Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * нередовност на исковата молба * процесуална легитимация


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София, 13.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2240/2016 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Е. А. И. е подала касационна жалба срещу решение № 1208 от 09.02.2016 г. по гр. дело № 15258/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба – Министерство на вътрешните работи, [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение № 67 – ІІ – 67 от 30.07.2015 г. по гр. дело № 52133/2014 година на Софийски районен съд /СРС/, гражданско отделение, 67 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от настоящия касатор. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ СГС е изложил съображения за относимост на доводите по т. 1 и т. 2 от исковата молба към индивидуалните административни актове, като е мотивирал виждането си, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – заповед № 8121нт – 617/30.06.2014 г., издадена от директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР, не е такъв акт, както и че същата заповед не е нищожна. По твърденията на ищцата за незаконосъобразност на уволнението съставът на въззивната инстанция е приел, че неспазването на предизвестието не води до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, а освен това е констатирал, че е съкратена единствената длъжност, която ищцата е заемала – технически изпълнител в група „Комуникационни системи” на сектор „Комуникационни и информационни системи – М.” към отдел „Териториални Комуникационни и информационни системи – Север” при Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР и е обосновал извод за липсата на задължение за работодателя да направи подбор между служители на отделни обособени звена, намиращи се на територията на различни населени места и включени в едно по - голямо звено. Посочените мотиви са обусловили решението на съда за отхвърляне на исковете.
С определение № 608 от 18.07.2016 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
От данните по делото е видно, че исковата молба е била предявена срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР. В обстоятелствената й част се съдържат твърдения за трудовото правоотношение между ищцата и Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР, възникнало на основание трудов договор № 23/06.10.2000 г. Петитумът и по трите иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, обективира искания срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР. При първоинстанционното разглеждане на спора СРС с разпореждане, постановено в закрито заседание на 13.10.2014 година е дал указание на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да насочи иска си срещу надлежно легитимирания ответник – МВР. В мотивите на разпореждането е отразено, че в исковата молба страната не била обосновала твърдения за организационно – икономическа обособеност на ответната дирекция. Поради това СРС приел, че Дирекция „Комуникационни и информационни системи” на МВР не била пасивно легитимирана да отговаря по исковете и дал посоченото по – горе указание. От данните по делото се установява, че ищцата е подала молба, постъпила в СРС на 23.10.2014 г., в която без да променя обстоятелствата по исковата молба е изложила, че поддържа исковете срещу МВР, а в случай на оспорване надлежната пасивна легитимация от МВР е заявила, че моли иска да се счита предявен и срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи”. МВР в отговора на исковата молба е оспорило специалната си правосубектност по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ. След сезирането на СГС с въззивна жалба от ищцата е образувано гр. дело № 15258/2015 г., по което въззивната инстанция не е провела производство по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК за изясняване процесуалната легитимация на Дирекция „Комуникационни и информационни системи”, предвид специалната правосубектност, с която разполагат работодателите по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Реализирането на производство по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е било необходимо и с оглед мотивите, обосновали разпореждането на СРС да даде указание за насочване на претенциите срещу МВР, което процедиране с потвърждаване на първоинстанционното решение от СГС е прието от въззивната инстанция за законосъобразно. Тези мотиви на първоинстанционния съд, както се изложи по – горе произтичат от констатацията му, че ищцата не била обосновала твърдения за организационно – икономическа обособеност на дирекцията. За да се направи извод за липса на процесуална легитимация на страната, посочена от ищеца, като ответник е необходимо преди това да се проведе производство по реда на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като се даде възможност на ищеца да представи данни за организационно – икономическа обособеност на правния субект по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. При липса на данни, че посочената в исковата молба страна притежава работодателска правосубектност съдът следва да укаже на ищеца да посочи, кой е неговия работодател съгласно същата норма. Въззивният съд е разгледал исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ по същество, без да проведе производство по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, с което да се даде възможност на ищцата да изложи твърдения относно специалната правосубектност на Дирекция „Комуникационни и информационни системи” по § 1, т. 1 ДР на КТ. Поради това СГС, както и СРС са били сезирани с искова молба, неотговаряща на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Решенията на СРС и СГС са били постановени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до разглеждане на исковете, без да се изясни процесуалната легитимация на ответника, чрез изясняване на въпроса за работодателската правосубектност на страната, с която ищцата е била в трудово правоотношение до прекратяването му с процесната заповед, както и без обстоятелствената част на исковата молба да се приведе в съответствие с петитума. Видно от данните по делото с молбата от 23.10.2014 г. ищцата не е въвела процесуално изменение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чрез определяне на МВР, като единствен ответник по делото, тъй като е заявила, че поддържа исковете срещу МВР, а в случай на оспорване надлежната пасивна легитимация от МВР, моли иска да се счита предявен и срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи”. МВР е оспорило специалната си правосубектност по § 1, т. 1 ДР на КТ в отговора на искова молба и въпреки това и двете съдебни инстанции при така очертаната нередовност на исковата молба са разгледали спора по същество. В разглежданият случай СРС се е произнесъл по същество, без да отстрани недостатъците на исковата молба, както и без да даде указания на ищцата да отстрани непълнотата в обстоятелствената част на исковата молба и да предприеме мерки за конституирането на надлежна страна в производството по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Същите съдопроизводствени действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност е бил задължен да извърши въззивният съд, като съдебна инстанция по съществото на спора, преди да се произнесе по същество. С произнасянето по нередовна искова молба, без изясняване процесуалната легитимация на ответника са постановени процесуално недопустими решения от СРС и СГС. Изложеното налага да се обезсилят и двете решения, съответно на районния съд и на въззивния съд, тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила засягат не само редовността на исковата молба, но и процесуалната легитимация на ответника, поради което и съгласно разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС след обезсилване на посочените съдебни актове, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1208 от 09.02.2016 г. по гр. дело № 15258/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав и потвърденото с него решение № 67 – ІІ – 67 от 30.07.2015 г. по гр. дело № 52133/2014 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 67 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: