О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №804 гр. София,07.12.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 644 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. М., гр. Г. Т., срещу определение № 813 от 09.05.2011г., постановено по ч. гр. д. № 631/2011г. от Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определението за прекратяване на производството по гр.д. № 3067/2010г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, поради отказ от иска. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила- на чл.2 ГПК, и накърняване на правото му на иск. Поддържа, че е оттеглил молбата си за отказ от иска преди първоинстанционният съд да се произнесе с определение за прекратяване на производството по делото, до който момент отказът от иска е оттегляем. Твърди, че молбата за отказ от иск е подписана от ищеца с нотариална заверка на подписа на 22.11.2010г., като молбата до съда, с която се оттегля отказа от иска, ведно с декларация за оттегляне на направения отказ от иска, са нотариално заверени на 25.11.2010г. и са постъпили в съда на 26.11.2010г., преди определението на СГС за прекратяване на производството по делото, постановено на 02.12.2010г. С оглед изложеното частният касатор иска отмяна на определението и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос дали молбата за отказ от иск е оттегляема преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството, който въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на процесуалния закон и развитие на правото. Относно наведеното основание за касационна допустимост на частната жалба по чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК се сочат и представят решение № 340-а от 06.06.2005г. по гр.д. № 603/2004г. на ВКС, I ТО и определение № 87/ 02.02.2009г. по гр.д. № 6341/2007г. на ВКС, I ГО. Ответникът по жалбата, Застрахователно [фирма], счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като няма доказателства, обосноваващи твърдението за противоречиво разрешаване от съдилищата на изведения от частния жалбоподател правен въпрос, както и липсва мотивировка, защо произнасянето от ВКС по този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В случай, че касационното обжалване бъде допуснато, се подържа, че е налице неоснователност на частната жалба, тъй като определението за прекратяването на производството по делото, поради отказ от иска, е атакуемо само в случаите, при които отказът от иска е опорочен, каквито твърдения не са наведени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на СГС, с което е прекратено първоинстанционното производство, образувано по предявени при условията на субективно и обективно съединяване искове по чл.226 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от трима ищци, между които и частният жалбоподател, въззивният съд е приел, че изявлението за отказ от иска е недвусмислено, съдържа признание за получено плащане на обезщетение от застрахователното дружество, не е опорочено и е неоттегляемо. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставеният от частния жалбоподател въпрос за оттегляемостта на отказа от иска до постановяване на определението за прекратяване е значим за конкретното дело и е обусловил изхода му, предвид решаващия мотив на въззивния съд за неоттегляемост на отказа от иска. Ето защо, по отношение на поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Въз основа на представените от частния касатор два съдебни акта не се доказва наличието на първото релевирано от частния жалбоподател допълнително основание- по чл. 280, ал. 1 т .2 ГПК. Представеното от частния касатор определение № 87/ 02.02.2009г. по гр.д. № 6341/2007г. на ВКС, I ГО, постановено по чл.218е вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ е от категорията на обжалваемите пред друг тричленен състав на ВКС и доколкото липсват доказателства за влизането му в сила, същото не представлява „практика на съдилищата” по см. на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, според указанията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С решение № 340-а от 06.06.2005г. по гр.д. № 603/2004г. на ВКС, I ТО, за да пристъпи към разглеждане на спора по същество, касационният съд е изразил становище по подадени от ищеца пред въззивната инстанция молби за отказ от иска по чл.119, ал.2 ГПК /отм./ - на 09.08.2004г. и за оттегляне на молбата по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./ - на 06.08.2004г., като е изведен извода, че с оглед поредността на молбите, молбата по чл.119, ал.2 ГПК /отм./ не ангажира съда за произнасяне по направеното с нея искане, тъй като е своевременно оттеглена от ищеца. В посоченото решение изводите на съда по приложението на чл.119, ал.2 ГПК /отм./ се основават на спецификата на последователността, в която са извършените процесуални действия -постъпването първо на молбата за оттегляне на отказа от иска, последвана от молбата за отказ от иска. За разлика от него, в обжалваното въззивно определение, съдът е извел решаващият извод от довода за неоттегляемост на отказа от иска, поради което не е налице произнасяне в двата акта по идентичен въпрос, с оглед на което липсва допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на законите. Въпреки, че правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл.119, ал.2 от ГПК /отм./, е възпроизведено изцяло в чл.233 от ГПК, настоящият състав приема, че въпросът, относно оттегляемостта на отказа от иска по чл. 233 от ГПК преди произнасянето на съда по десезирането му със спора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По така поставения процесуалноправен въпрос липсва задължителна практика на ВКС, както и постоянна практика на съдилищата, като тълкуването на разпоредбата на чл.233 ГПК следва да се извърши и на плоскостта на новите разпоредби, приети с ГПК от 2007г., нямащи аналог в отменения ГПК. Ето защо, е налице необходимост от тълкуване, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. С оглед наличието на второто релевирано от частния жалбоподотел допълнителното основание, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По допуснатия до касационно обжалване процесуалноправен въпрос, настоящият състав приема следното: Отказът от иска по чл.233 от ГПК е един от способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуалните правоотношения между съда и страните по делото. Касае се до процесуално действие по висящ процес, с което не се извършва отказ от материално право. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото. Неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В новия ГПК от 2007г. изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска - чл.237, ал.4 ГПК. Нормата е ограничителна и като такава не може да бъде тълкувана разширително и приложена по аналогия в случаите, при които е налице отказ от правото на иск. Близостта на двата института - отказ от иска и признание на иска, като действия /отказ от исканата защита и отказ от защита срещу иска/, изхождащи от насрещните главни страни в процеса, от една страна и различният подход на законодателя по отношение на тях, от друга страна, подкрепя извода, че за разлика от признанието на иска, отказът от иска е оттегляем до десезиращия акт на съда. Ето защо, настоящият състав приема, че молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда, на основание чл.233 ГПК, на определението за прекратяване на производството по делото. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В настоящия случая, с постъпила в съда молбата на 26.11.2010г., с нотариално заверен подпис на 22.11.2010г., ищецът П. М. прави отказ от предявените от него исковете по гр.д. № 3067/2010г. на СГС, I ГО, сочейки, че e подписал споразумение с ответното застрахователно дружество, по което му е заплатено обезщетение за неимуществени вреди и това напълно го удовлетворява. С молба от същата дата- 26.11.10г., ищецът М., чрез адв. Й., е депозирал нотариално заверени на 25.11.2010г. молба и декларация, с които потвърждава волята си за водене на делото до окончателното му решаване, като заявява, че няма воля за отказ от иска по делото и всякакви предходни заявления, изходящи от него, в обратния смисъл следва да се считат недействителни. Същевременно се потвърждава и представителната власт на адвокат Й. и се декларира оттегляне на направения от ищеца отказ от иск по гр.д. № 3067/2010г. по описа на СГС. Отказ от предявените искове е направен и от другите двама ищци с отделна молба от 26.11.2010г., като с определение от 02.12.2010г. на СГС производството по делото е прекратено на основание чл.233 ГПК. Видно от гореизложеното, частният жалбоподател- ищец е оттеглил отказа от исковете си преди произнасянето на съда по него, поради което процесуалното действие-отказ от исковете, се счита за неизвършено. Следователно, към момента на постановяването на определението за прекратяване на дело не е било налице основанието по чл.233 от ГПК, на което първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на исковете на частния касатор. Предвид изложеното определението на апелативния съд, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете на П. М.. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 813 от 09.05.2011г. по ч. гр. д. № 631/2011г. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото определение за прекратяване на производството по гр.д. № 3067/2010г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, по отношение на предявените от П. Д. М., гр. Г. Т., искове. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, за продължаване на процесуалните действия по предявените от П. Д. М., гр. Г. Т., искове по гр.д. № 3067/2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.