4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 435 [населено място] ,19,10,2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1918 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Т. и Р. Т. против определение № 322 / 14.05.2016 год. по ч.т.д.№ 274/16год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 198/15.03.2016 год. по т.д.№ 195/2015 год. на Шуменски окръжен съд. С потвърденото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателите, с правно основание чл.83 ал.2 ГПК, за освобождаването им от заплащане на дължима, по подадена от същите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото, държавна такса в размер на 717,11 лева.Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, според която съдът е длъжен да съдейства на страната, при упражняване на това й право, като й укаже необходимостта от представяне на доказателства относно преценимите при произнасяне по молбата обстоятелства ,вкл. досежно представянето на декларация за семейно и имотно състояние. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим подлежащ на обжалване съдебен акт . За да остави без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е съобразил непопълването на части от подадените – съдържащи единствено данни за доходи на страните и допълнителни медицински разходи, във връзка с влошено здравословно състояние - декларации за семейно и имотно състояние и в частност - досежно притежавано недвижимо и движимо имущество, парични влогове, доходи от друга / вкл. търговска / дейност . Приел е, че непълното съдържание на ДСИС не позволява мотивирането на категоричен извод, за невъзможност на жалбоподателите / с общ установен доход от пенсия и заплата 917 лева / да заплатят дължимата по подадената от тях въззивна жалба държавна такса от 717,11 лева. За да потвърди атакуваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният действително е следвало да даде на страната указания за попълване доказателствения материал по молбата им по чл.83 ал.2 ГПК, но доколкото с първоинстанционното определение същите са били известени за непълнотата му,са могли да представят тия доказателства с частната жалба, а не са го сторили.Съдът очевидно не е зачел изявленията на страните в самата частна жалба : „ че не притежават МПС-та, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове „, доколкото и не са били обвързани с изявление за известна на лицата наказателна отговорност за деклариране на неверни обстоятелства пред съд. Коментирал е същевременно подадените с частната жалба писмени доказателства, от които се установява, че съпрузите притежават в съсобственост магазин за хранителни стоки в [населено място], както и че през 2014 год. съпругът е отчуждил, чрез покупко-продажба, съсобствен с трето лице ,при равни квоти , поземлен имот от 3 892 дка. Съдът е съобразил, че наличието на вписана върху недвижимия имот - магазин – ипотека, не препятства получаването на граждански плодове от същия, както и че липсва яснота относно получените от продажбата на недвижимия имот парични средства - обстоятелства, за които молителите е следвало да направят нужното изявление.Прието е, в съвкупност и предвид отново констатирана недостатъчност на данните, относно всички подлежащи на преценка обстоятелства, че от значение за уважаване молбата е не установяване затруднение на страната в заплащането на държавната такса, а пълната й невъзможност да стори това, каквато невъзможност не е обоснована. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателите формулират следния въпрос : Следва ли при подадена молба по чл.83 ал.2 ГПК и констатирани нередовности по същата,на страната да бъдат дадени указания и да й се даде възможност да отстрани тези нередовности , съответно да представи изискуемите доказателства, вкл. декларация за семейното й и имотно състояние ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК – противоречие на въззивното с определение № 369 по ч.т.д.№ 2110/2013 год. на Върховен касационен съд, ІІ т.о. , постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК и като такова съставляващо задължителна за въззивна инстанция съдебна практика. Касационното обжалване следва да бъде допуснато. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като и за да потвърди отказа на първоинстанционния съд ,въззивният съд се е позовал на непълнота на доказателствения материал,вкл. досежно допълнително подлежащи на деклариране обстоятелства, във връзка с новопредставени писмени доказателства с частната жалба, без да даде указания на жалбоподателите за неговото попълване,макар във въззивна инстанция. Притежаваният недвижим имот , респ. данни за реализиран доход от възмездно разпореждане с друг такъв – собственост на съпруга – не са счетени като достатъчни да обосноват самостоятелен извод за наличие на финансова възможност за заплащане на дължимата държавна такса, т.е. в тази си част мотивите не материализират самостоятелен решаващ извод, спрямо който въпросът действително не би бил относим . Напротив, изрично въззивният съд е посочил невъзможност за конкретна преценка относно действителните финансовите възможности на страните, тъй като същата следва да се основава на всички относими за установяването им обстоятелства. Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , доколкото с цитираното определение на ІІ т.о. на ВКС е прието / в идентична хипотеза - на декларирани в самата частна жалба релевантни досежно молбата по чл. 83 ал.2 ГПК обстоятелства , но непредставени от страната доказателства и надлежна ДСИС /, че и въззивната инстанция е била длъжна да укаже на страната попълването на доказателствения материал в обосноваване молбата й,вкл. за представяне на ДСИС.Подобни съображения са развити и в други,известни на състава определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК - № 607 по ч.гр.д. № 6826/2013 год. и № 654 по ч.гр.д.№ 3882/2014 год. на ІV г.о. на ВКС, според които при непълнота на представената ДСИС съдът е длъжен първо да укаже и предостави възможност на страната да попълни изискуемите се от нея данни, в обосноваване на затруднено материално състояние, и едва след предоставянето на тази възможност, да постанови акта си, съобразявайки всички относими към преценката обстоятелства в конкретния случай. С оглед отговора на правния въпрос, частната жалба се явява основателна. За да се произнесе по основателността на молбата по чл. 83 ал.2 ГПК,съдът следва да изхожда от подчертаната социална функция на разпоредбата , поради което и санкциониране бездействието на страната за попълване необходимия доказателствен материал, ведно със самата частна жалба срещу отказ по молба по чл. 83 ал.2 ГПК , е несъстоятелно. Спрямо производството по чл.83 ал.2 ГПК не следва да се считат приложими процесуалните преклузии и разпоредбите относно ограниченията в правомощията на въззивния съд при процесуални нарушения на първоинстанционния, уредени в Част ІІ на ГПК – „ Общ исков процес„ / каквито очевидно са съображенията на въззивния съд /. Въззивният съд е следвало да укаже на молителите – жалбоподатели представяне на надлежно попълнени във всичките им части, скрепени с изявление за знание относно носената наказателна отговорност за неверни данни пред съд, декларации за семейно и имотно състояние, вкл. излагане на обстоятелства във връзка с възможността за и фактическата реализация на граждански плодове от доказания като притежаван недвижим имот / начин на стопанисване / . Само след попълване на доказателствения материал с нужните за преценка факти, съдът е следвало да се произнесе по частната жалба, съответно потвърждавайки или отменяйки първоинстанционния акт, с коригиране на крайния резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 322/ 14.05.2016 год. по ч.т.д.№ 274/16год. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 322/ 14.05.2016 год. по ч.т.д.№ 274/16год. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд, за произнасяне по частната жалба, след изпълнение на указанията в настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: