Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 23 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №179/2012г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. Т. и Р. М., и на техните процесуални представители срещу решение №283 от 01.11.2011г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, по внохд №307/2011г., с което е потвърдена присъда №42 от 30.06.2011г., по нохд №942/2010г., по описа на Окръжен съд /ОС/ - Плевен. С първоинстанционния съдебен акт, Г. К. Т. и Р. О. М. са признати за виновни в това, че на 06.05.2010г., в гр.Левски, при условията на съучастие в качеството на съизвършители, прокарали в обръщение подправени парични знаци – 8 /осем/ броя банкноти, с номинал от по 100 евро, поради което е ангажирана тяхната наказателна отговорност за престъпление по чл.244, ал.1, вр.чл.243, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК им е наложена санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от пет години, при строг режим на изтърпяване в затвор. В касационните жалби на подсъдимите лица и на защитата се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на наказанията. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат съображения за пороци в анализа и оценката на доказателствата, и за налична непълнота в тях, логическа последица от които е постановяването на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Поставя се акцент на неправилната интерпретация на дадените пред съдия при досъдебното разследване обяснения на Г. Т. и на депозираните пред първостепенния съд показания на пострадалия В. А., и на необходимостта от преглед на видеоматериала от охранителната камера на магазин „АЙ ПИ видеоцентър”, в гр.Левски. Аргументира се недоказаност на предмета на инкриминираното от прокурора посегателство, на неговата субективна престъпна съставомерност и на съпричастността на Т. и М. към неправомерното деяние. Предлагат се фрагментарни доводи и за прекомерна завишеност на определените при отмерване на наказателната отговорност санкции ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъответни на тежестта на престъплението и на личната опасност на участващите при извършването му подсъдими лица. Алтернативно се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение, и връщане на делото за ново разглеждане от Плевенски ОС или ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване на лимитирания срок на наложените наказания . В съдебно заседание на 13.03.2012г. подсъдимият Г. Т. и служебният му защитник участват лично, и поддържат подадените жалби. Подсъдимият Р.М., редовно уведомен не се явява пред ВКС, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от адвокат. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и справедливост на въззивното решение. Касационните жалби на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Върховният касационен съд, при реализираната инстанционната проверка по чл.347 от НПК не констатира дерогиране на процесуалните норми, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и за задълбочено обсъждане на приобщената по делото доказателствена съвкупност. Приетата за установена по делото фактология, сочеща на използвани в търговския оборот от подсъдимите Г. Т. и Р.М. неистински банкноти в евро, предоставени на 06.05.2010г. на обслужващия магазин „АЙ ПИ видеоцентър”, в гр.Левски - В. А., за закупуване на лаптоп, модел „Acer” и на мобилни апарати, модели „Nokia 6500” и „Blаck Berry 8210”, е доказана по безспорен и несъмнен начин. Фактическите данни, инкорпорирани чрез изслушаните обяснения на подсъдимите и свидетелски показания на В. А., Е. П., А. К. и Ц. П.; чрез приложения писмен материал /протокол за оглед на местопроизшествието от 07.05.2010г., протоколи за обиск и изземване от 12.05.2010г., протоколи за разпознаване на лица от 13.05.2010г., протоколи за доброволно предаване на вещи от 07.05.2010г. и 25.05.2010г./; и чрез изготвените дактилоскопна и техническа експертизи, с изискуемия се доказателствен интензитет обезпечават очертаната конкретика. Визираната доказателствена маса е коментирана с проявен юридически усет и професионално ценена, с оглед източника на доказателства, предвид характеристиките на съдържанието им и съществуващата между тях корелация, като настоящият състав споделя мотивацията в атакуваното въззивно решение, за процесуалната им сила и доказателствена тежест. Логическо следствие от това е формираното вътрешно убеждение на касационната истанция за неоснователност на възраженията в жалбата на представляващия Р. М. адвокат за демонстрирана тенденциозност при интерпретация на заявеното от Г. Т. пред досъдебните органи, в присъствието на съдия и на разказа на В. А. пред съда. Проведеният на 02.07.2010г. разпит на обвиняемия Т., при осъществен съдебен контрол по отношение на досъдебното процесуално-следствено действие, е съобразен с разпоредбите на чл.138 и чл.222 от НПК. Обясненията на обвиняемото лице са дадени пред компетентен орган-разследващ полицай при РУП на МВР, гр.Левски, при осигурена възможност за адвокатска помощ и след изрично обективирано нежелание за участие на защитник, като същите са приобщени към доказателствената съвкупност по изискуемия се процесуален ред, очертан в чл.279, ал.1, т.4 от НПК. Убедително и житейски правдиво звучат твърденията на Г. Т., описващи в детайли времето, мястото, механизма на извършване на инкриминирания акт и съпричастните към него лица, като е категоричен и по отношение на голословно оспорвания от Р. М. и неговата защита факт, че при транспортирането им до гр.Левски от К. - близък родственик на М., той показал на последния процесните банкноти и след констатациите му, че са „фалшиви”,парите били прокарани в обръщение.Достоверността на гласното доказателствено средство намира косвена доказателствена опора в обясненията Р. М., сочещи на направен му от работещия като сметосъбирач във фирма „АССА” ЕООД, гр.Плевен и с ограничени финансови възможности Т., без налични повод и причина подарък /намереният и иззет от него мобилен апарат „Blаck Berry 8210”/; и е проверена чрез прецизен анализ на останалия доказателствен материал, опровергаващ лансираната теза за „оговор” спрямо конституирания в процесуалното качество на подсъдим - М.. В кореспондираща връзка с установеното от Г. Т. по отношение на параметрите на инкриминираното неправомерно посегателство, са и волеизявленията на В. А., за които процесуалният представител на Р.М. внушава некоректност и неистинност. Добросъвестно, последователно и еднопосочно, в хода на досъдебното разследване и в съдебната фаза на наказателния процес, свидетелят пресъздава своите непосредствени възприятия и впечатления от срещата си с подсъдимите и придружаващия ги К., на 06.05.2010г., в обслужвания от него търговски обект „АЙ ПИ видеоцентър”, находящ се в гр.Левски. Разпитаният разказва за посещението в магазина на непознатите лица, идентифицирани безусловно в рамките на наказателното производство; за състоялите се помежду им разговори, в обсега на които е отправено предложение от Г. Т. за закупуване на преносим компютър и на мобилни апарати с притежаваната от упражняване на занятие в чужбина валута, и безвъзмездно е поискан от М. телефон, модел Blаck Berry ” ; за реализираните търговски сделки и за последващите действия на пострадалия по предаване на осем броя банкноти, с номинал от 100 евро в полицията, където след експертно изследване е доказано, че са подправени. Вътрешната устойчивост на коментирания доказателствен източник и съответността му при съпоставяне с доказателствената съвкупност, подробно обсъдена в рамките на осъществената от контролираните инстанции процесуална дейност, предпоставят гласувания му кредит на доверие. В контекста на изложеното несъстоятелни са и релевираните в жалбата на Г. Т. доводи за доказателствена непълнота, обоснована от липсата на приложен по делото видеоматериал от охранителната камера на процесния магазин и довела до недоказаност на повдигнатото обвинение. Нормативният регламент на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК предписва, че при съобразяване с характера и спецификата на инкриминираното престъпление, обстоятелствата, включени в лимитирания от разпоредбата на чл.102 от НПК предмет на доказване, следва да бъдат установявани при проведено обективно, всестранно и в пълен обем наказателно разследване; и след изчерпване на предвидените процесуални способи за събиране и проверка на допустимите, относими и необходими в конкретното производство доказателства; като въз основа на задълбочена оценка за стойността и тежестта на инкорпорирания доказателствен материал, компетентният съд формира своите фактически и правни изводи. При безспорна доказателствена обезпеченост на обвинителната теза и отсъствие на съществуващи съмнения относно извършването на деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, предявените от законодателя императивни изисквания са удовлетворени. В очертаните хипотези, в обхвата на които е и настоящият казус, правно незначим е фактът, че не са приобщени всички възможни доказателствени източници или някои от доказателствените средства са негодни и изключени от доказателствената маса по делото. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Г. Т. и Р.М. се субсумира от обективна и субективна страна от чл.244, ал.1, вр.чл.20 от НК. Подсъдимите лица, на 06.05.2010г., в гр.Левски при условията на престъпно съучастие, умишлено са прокарали в обръщение подправени парични знаци. Доказателствата, съдържими се в обясненията на подсъдимите, в свидетелските показания на В. А., Е. П., А. К., Ц. П.; и в писмените протоколи за оглед, за обиск и изземване, за разпознаване на лица, за доброволно предаване на вещи; и назначената дактилоскопна експертиза установяват съпричастността на Г. Т. и Р. М. към неправомерното посегателство. Интерпретираната доказателствена съвкупност категорично очертава, идентичност на инкриминирания предмет - 8 /осем/ броя банкноти, с номинал от по 100 евро, като видно от техническата експертиза, парите са неистински. Доказани са и субективните измерения на престъплението по чл.244, ал.1 от НК. Хронологията от действия на Г. Т. и Р. М., на 06.05.2010г., сочеща на предприето пътуване от гр.Плевен до гр.Левски, в празничен ден, под претекст - обмяна на валута и на последващите го посещение във видеоцентъра и събиране в гр.Славяново за почерпка; конкретиката на разговорите в автомобила и в магазина, при реализираните между подсъдимите и с В. А. вербални контакти; и естеството на сключените с фалшивите парични средства сделки, убедително обосновава съзнателно обмислена и волево насочена дейност, при ясно изградени представи у съпричастните лица за нейната обществена опасност, покриваща характеристиките на визираната в особената норма, форма на вина. Изведеното заключение не се разколебава от словно отразените и лишени от аргументи декларации в депозираните жалби на подсъдимите за недоказаност на престъпното деяние, на неговия предмет - материализация на засегнатите социални отношения и на авторството му. При осъществения инстанционен контрол, касационният състав не констатира и налично основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, предпоставящо упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК. Наложената на Г. Т. и Р. М., в рамките на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите наказателна отговорност обстоятелства санкция - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, е справедлива, отмерена при съблюдаване тежестта на престъпното посегателство и личността на неговите извършители, и в съответствие с целите по чл.36 от НК При диференциране на наказанията на подсъдимите лица са взети предвид особеностите на обекта на инкриминираното престъпление /обществените отношения, осигуряващи сигурността на паричната система/, и отчетени индивидуализиращите облика на противоправната проява признаци- време; място; начин на извършване; стойност на предмета на посегателство; предпоставените от неправомерния акт вреди; и параметрите на умисъла. В аспекта на очертаното становище претендираното от защитата игнориране на степента на обществена опасност на престъпното деяние е голословно. Отдадено е нужното значение и на личностните данни за Г. Т. и Р. М., илюстрирани в извършеното престъпление - проекция на техните социални, психологически и индивидуални качества; и инкорпорирани чрез приложените бюлетини за предходните им осъждания и чрез писмения материал за социалния им статус, образователен ценз, семейно положение, трудова заетост и процесуално поведение в хода на разследването Поставен е изискуемия се акцент на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимите, сочещо на множество санкционирани престъпни посегателства /13 (тринадесет) на брой за М. и 11 (единадесет) на брой за Т./, и обуславящо изводи за формирани трайни антисоциални навици и за демонстрирана престъпна упоритост. Внимателно е обсъдена липсата на ефективно предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимите и предшествуващи това осъждане присъди, налагаща адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказателната отговорност санкционни последици. В коментирания смисъл настоящият съд не споделя оплакванията за недостатъчна оценъчност на личната опасност на авторите на престъплението Мотивиран от изложеното касационният състав счита, че в пределите на възложената компетентност и при предоставените му процесуални възможности в образуваното по жалби на подсъдимите Г. Т. и Р. М. производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС - Велико Търново, с който е потвърдена първоинстанционна присъда №42 от 30.06.2011г. на Плевенски ОС, обявена по нохд №942/2010г. Воден от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №283 от 01.11.2011г., постановена по внохд № 307/2011г., по описа на Великотърновски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.