Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 14.08.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 244 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. Б., защитник на подсъдимия Н. П. Я., против решение № 20/24.01.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2016 г., с което е била изменена присъда № 11/19.02.2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, НО, по НОХД № 311/2015 г. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че задължението за изграждане на предпазна решетка и въженце не е описано в нито един нормативен документ, нито във вменените на подсъдимия като нарушени чл. 186, ал. 1 и чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване. Според защитата присъствието на пострадалия А. И. на мястото на инцидента и наличието на алкохол с концентрация над 0,5 промила в кръвта му се намират в причинно – следствена връзка между деянието и вредоносните последици. Освен това счита, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Пловдив. Редовно призовани за с. з., подсъдимият Н. Я. и защитникът му - адв. А. Б., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Н. П. Я. за виновен в това, че на 28.04.2014 г. в землището на [населено място], в качеството си на управител на [фирма] е причинил смъртта на А. Х. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с гуменотранспортна лента, транспортираща отпадъци от дървесина към машина тип „дробилка“, като е нарушил чл. 177, ал. 8 – „органите за управление се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че в случаи, когато работещ попадне изцяло или частично в опасна зона, се осигуряват време и/или средства за бързо избягване на опасностите, причинени от пускането и/или спирането на работното оборудване“, чл. 186, ал. 1 – „движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осигуряващи достъпа до областните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети“ и чл. 173, ал. 1 – „не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда“ от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, и при използването на работното оборудване не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да възпрепятства достъпа на работници до работещата част на гумената транспортна лента и не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да изключва захранването на електрическия двигател, задвижващ гумената транспортна лента, което да позволява аварийно спиране на движението на лентата от всяка точка и от страната, където са били работните места на хората, придърпващи с канджи дървени отпадъци, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 НК вр. чл. 177, ал. 8 вр. чл. 186, ал. 1 вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 на МТПС от 23.09.1999 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години като е възложена възпитателна работа с подсъдимия Я. на Наблюдателна комисия при Община Столична – София. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд – Пловдив е изменил първоинстанционната присъда като подсъдимият Н. Я. е признат за невиновен в това да е нарушил чл. 52, ал. 1, т. 3 и чл. 177, ал. 8 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и затова смъртта на А. И. да е настъпила в резултат на това, че подсъдимият Я. не е наредил да се монтира предпазно устройство, което да изключва захранването на електрическия двигател, задвижващ гумената транспортна лента, което да позволява аварийно спиране на движението на лентата от всяка точка и от страната, където са били работните места на хората, придърпващи с канджи дървени отпадъци, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложеното на подсъдимия наказание е намалено от 1 /една/ година „лишаване от свобода“ на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода“. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Изложените в касационната жалба оплаквания са напълно идентични на сочените във въззивната жалба. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Апелативен съд - Пловдив като неоснователни с аргументи, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли. По своята същност, доводите на подсъдимия и защитника му се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Касационната инстанция не може да приема нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността и надеждността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитират една група доказателствени източници, а други – не, и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнение на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14, 107, ал. 5 от НПК. Следвайки този подход, но и разглеждайки възраженията на жалбоподателя на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на убеждението на Апелативен съд – Пловдив по правно релевантните факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, настоящия състав ги намери за неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до правния извод за извършено от подсъдимия Н. Я. престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, оправдавайки го за част от вменените му нарушения, съдържащи се в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение по фактите, а и такива съдържателни оплаквания отсъстват в касационната жалба. В мотивите подробно са обсъдени всички обстоятелства, касаещи задълженията на работодателя, спецификата на работното оборудване, за което те се отнасят, начина на опериране с него след инсталирането му, конкретното поведение на работника в деня на инцидента и механизма за причиняване на смъртта му. Изложени са подробни и убедителни аргументи за причинната връзка между вменени и неизпълнени задължения от страна на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Въз основа на прецизно установените факти по случая материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, реализирано поради неизпълнение на задълженията му по чл. 186, ал. 1 и по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. на МТПС. Вярно е, че в тях отсъстват изрични указания за изграждане на предпазна решетка или инсталиране на въженце, както сочи касатора, но от съдържанието им пределно ясно се извеждат задълженията на работодателя да огради с предпазни устройства движещите се части на работното оборудване (каквото в случая е дробилната мащина с движеща се лента), които създават риск от злополуки, както и изобщо да не допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи системи за защита, свързани с безопасността на труда. Именно поради неограничения достъп до движещата се част на машината първоначално ръката на пострадалия е била повлечена, а впоследствие и тялото му, които за кратко време са достигнали до барабана и се е стигнало до смъртния резултат. Липсата на предприети мерки за изпълнение на горепосочените задължения (което е направено след инцидента) са в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, поради което няма място за обсъждане и прилагане на чл. 15 от НК. ВКС оценява за неоснователно и възражението във връзка със съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия А. И.. Степента на съпричиняване е била подробно обсъдена и оценена от въззивният съд, което е довело и до намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В жалбата липсват конкретни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, макар и да е посочено като касационно основание. При липса на аргументи в тази насока касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 354, ал. 2 , т. 1 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/24.01.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 244/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.