О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 София, 14 май 2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 706/2014 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод разпореждане от 10.04.2014 г. на съдия-докладчик по н.ч.х.д.№ 1589/2014 г. по описа на СРС, НО, 21 с-в, с което производството по делото е било прекратено, а делото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП застъпва становище, че тъжителят и лицето, срещу което била подадена тъжбата живеели в гр. Ямбол, като тъжителят работел там. Предполагало се, че и посочените от последния свидетели също имали местоживеене в района на гр.Ямбол, поради което в случая било налице основанието по чл. 43, т. 1 от НПК за възлагане на делото за разглеждане и решаване на РС – гр. Ямбол. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: Не са налице законните предпоставки за допускане на поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Н.ч.х.д. № 910/2013 г. по описа на РС – гр. Ямбол е било образувано по повод тъжба на П. Г. Д. от гр.Ямбол против Б. Я. М. от гр. Ямбол за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3 от НК. В обстоятелствената част на тъжбата са залегнали твърдения, че съобщените от подсъдимия в интервю пред репортер от телевизия „А.” клеветнически обстоятелства по отношение на частния тъжител са били излъчени по телевизия „А.”. От служебно изискана от съдията-докладчик справка от СЕМ се установило, че редакцията и студиото на телевизия „А.” се помещавали в гр.София, площад „С.” № ..., ет. .... Въз основа на тези данни съдията-докладчик приел, че престъплението било извършено на територията на гр.София, поради което с разпореждане № 26 от 23.01.2014 г. прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на СРС. С разпореждане на съдията-докладчик от 27.01.2014 г. към делото било приложено уведомително писмо от партия „А.” изх. № 007 от 24.01.2014 г., съгласно което интервюто с Б. Я. М. било направено на 21.06.2013 г. пред централата на ПП „А.” в гр.София. По описа на СРС, НО, 21 състав било образувано н.ч.х.д. № 1589/2014 г. С разпореждане от 10.04.2014 г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на ВКС с предложение за промяна на подсъдността на основание чл. 43, т. 1 от НПК с оглед обстоятелството, че „частният тъжител, обвиняемият, а евентуално и четиримата свидетели на частното обвинение” били адресно регистрирани в гр.Ямбол. Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус няма основания за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата на П. Д. е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено твърдяното престъпление, а именно – РС – гр.София. Това обстоятелство се изяснява от обстоятелствената част на тъжбата, както и от цитираните по-горе справка от СЕМ и уведомително писмо от партия „А.” изх. № 007 от 24.01.2014 г. От съдържанието на тъжбата (л. 1) се установява, че към момента на образуване на делото пред СРС е известно единствено местоживеенето на частния тъжител и на посоченото като подсъдим лице, чиито адреси действително са в гр.Ямбол. Броят на тези лица не отговаря на изискването на чл. 43, т. 1 от НПК, при което е възможна промяна на подсъдността – много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. В случая подсъдимият е само един, а четиримата свидетели са поискани при довеждане (л. 4 от тъжбата), като местоживеенето им не е известно, нито дори са уточнени имената им. Възможността за промяна на местната подсъдност предполага реални, а не предполагаеми затруднения за развитието на процеса и за участниците в производството по отношение на „много” – значителен брой лица, установени като обвиняеми и/или свидетели. Такива обстоятелства в случая не са налице, поради което липсват визираните от чл. 43, т. 1 от НПК предпоставки за пренасяне разглеждането на делото от друг, еднакъв по степен съд, а делото следва да се разгледа от компетентния съд съобразно чл. 36, ал. 1 от НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдия-докладчик при Софийския районен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, за разглеждане на н.ч.х.д. № 1589/2014 г. по описа на СРС, НО, 21 състав. ИЗПРАЩА прекратеното н.ч.х.д. № 1589/2014 г. по описа на СРС, НО, 21 състав ведно с настоящото определение за разглеждане и решаване на РС – гр.София. Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр.Ямбол за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.