О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
Гр.София, 31.01.2022г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3082 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.812/27.04.21 по в.г.д.№.543/21 на ОС Варна - с което е потвърдено решение №.261038/5.11.20 по г.д.№.6735/20 на РС Варна, 24с. /поправено с решение №.260309/4.02.21 по същото дело/, за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Л. С. В. не му дължи корекционна сума за консумирана еленергия в размер на 5165,15лв. по издадена фактура №.[ЕГН]/13.05.20 за периода 8.01.16-24.03.20, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна Л. С. В. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че безспорно наследодателят на ищеца и последният са били потребители на еленергия по смисъла на пар.1 т.42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца. Видно от констативен протокол №.5100585/24.03.20 служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на СТИ, отчитащо електроенергията, доставяна в обекта на потребление, находящ се в [населено място], [улица].29, ап.4, собственост на Л. В. Н., установили са в регистър 1.8.3 29222кВтч еленергия, демонтирали са електромера и са го изпратили за проверка в БИМ; в изготвения впоследствие Констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, е отразено, че при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера /не е осъществяван достъп до вътрешността му/, констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3 от 29222,833кВтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на еленергията. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително количество еленергия - неотчетена за периода 8.01.16-24.03.20 - в общ размер на 29222кВтч и е издадена фактура за 5165,15лв. Демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на потребление на абоната с нулеви показания по нощна и дневна тарифа, като в протокола не са отразени показанията по останалите тарифи. Съдът е отразил констатациите на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на еленергия; еленергията, натрупана в регистър 1.8.3. в размер на 29222кВтч, е преминала през измервателната система на СТИ и след извършено неправомерно софтуеърно вмешателство в програмата за параметризация част от потребеното количество еленергия е регистрирано и в невизуализирания регистър; за периода 8.01.16-24.03.20 според инсталираната мощност от 10КВ и периода от 1535дни в обекта може да бъдат доставени 247880кВтч еленергия; доставена е и отчетена 13636кВтч енергия и ако се вземе предвид допълнително начислената от 29222кВтч, то следва извод, че е възможно да бъде доставено общо количество 42858 кВтч; остойностената еленергия от 2922кВт не е от редовен отчет, не е използвана методика за изчисляване на неотчетена еленергия; то е математически точно остойностено съобразно цените, утвърдени от КЕВР и ДДС за процесния период.
От правна страна съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /в която е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена електическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ при спазване на определени правила, чието приемане е от компетентност на ДКЕВР - чл.83 ал.2 ЗЕ/, е приел, че правото на ответника да изчислява и коригира пренесената еленергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. В случая не се касае за неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на еленергия; от констативния протокол №.5100585/24.03.20 се установява, че в деня на проверката служители на „Електроразпределение Север“АД са прочели информацията, записана в невизуализираните регистри /1.8.3 -29222кВтч/, чрез компютър, снабден със специална програма и четец за еленергия. Служебното начисляване на допълнителни количества еленергия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.19 ПИКЕЕ, в сила от 4.05.19. В същите хипотезите, при които доставчикът може да извърши корекция на сметката на потребителя, са изчерпателно изброени. В случая, извършвайки корекцията, ответникът се е позовал на чл.55 ПИКЕЕ – в който е предвидено, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества еленергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество енергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. Съдът е намерил, че „Електроразпределение Север“АД, в чиято тежест е било да докаже валидно правоотношение по доставка на еленергия, която не е била измерена, или електронергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество еленергия, дължимо на посоченото от страната основание, както и че процесното количество е доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца, не е установило горните обстоятелства. По делото са представени доказателства от ищеца, че е собственик на апартамент 6, находящ се в [населено място], [улица].29, а извършената проверка, обективирана в Протокол №.5100585/24.03.20, касае електромер, отчитащ еленергия в апартамент №.4 на същия адрес, респективно не са ангажирани убедителни доказателства, че проверката се отнася точно до електромера, отчитал еленергия в обекта, понастоящем собственост на ищеца. Същевременно, дори да се приеме, че проверката е извършена за електромера на апартамент №.4 или №.6 по НА, монтираният през 2016г. електромер е бил с нулеви показатели на регистрите, отчитащи дневна и нощна тарифа, но липсват данни с какви показатели са били останалите регистри, вкл. и регистър 1.8.3, към датата на монтирането му. Едно от твърденията на ищеца е, че те не са били нулеви и това обстоятелство е недоказано. Не е била спазена и процедурата по чл.49 ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ, тъй като протоколът за извършена проверка е изпратен на клиента, който не е присъствал лично, видно от писмо изх.№.58164-КП5100585-2 далеч след изтичане на предвидения 7-дневен срок-чак на 13.05.20 При това положение е формиран извод, че ответникът не е установил по безспорен начин законосъобразно извършване на проверката и спазването ПИКЕЕ при корекционната процедура-което обуславя основателност на отрицателния установителен иск.
Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване,
ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. “Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“ /реш.№.75/13.04.21 по г.д.№.2206/20, ІV ГО, реш.№.76/8.04.21 по г.д.№.2209/20, ІV ГО, реш.№.77/ 8.04.21 по г.д.№.2862/20, ІV ГО/; 2. „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото? Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?“ /реш.№.129829.06.15 по г.д№.7040/14, ІІІ ГО/; 3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ /реш.№.80/3.05.18 по г.д.№.2560/17, ІV ГО, реш.№.61/1.03.16 по г.д.№.4578/ 15, ІV ГО, реш.№.841/19.01.10 по г.д.№.3530/08, ІV ГО, реш.№.226/12.07.11 по г.д.№.921/10, ІV ГО, реш.№.26/9.04.20 по г.д.№.1764/19, І ГО/; Може ли пълното доказване да се осъществява чрез допустими по ГПК доказателствени средства ?“ /реш.№.80/3.05.18 по г.д.№.2560/17, ІV ГО, реш.№.61/1.03.16 по г.д.№.4578/15, ІV ГО/; 4. „Установена ли е идентичността на потребителя при формално несъответствие на данни за адрес /номер на апартамент/, но при установени по делото съответствия на клиентски и абонатен номер с фабричен номер на СТИ?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия изведен въпрос. В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, е прието, че съгласно чл.12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други - не са се осъществили в обективната действителност; вътрешното убеждение не се формира произволно - то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено; когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост; когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т.12 ТР №.1/17.07.01 по г.д.№.1/01, ОСГК ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. Не са необосновани твърденията на касатора за процедиране в отклонение от така формираната практика. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 103,30лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.812/27.04.21 по в.г.д.№.543/21 на ОС Варна.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 103,30лв. /сто и три лева и тридесет стотинки / и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|