Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр.София , 14 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 851/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от защитника на подсъдимия С. Ц. Г.-адв.В. и от адв.М., защитник на подсъдимите В. Ц. В. и Н. Й. К. срещу въззивно решение №83 от 16.03.2015 г., постановено по внохд №31/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. В касационната жалба на адв.В. се твърди, че по делото липсват доказателства за авторството на деянието, поради което въззивното решение почива изцяло на предположения; че липсват доказателства за това, че местността „име” в землището на [населено място] се намира в охранителната зона на паметник на културата; че не е взето предвид, че изкопите на терена са съществували отпреди, от което следва извод, че не подсъдимия Г., а трети лица са ги извършили , съответно разрушили културен пласт; че по делото не е установено жалбоподателят да е знаел за наличието на охранителна зона, поради което деянието е несъставомерно от субективна страна; че липсват доказателства за това намерените на местопрестъплението керамични и метални фрагменти и артефакти да са на подсъдимите.Посочва се,че са налице основанията на чл.9 ал.2 от НК. Моли се да бъде отменено атакуваното решение, като подсъдимият Г. бъде оправдан, алтернативно-делото върнато за ново разглеждане, или наложеното наказание намалено в минимален размер ,с приложение на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК. Оплакването за нарушение на материалния закон в жалбата на подсъдимите В. В. и Н. К. се аргументира с това, че изпълнителното деяние не е извършено в охранителната зона на [населено място]. Посочва се, че не е възможно в рамките на около половин час да се изкопаят откритите на мястото на произшествието изкопи, като не е отчетен и факта, че там не са намерени никакви инструменти за извършване на изкопни работи, нито пък металотърсач. Като съществено процесуално нарушение се посочва обстоятелството,че САС не е обсъдил наличното разминаване в датата на деянието ,отразена в мотивите на Видински окръжен съд и тази, вписана в обвинителния акт. Моли се да бъде отменено изцяло въззивното решение и потвърдената с него присъда,като подсъдимите бъдат признати за невиновни в извършване на инкриминираното им престъпление с всички законови последици от това. Жалбоподателите и подсъдими В. Ц. В., Н. Й. К., С. Ц. Г. и техните защитници не се явяват пред касационната инстанция. В писмена молба, депозирана от адв.М., защитник на подсъдимите В. В. и Н. К. е посочено,че се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и се моли да бъде отменено въззивното решение на Софийски апелативен съд,като двамата подсъдими бъдат признати за невиновни ,поради недоказаност на обвинението. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбите да бъдат оставени без уважение ,тъй като не са налице посочените в тях касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на прокуратурата от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №52 от 11.10.2013 г.,постановена по нохд №191/2013 г., Видински окръжен съд е признал подсъдимите В. Ц. В., Н. Й. К. и С. Ц. Г. за виновни в извършването на престъпление по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,за което им е наложил наказание от по една година лишаване от свобода и глоба от по 5000 лв.,като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски,като съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. По жалби ,подадени от подсъдимите ,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1092/2013 г.,приключило с решение от 13.01.2014 г.,с което първоинстанционната присъда ,постановена по нохд №191/2013 г.на ОС-Видин е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. След проведено второ по ред първоинстанционно производство по нохд №40/2014 г. по описа на Видински окръжен съд, е била постановена присъда от 26.03.2014 г.,с която тримата подсъдими отново са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,за което отново им е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година за всеки от тях , както и глоба в размер на по 5000 лв.Разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК е била приложена ,като изпитателния срок е бил определен на три години. Срещу посочената втора по ред първоинстанционна присъда са били депозирани въззивни жалби от подсъдимите, по които е било образувано въззовно производство-внохд №397/2014 г. по описа на САС, приключило с решение от 24.06.2014 г., с което първоинстанционната присъда, постановена по нохд №40/2014 г. на ВдОС е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. След внасяне на нов обвинителен акт, е било образувано трето по ред първоинстанционно производство-нохд №261/2014 г., по което е била постановена присъда №49 от 19.11.2014 г.,с която подсъдимите В. В., Н. К. и С. Г. са били признати за виновни в това ,че на 06.03.2013 г.,в землището на [населено място],в местността „име”,в съучастие като съизвършители ,не по законоустановения ред съгласно чл.147 от ЗКН и Наредба №1/2011 г.за извършване на теренни и археологически проучвания,извършвали изкопни работи чрез използване на технически средства-металдетектор,лопата и кирка в охранителната зона на недвижима културна ценност [населено място],поради което и на основание чл.277 а ал.3 във вр.с ал.2 пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000 лв.,като на основание чл.66 ал.1 от НК и по отношение на тримата е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски. Така постановената присъда е била обжалвана от подсъдимите В., К. и Г. пред Софийски апелативен съд ,който с решение №83 от 16.03.2015 г., постановено по внохд №31/2015 г. е изменил присъдата по нохд №261/2014 г.на ВдОС, като е признал подсъдимите В. В.,Н. К. и С. Г. за невиновни в това да са извършвали изкопни работи в нарушение на Наредба №1/2011 г. и ги е оправдал по така повдигнатото обвинение. В останалата част присъдата е била потвърдена. Именно това решение на апелативния съд е предмет на настоящата касационна проверка. Касационните жалби на подсъдимите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. ВКС не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите обстоятелства за обективната и субективна съставомерност на поведението на тримата подсъдими са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Не е игнорирано от решаващите съдилища нито едно доказателство или доказателствено средство, не се установява те да са обсъждани едностранчиво, тенденциозно или пък не според действителното им съдържание. Неоснователно се твърди в жалбата на подсъдимите, че фактическите констатации за авторството на деянието се основават на предположения. Точно обратното, както правилно е отбелязал и въззивния съд, налице са убедителни гласни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно тримата подсъдими са лицата, които на инкриминираната по делото дата и място са извършвали изкопни работи не по законоустановения ред. В тази насока са еднопосочните показания на полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели Л. С., М. Д., С. Б. и П. П., които са категорични, че наблюдаваните от тях три лица, извършващи изкопни работи в местността „име” са именно подсъдимите. Обективността на посочените показания се извежда от факта, че свидетелите са работели в полицейския участък в [населено място], където подсъдимите са живеели, поради което те са ги познавали от преди деянието, знаели са прякорите им / С. на Ш.-С. Г., Н. на М. –Н. К. и Ш.-В. В./, включително са разпознали и автомобила, паркиран в близост до мястото на престъплението. Наред с това, полицейските служители са наблюдавали поведението на подсъдимите продължително време, използвайки увеличителни оптични уреди, което е гаранция за качеството на възприемане на наблюдаваните обекти. В заключение, не се констатира съобщените от свидетелите С., Д., Б. и П. фактически данни по отношение авторството на деянието и механизма на извършването му да са били превратно интерпретирани от решаващите съдилища. На следващо място, в жалбите са изложени редица оплаквания /напр.: че намереният на мястото на произшествието изкоп, поради неговите размери не е направен от подсъдимите, тъй като те не са разполагали с достатъчно време за това; че намерените на местопрестъплението керамични и метални фрагменти и артефакти не са на подсъдимите/, които не могат да се свържат с основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НК, а се отнасят главно към „необоснованост” на съдебния акт. Необосноваността не е сред касационните основания, поради което по това оплакване, ВКС не дължи произнасяне. Само за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че апелативната инстанция е изложила убедителни съображения по коментираните по-горе въпроси , преценявайки правилно, че дали изкопите са изкопани изцяло от подсъдимите или не, е обстоятелство ирелевантно за съставомерността на престъплението. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.277а ал.3 от НК е „извършването на изкопни работи” на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, /каквито действия безспорно са установени да са извършвани от подсъдимите/,като обема на изкопните работи или размера на направения изкоп, както и дали същият е направен само от подсъдимите или част от него е изкопан в миналото и от други лица, е без значение за наказателната отговорност на подсъдимите. Споделят се изцяло и съображенията на САС ,че намирането на археорогически обекти също е неотносимо към съставомерността на деянието, тъй като то е довършено с осъществяване на дейността по тяхното търсене. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, изведени на базата на верен анализ на доказателствата, извършен в съответствие с процесуалните изисквания, правилно са били подведени под състава на престъплението по чл.277а ал.3 във вр.с ал.2 пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и за тримата подсъдими ,поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. В жалбите се оспорва обективния признак на деянието, а именно изкопните работи да са извършени в охранителната зона на територията на недвижима културна ценност, както и субективната му страна- че подсъдимите са знаели, че мястото, където са извършени изкопните работи попада в охранителната зона на недвижима културна ценност „Античен [населено място]”. Тези възражения са правени и пред въззивната инстанция , която задълбочено ги е обсъдила на л.58 на гърба и л.59 от съд.дело , достигайки до правилен извод за тяхната несъстоятелност.В изготвената по делото съдебно-археологическа експертиза, приета и кредитирана от съдилищата е даден категоричен отговор на въпроса дали описаните в протокола за оглед на местопроизшествие от 06.03.2013 г. изкопи са в границата на археологическа културна ценност [населено място] или в неговата охранителна зона. Експертизата е намерила ,че процесните изкопи попадат в охранителната зона .За да направи този извод ,вещото лице –археолог изрично е посочило в писменото заключение, че е използвало данните от извършена справка в АИМ при БАН-София и Р.-В., огледа на местопроизшествие, както и че е съобразило информацията, съдържаща се в протокол на междуведомствена комисия, назначена със Заповед №РД 09-126/29.03.1994 г. на Министъра на културата, в който документ са определени границите на охранителната зона на [населено място] и режимите на ползване на територията й. Съдебно-археологическата експертиза е била поддържана от вещото лице в съдебното заседание, в което то е уточнило, че представената от него карта на охранителната зона на археологическата културна ценност е непълна, поради което местността с процесните изкопи не е отбелязана в нея, а се намира извън картата. По отношение на знанието на подсъдимите за това, че извършените от тях изкопни работи попадат в охранителната зона на недвижима културна ценност следва да се отбележи, че същото се извежда от обстоятелството, че и тримата подсъдими са месни хора, израснали са и живеят в [населено място], което е в непосредствена близост до мястото на престъплението, както и от факта,че при появата на полицейските служители на местопрестъплението, те са избягали. Съдебната практика е категорична, че от поведението на подсъдимите лица към момента на тяхното установяване, задържане или опит за задържане на местопрестъплението от полицейските органи може да се направи извод за субективната страна на деянието.Ето защо и независимо от липсата на обозначителни табели на охранителната зона на [населено място] /каквито многократно са били поставяни ,но са изчезвали/,изводът на въззивната инстанция за доказаност на субективната страна на престъплението по чл.277а ал.3 от НК, е верен и се споделя от касационния съд. Не са налице основанията на чл.9 ал.2 от НК ,тъй деянието не е нито малозначително, поради което да не е обществено опасно, нито неговата обществена опасност е явно незначителна. В касационната жалба на подсъдимия Г., в която се твърди, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не са изложени въобще съображения , които да обосновават визираните в посочената правна норма хипотези и които съображения ВКС да подложи на преценка. Независимо от това, следва да се отбележи, че когато се обсъжда въпроса относно приложението на чл.9 ал.2 от НК, е необходимо да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление.В настоящият случай се касае за квалифициран състав на престъпление по чл.277а от НК /използвани са технически средства за неговото осъществяване/, като в профила на извършените изкопи се наблюдава разрушен културен пласт , все обстоятелства сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и липса на възможност за приложението на чл.9 ал.2 от НК. По-нататък, напълно неоснователен е отправения в жалбата на подсъдимите В. и К. упрек към въззивната инстанция, че не е обсъдила наличното разминаване между датите на деянието, отразени в мотивите на ВдОС и в обвинителния акт, доколкото на л.60 от съд.дело , апелативният съд е коментирал това оплакване и е изложил съображенията си за неговата неоснователност. И на последно място, макар и в жалбата на подсъдимия Г. да е направено искане за определяне на наказанието „при един минимален размер с приложението на чл.55 ал.3 от НК”, не са изложени каквито и да е било съображения, които да го аргументират и по които ВКС да вземе отношение. По изложените съображения и като не намери да са налице претендираните от жалбоподателите основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, ВКС прие, че касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №83 от 16.03.2015 г.,постановено по внохд №31/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/