Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 11.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 726 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на гл. тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения С. И. П. за възобновяване на н. о. х. д. № 537/2013 г. по описа на Ямболския районен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Осъденият твърди, че макар да има постоянен адрес, не е бил призован за съдебното заседание, поради което е бил лишен от правото на лично участие и защита. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, защото досъдебното производство е било проведено в присъствието на осъдения, който впоследствие се е укрил. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 23 от 27.01.2014 г. по н. о. х. д. № 537/2013 г. на Ямболския районен съд подсъдимият С. И. П. е признат за виновен в това, на 22.12.2012 г. в [населено място], при условията на повторност в немаловажен случай, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 625 лева от владението на Ж. М. Ж. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, а на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК - общо наказание по правилата за съвкупността в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строт режим на изтърпяване в затвор. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането, направено от задочно осъден да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение. Първото от тях е осъденият да се е укрил, след като му е било предявено обвинение в досъдебното производство, поради което не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. От материалите се установява, че досъдебното производство е било проведено в присъствието на осъдения, като с постановление от 9.04.2013 г. му е било предявено обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК. След внасяне на обвинителния акт съдията докладчик от Ямболския районен съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2013 г. Изпратената призовка на подсъдимия П. по постоянното му местоживеене за датата и мястото на съдебното заседание, ведно с препис от обвинителния акт и от разпореждането със съобщение за възможността делото да бъде разгледано при условията на чл. 269 НПК, не са били връчени с информация от кметския наместник, че лицето не живее в с.Т., Ямболска област. Направените от съда справки за евентуална промяна на актуалното местоживеене не показали различие в данните за постоянен и настоящ адрес, а усилията за призоваване чрез органите на полицията и последващите опити при всеки от случаите на отлагане на делото, са останали без положителен резултат. В съдебно заседание на 29.01.2014 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и след като разгледал делото по реда на задочното производство с участието на служебен защитник, на същата дата се е произнесъл с осъдителна присъда, която е влязла в сила след изтичане на срока за обжалване. При тези данни Върховният касационен съд приема, че след предявяване на обвинението задочно осъденият се е укрил, което е довело до невъзможност за изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и по този начин сам се е отказал от правото си на лично участие и защита. Респективно, следва да бъде оставено без уважение искането за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане на делото в негово присъствие. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. П. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 537/2013 г. по описа на Ямболския районен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: