Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * диференцирана процедура * цели на наказанието * определяне на наказание при условията на чл. 58а НК * правна квалификация


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 407

София, 20 октомври 2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА



при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1942/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Ц. М. И. за възобновяване на нохд № 158/11г. по описа на РС-Видин.
В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Адвокат С., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в подкрепа на релевираните касационни основания.
Осъденият И. поддържа изложеното от защитата и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда № 116 от 15.02.2011г., постановена по нохд №158/11г., Районен съд-Видин е признал подсъдимия Ц. М. И. за виновен в това, че на 31.12.2010г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, от л.а.“Тойота” с ДК [рег.номер на МПС] е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, на обща стойност 279лв., от владението на А. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1 т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален “строг” режим.
С горепосочената присъда, подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски.
С въззивно решение № 72 от 19.05.2011г., постановено по внохд № 111/11г., ОС-Видин е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
На първо място, следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че същите са от категорията на съществените и са свързани с нарушаване правото на защита на осъдения И., тъй като на досъдебното производство при привличането му в качеството на обвиняем не е отразено името на участвалия защитник. Настоящата инстанция не възприема за основателни горните твърдения, тъй като в хода на досъдебното производство правото на осъдения И. да получи правна помощ от лице, упражняващо адвокатска професия е било гарантирано в изискуемия се от закона обем с назначаването на служебен защитник, който след това е участвал и в съдебната фаза на процеса. Действително в протокола, отразяващ последното привличане на И. в качеството му на обвиняем не е посочено името на защитника, но от съществено значение е фактическото му участие в следственото действие и полагането на подпис, който да удостовери горното.
На второ място, в искането се поддържа оплакване за нарушение на материалния закон, свързано с неправилна правна квалификация на деянието и по-точно във връзка с квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Правните изводи на решаващите съдилища, а именно, че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.196, ал.1 т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК са обусловени от признатите от него фактическите констатации. Предходните инстанции правилно са приели за доказан квалифициращият признак на деянието по чл.195, ал.1, т.2 от НК.Доктрината и практиката на ВКС/ПП на ВС № 6 от 1971г., ТР № 54/89г. на ОСНК/ са последователни и неизменни в разбирането си за това, кога е налице кражба на вещ без постоянен надзор.Възприема се, че ако вратите или багажника на колата не са заключени, какъвто е настоящият случай и се отнемат вещи, намиращи се вътре в автомобила, оставени фактически на обществено доверие, ще е налице квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.2 от НК.
На последно място се релевират доводи за явна несправедливост на наказанието. В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразно съдилищата са индивидуализирали наказанието, съобразявайки се с правилата на особената процедура, като са приложили нормата на чл.58а, ал.1 от НК в редакцията - ДВ бр.26/10г. от НК. Първият съд, отчитайки смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца, е определил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, след което го е редуцирал с една трета и е наложил на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода. Така определено наказание е правилно и законосъобразно, като предходните инстанции, прилагайки по отношение на наказанието разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията-ДВ. бр.26/10г., са спазили правилото на чл.2, ал.1 от НК, че за всяко деяние се прилага онзи закон, който е бил в сила към момента на извършването му. Деянието, извършено от подсъдимия е на 31.12.2010г., а последната действаща и към момента редакция на чл.58а от НК е в сила от 09.04.2010г. Правилно съдилищата са приели, че в настоящият казус е неприложим принципа на чл.2, ал.2 от НК.Настоящата инстанция възприема за правилни и изводите на решаващите съдилища, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което не е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. Наказанието е съобразено и с целите по чл.36 от НК, като място за по-голямо снизхождения няма, предвид и наличната престъпна упоритост от страна на И.-налице са дванадесет минали осъждания. Ето защо, не може да се счита, че наложеното наказание е несправедливо, поради което не е допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
При гореизложеното, касационната инстанция намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. М. И. за възобновяване производството по нохд № 158/2011г. по описа на РС-Видин.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: