РЕШЕНИЕ № 157 София, 08. юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 42 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 29.09.2010 г. по гр.д. № 197/2010, с което е потвърдено решението на Габровския районен съд от 11.05.2010 г. по гр.д. № 524/2009, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 23 СК (отм.). Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността да бъде оспорвано разрешението на районния съд по чл. 23 СК (отм.). По поставения въпрос едни съдилища приемат, че разрешението на съда съпругът, собственик на семейното жилище да се разпореди с него може да бъде оспорено от съпруга несобственик, ако той не е участвал в производството по издаване на разрешението, а други съдилища – че това е недопустимо, тъй като съпругът несобственик не е процесуално легитимиран да участва в това производство. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Като разглежда молбата за издаване на разрешение за разпореждане с личен имот, съдът не разрешава разногласие между съпрузите, т.е. той не администрира граждански правоотношения, като постановява акт на спорна администрация. Актове на спорна администрация съдът постановява, когато разрешава разногласие между родители. В този случай съдът е длъжен да ги изслуша (да им осигури възможността да бъдат изслушани), а когато е необходимо и да вземе становището на органа по закрила на детето, да събере доказателства, както и да изслуша и детето, когато намери това за уместно. Когато издава разрешение за разпореждане с имот от ненавършил пълнолетие, запретен или съпруг собственик, съдът съдейства на гражданските правоотношения, като постановява охранителен акт, който не подлежи на обжалване и може да бъде оспорен с иск от трети лица (когато са накърнени техни права чл. 537, ал. 2 ГПК) и от прокурора (когато е накърнен обществен интерес и е нарушен закона чл. 537, ал. 3 ГПК). Когато законодателят прецени, че е необходимо да бъде уредена възможност за обжалване на охранителния акт, той изрично урежда участието на прокурор и/или на заинтересовани страни в охранителното производство (при регистрацията на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, при промяна име, установяване на факти и др.), а когато прецени, че трети лица не следва да бъдат обвързани от издадения охранителен акт – изрично урежда тази непротивопоставимост поради неучастието им в охранителното производство (чл. 546, ал. 3 ГПК). Съпругът несобственик не може да оспори нито с иск, нито с възражение разрешението на съда по чл. 26 СК (чл. 23 СК отм.) съпругът собственик на семейното жилище да се разпореди с него. Съпругът несобственик не е процесуално легитимиран да участва като заинтересована страна в охранителното производството по издаване на разрешението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е продал на дъщеря си ползваното с истцата като семейно негово лично жилище, след като е получил разрешение за това от районния съд. Правилно въззивният съд е приел, че разрешението на районния съд по чл. 23 СК (отм.) като охранителен акт нито може да бъде преразгледано от съда по иск за обявяване на недействителността на разпореждането от съпруга собственик, нито може да бъде оспорвано от съпруга несобствeник поради неучастието му в охранителното производство. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията С. Б. С. претендира разноски, но не е представил доказателства за извършването им.` Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Габровския окръжен съд от 29.09.2010 г. по гр.д. № 197/2010. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.