерт, тъй като всички страни на основание чл. 371 т.1 от НПК са се съгласили да не се извършва разпит на същия. Това е станало по инициатива на защитниците, а самият подсъдим Г. изрично е декларирал съгласие за това. Проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.1 от НПК предпоставя изрично възможността за ползването на доказателствата, събрани на досъдебното производство, включително и съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения. В случая използваната от съда със съгласието на всички страни в процеса физико-химична експертиза, депозирана на досъдебното производство /л. 120-139/ е изключително подробна и мотивирана. С нея е прието, че болшинството иззети от бидоните проби представляват нефтопродукти – „гориво за реактивни двигатели”, а три от пробите представляват нефтопродукти –„смес на гориво за реактивни двигатели с малко количество по-тежък нефтопродукт”. Последното обстоятелство обаче не създава по никакъв начин съмнение в предмета на престъплението, а именно че то е гориво за реактивни двигатели, така както това е описано в обвинителния акт и е прието в мотивите на съдебните инстанции по фактите. Наличието на неустановими примеси в горивото, които експертът е определил като „малко”, не променя естеството на течността като гориво. За това са събрани и гласни доказателства, изхождащи от свидетели, работещи във военното поделение и ангажирани със зареждането на самолетите с гориво и проверката на същото /вж показанията на св. Т. Л./. За това, че подсъдимият е безспорно е съзнавал, че отнема гориво за реактивни двигатели, което и обективно е било такова, сочи и фактът, че самият той го е източил от самолет АН-30, който току-що е бил пристигнал от полет и следователно е ползвал същата тази течност като гориво. Липсва каквото и да е съмнение в това, че предметът на престъплението е действително гориво за реактивни двигатели и че то е било годно за употреба като такова. Не са били налице предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на допълнителна експертиза за установяване на това обстоятелство, което с оглед изразеното съгласие на всички страни по делото не е било спорно или неизяснено и не е налагало събирането на доказателства в съдебната фаза на процеса. Поради това не е налице нарушение на процесуалните правила по смисъла на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и липсват основания за отмяна на въззивния съдебен акт. При правилно установени фактически положение ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Искането на подсъдимия за приложение на чл. 9 ал.2 от НК предвид явната незначителност на обществената опасност на деянието, дължаща се на неговата малозначителност, е правено пред двете предходни инстанции и е получило обоснован с доказателствата и закона отговор. Искането е неоснователно, тъй като то се основава на сравнително ниската стойност на предмета на престъплението /107,94 лв./ и на много добрите характеристични данни на подсъдимия. Тези обстоятелства обаче, макар и обективно верни, не правят деянието малозначително и поради това непрестъпно. Събраните по делото доказателства сочат на завишена степен на обществена опасност на поведението на подсъдимия и явна демонстрация на неуважение към установения в страната правов ред. Ефектът на конкретното деяние се определя от начина на извършване на същото и степента на засягане на обществените отношения, към които е насочено. То засяга не само обществените отношения, свързани със собствеността, но и тези със сигурността и реда, създаден във въоръжените сили. Деянието е осъществено при два квалифициращи го белега – използване на МПС и служебното качество, което подсъдимият е заемал. Наведените от защитата доводи за добри характеристични данни и влошено здраве, което ще попречи на подс. Г. да си намери работа след освобождаването му от работа в Б. армия, не могат да повлияят на извода за липса на основания за оправдаването на дееца, а само да имат отношение към индивидуализацията на наказанието, което е сторено от предходните инстанции. Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице неправилно приложение на материалния закон с отказа на въззивния съд да приложи чл. 9 ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не следва да бъде уважавано. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице никое от сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 4/21.02.2011 г. на Военноапелативния съд, постановено по ВНОХД № 84/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.