Ключови фрази
Кражба на вещ, която не е под постоянен надзор * споразумение * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр. София, 13 декември 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 2499/ 2011 година

Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 от НПК.
Осъденият В. М. М. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д.№ 1003/2007г.на Районен съд- Сливен,отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не е участвал в съдебното производство- чл.423, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание осъденият, чрез назначения му служебен защитник поддържа искането,но на основание чл.422,ал.1, т.5 от НПК, като излага съображения за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, осъденият е знаел за наказателното производство, поради което и то следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното:
Искането на осъдения В. М. М. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна , в предвидения шестмесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство е възможно само ако са налице и останалите, предвидени в чл.423, ал.1 от НПК предпоставки.
Видно от материалите по делото досъдебното производство е проведено изцяло с участие на осъдения.След приключването му е изготвен обвинителен акт , с който В. М. М., О. А. А. и С. Д. Д. са предадени на съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4, 5 и 7 от НК.По образуваното н.о.х.д.№ 108/2005г.В. М. е участвал в съдебното производство, имал е договорен защитник, чрез който е упражнявал активно правото си на защита.Това наказателно дело е било многократно отлагано по искания на тримата подсъдими, като след събиране на доказателствата по него между подсъдимите О. А. А. и С. Д. Д. от една страна, и Районна прокуратура гр. Котел е било постигнато съгласие за решаване на делото със споразумение.Видно от протокола от 10.05.2007г. в присъствието и на тримата подсъдими и защитниците им съдът е одобрил постигнатото споразумение и постановил производството по делото да продължи по отношение на подсъдимия В. М. по обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт.По късно поради невъзможност Районен съд гр. Котел да образува състав, който да разгледа делото същото е било изпратено от ВКС за разглеждане от Районен съд-Сливен.По образуваното в този съд н.ох.д.№ 1003/2007г. единственият останал вече подсъдим В. М. е получил лично призовка за съдебното заседание на 20.09.2007г., но не се е явил, поради което и съдът изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража”,която обаче не е била изпълнена, тъй като защитникът на М. е представил болничен лист оправдаващ неявяването му.От този момент нататък вярно е, че М. не е бил намерен, делото многократно е било отлагано,проведено е щателното му издирване и след като съдът се е уверил, че не може да бъде издирен, е провел съдебното заседание при условията на чл.269, ал.3 , т.1 и т.3, б.”а” от НПК.При тези обективни данни очевидно е, че неучастието в съдебното заседание не е по вина на съда, разглеждащ делото.Цялото поведение на осъдения сочи на нежелание да се яви пред съда, макар да знае за воденото срещу него дело.След като неявяването му не е поради наличието на уважителни причини, както и че той умишлено се е укривал от съда не може да черпи права от собственото си виновно поведение.Не са налице и предпоставките по чл.423, ал.5 от НПК, тъй като осъденият е предаден от гръцките власти, без да са предоставяни гаранции за възобновяване на наказателното дело.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК и искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение.
По отношение изложените в съдебното заседание съображения за наличието на предпоставки за възобновяване на наказателното дело на основание чл.425, ал.1, т.5 от НПК поради явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият състав намира, че не са налице основания за намаляване размера на наказанието, което е и минималното, предвидено в закона за престъплението.Сравненията, които осъдения прави с наложените на другите двама подсъдими наказания, за да обоснове явната несправедливост са неудачни,тъй като поради реда, по който е приключено делото за тях, наказанията са наложени при условията на чл.55, ал.1 от НК.За осъдения не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи обстоятелства, при които и най- лекото наказание се явява прекомерно тежко.Определеното наказание е съответно на извършеното, отговаря на целите по чл.36 от НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. М. за възобновяване на н.о.х.д.№ 1003/ 2007г. по описа на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: