6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №756 София, 30.12.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: РОСИЦА КОВАЧЕВА Членове: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА А. Б. като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. д. № 3276 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] срещу определение № 470 от 15.07.2015 г. по ч. т. дело № 404/2015 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 1762 от 18.05.2015 г. по т. дело № 220/2015 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което не е допуснато разглеждането на следните колективни искове, предявени от С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] срещу [фирма] и [фирма]: 1/ за забрана като нелоялна на търговска практика на [фирма], при която дружеството за периода декември 2014 г. – януари 2015 г. реално извършва отчитане на използваната електрическа енергия извън обявения от дружеството график за това, в нарушение на разпоредби от ОУ на дружеството; 2/ за забрана като нелоялна търговската практика на [фирма], при която дружеството за периода месец януари 2015 г. издава на потребителите повече от една фактура в рамките на един и същи месец в нарушение на разпоредби от ОУ на дружеството; 3/ претенция за преустановяване прилагането на горните нелоялни търговски практики. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че сдруженията, регистрирани по чл. 164, ал. 1, т. 7 З. трябва да доказват възможността да понесат тежестите, свързани с воденето на делото, включително разноските, тъй като така посочените сдружения са преминали през такава проверка в административната процедура по регистрация и включване в списъка на квалифицираните организации. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд противоречи на чл. 3 и чл. 4 от Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите. В изпълнение на дадените с разпореждане № 2249/14.09.2015г. указания за изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател в искане вх. № 6405/13.10.2015г. поддържа становище, че не е необходимо уточняване на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, предвид разпоредбата на чл. 386, ал. 3 ГПК, която е специална спрямо общите правила на касационното обжалване. Независимо от това, с оглед указанията на съда частният жалбоподател е подал и изложение с релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Разпоредбите на З., оправомощаващи сдруженията с нестопанска цел, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 З., да предявят искове по чл. 186 З. в защита на колективния интерес на потребителите, следва ли да се тълкуват като специални спрямо нормата на чл. 380, ал. 3 ГПК? 2. При предявяването на иск в защита на колективен интерес на потребителите от сдружение, включено в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 З., представянето на доказателства от това сдружение за вписването му следва ли да се приеме за достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 380, ал. 3 ГПК – ищецът да докаже възможностите си да защити добросъвестно увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските?” Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с липсата на задължителна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, с необходимостта от тълкуване на относимите разпоредби от З. и ГПК, недопускане на съдебна практика, която да наложи ограничения в правата на частния жалбоподател и потребителите, произтичащи пряко от чл. 3 и чл. 4 от Директива 87/27 , и на правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 47 от Х. за основните права на Европейския съюз и чл. 2 ГПК. Ответниците [фирма] и [фирма] не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Преценка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се извършва на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 386, ал. 3 ГПК – след като въззивното решение подлежи на касационно обжалване без да се изследват основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, то и определението на въззивната инстанция във връзка с прекратяване на производството от първоинстанционния съд се обжалва по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК без посочване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Варненският апелативен съд е приел, че процесуалната легитимация на ищеца и настоящ жалбоподател да предявява колективни искове по З. е безспорна, предвид включването му в списъка на сдруженията по чл. 164, ал. 1, т. 7 ГПК. Поради това, че в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, изр. 2 З. законодателят е предвидил, че процедурата за разглеждане на тези искове е по реда на глава 33 ГПК, съдебният състав е направил извод, че съгласно чл. 380, ал. 3 ГПК към исковата молба следва да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително разноските. Въззивната инстанция е изложила съображения, че посочените две предпоставки следва да са налице кумулативно, като включването на сдружението в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ГПК освобождава ищеца от доказване на възможностите му да защити добросъвестно увредения интерес, но не го освобождава от доказване на възможността да понесе тежестите. Според въззивния съд разпоредбата на чл. 380, ал. 3 ГПК не разграничава двата вида ищци, регламентирани в чл. 379, ал. 2 ГПК – лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или организация за защита на увредените лица, а специален законов текст не е предвиден в нормата на чл. 186 З.. При така изложеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 ГПК ищецът е длъжен към исковата молба да представи доказателства за възможностите си сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските. Съобразно чл. 381, ал. 1 ГПК съдът служебно проверява дали посочените изисквания са налице, в хода на която проверка може да изслуша ищеца в открито заседание. Преценката дали ищецът е изпълнил задължението да докаже, че има възможност сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските, е конкретна с оглед качеството на правния субект, предявил иска от името на кръга увредени лица /юридическо лице - организация за защита срещу съответни нарушения, организация, създадена ad hoc, или физически лица, претендиращи да са увредени от нарушенията по чл. 379, ал. 1 ГПК/ и въз основа данните по отделното дело. Законът за защита на потребителите установява изрично в нормата на чл. 186, ал. 1 правото на сдруженията, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ГПК, да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Когато искът е предявен от сдружение, включено в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 З. на основание чл. 186, ал. 1 З., фактът на включване на сдружението в посочения списък със заповед на министъра на икономиката, представляваща индивидуален административен акт, издаден при спазване на определена административна процедура, предвидена в Наредба № 1 от 24.10.2006 г. за критериите, на които трябва да отговарят квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за защита на колективните интереси на потребителите, е достатъчен да се приеме, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 380, ал. 3 ГПК – за възможностите на сдружението сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес. Втората предпоставка на чл. 380, ал. 3 ГПК за възможностите на ищеца да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските, има предвид доказване на финансовата независимост на правния субект, предявил иска /юридическо лице - организация за защита срещу съответни нарушения, организация, създадена ad hoc или физически лица, претендиращи да са увредени от нарушенията по чл. 379, ал. 1 ГПК/ от определена категория субекти, за да се гарантира независимост в действията на групата лица или организацията за защита на колективния интерес. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 585 от 18.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 908/2012 г., II т. о., ТК. Това тълкуване на посочената разпоредба се налага и от разпоредбите на Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите /§ 9 от преамбюла, чл. 3, чл. 4 и чл. 7/, която е въведена изцяло в националното ни законодателство с § 13а, т. 11 от Допълнителните разпоредби на З.. В настоящия случай С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел с предмет на дейност предоставяне на правна помощ на потребителите за защита на индивидуалните и колективните им интереси и основни цели, свързани със защитата на потребителите. Видно от удостоверение по ф. дело № 3858/2006г. на Окръжен съд Пловдив, средствата за постигане на целите са разнообразни и не зависят от държавни органи или организации с монополно положение, поради което се налага изводът, че независимостта на С. „Сдружение за правна помощ на потребителите”, [населено място] за защита на колективния интерес на съответната група лица е гарантирана и сдружението е в състояние да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските, част от които за държавна такса за първоинстанционното производство са платени. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е неправилно, постановено в противоречие със закона и представените доказателства, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 470 от 15.07.2015 г. по ч. т. дело № 404/2015 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и потвърденото с него определение № 1762 от 18.05.2015 г. по т. дело № 220/2015 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.