Р Е Ш Е Н И Е №.65 С о ф и я , 28 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 11/2011 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия М. Е. В. от[населено място], област Видин, понастоящем в затвора Враца, адв.Д.М. от АК-Видин, която има за предмет решение № 294 от 18.20.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНХД № 438/2010 г. по описа на съда, атакувано с оплаквания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се иска изменяването му и намаляване размера на наложеното наказание с приложение разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. В производството пред касационната инстанция подсъдимият чрез защитника си поддържа оплакването си, излагайки нови съображения в допълнение към жалбата. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 21/02.06.2010 г. по НОХД № 213/2010 г. Видинския окръжен съд е признал подсъдимия М. Е. В. от[населено място], област Видин за виновен в това на 09.02.2010 г. във Видин, при условията на опасен рецидив, в съучастие с другия подсъдим Р. Р. Ц. от същото село като извършители, да са отнели чужда движима вещ на стойност 32 лв от владението на П. Ц. Ц. от Видин, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е била протестирана от прокурора от Видинската окръжна прокуратура само заради явната несправедливост на наложеното на подс.В. наказание лишаване от свобода, претендирайки осъждането му при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Присъдата не е била обжалвана от двамата подсъдими и техните защитници. Софийският апелативен съд с решението си изменя присъдата, като увеличава размера на наказанието на подсъдимия В. от 1 година на 5 години лишаване от свобода, а в останалата й част тя е потвърдена. Така постановеното въззивно решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия В. адв.Д.М. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляване размера на същото до постановеното от първата инстанция, като обосновава наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и изключителната тежест на наложеното от въззивната инстанция, което не отговаря на извършеното от подзащитния му. В пренията пред касационната инстанция защитникът навежда и оплакване за порок в доказателствения анализ на съда и на непълнота на доказателствата. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия В. за допустима, като разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Упреците към съда за предоверяване на пострадалия св.Ц., който бил заинтересован, за липса на всестранен, обективен и пълен анализ на доказателствената основа и за постановяване на решението въз основа на предположения не отговарят на изложените в него съображения по съществените за обвинението и за отговорността на жалбоподателя факти и обстоятелства и всъщност целят да ограничат степента на участието му в осъществяване на деянието и оттам да се обоснове необходимостта от значително по-ниска санкция. От друга страна, оплакването за непълнота на доказателствата не е касационно основание, като липсва и неоснователен отказ за събиране на доказателства за установяване оневиняващи го обстоятелства. В съдебното заседание от 02.06.2010 г. защитникът на подс.В. се е отказал от поисканите от него като свидетели две лица, посочил е други две, едното от които (св.К.) е разпитано, а другото не е успяло да установи самоличността си и с основание не е допуснато като свидетел по делото. Във въззивната инстанция не са направени никакви доказателствени искания от тяхна страна, като не е била атакувана и осъдителната за касатора присъда. Въззивният съд е извършил самостоятелен, задълбочен и обективен анализ на доказателствената основа, като се е обосновал защо възприема изцяло показанията на св.Ц., а отхвърля тезата на подсъдимите, отказвайки и подкрепата им от показанията на св.К.. На стр.4 до 7 от мотивите на атакуваното решение съдът в дълбочина е изследвал твърденията на пострадалия, психическото му състояние и достоверността на изнесените от него обстоятелства, свързано с показанията на св.Н. и св.М., както и резултатите от съдебно-медицинското му освидетелстване и изводите на СМЕ, поради което неоснователно е възражението за осъждане въз основа само на неговите показания. Не отговаря на истината възражението, че Ц. бил пиян и заради това се хлъзнал и паднал по стълбите, първо, защото СМЕ изключва нараняванията му да са резултат от едно падане, второ, защото полицейските служители, дошли в рамките на 5-10 минути при него след сигнала за ограбването му са получили достатъчно ясни и логични обяснения, което им е дало възможност да идентифицират извършителите и скоро след това да ги задържат, при което подс.Ц. се е опитал неуспешно да се освободи незабелязано от отнетата вещ, която е открита и иззета при огледа. Подробно са анализирани и твърденията на двамата подсъдими, констатирани са противоречията помежду им и с показанията на св.К. и с основание съдът е отказал да ги кредитира. Съдът е отговорил и на всички доводи на защитата, с които се е опитала да реагира на подадения въззивен протест и убедително е потвърдил изводите на окръжния съд относно авторството на деянието и степента на участие на подс.В. при осъществяването му. Или, освен че оплакването за процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение се прави за първи път пред касационната инстанция, извън касационната жалба, която очертава обема на касационната проверка, такива не се констатират и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. ВКС намира, че и относимите към тежестта на санкцията на касатора обстоятелства правилно са били оценени от съда, който законосъобразно е отказал тя да бъде оставена под законовия минимум на чл.199, ал.1 от НК. Към момента на извършване на инкриминираното деяние той е бил осъждан многократно, повечето все за кражби и грабежи. Данните за съдебното му минало са само един от елементите за оценка на обществената му опасност като престъпен деец, като преценката на съда за интензитета на дължимата му се санкция следва да включва и всички други налични обстоятелства с тяхната реална тежест за постигане целите на чл.36 от НК. В това отношение значима е градацията в изтърпените от жалбоподателя наказания лишаване от свобода от няколко месеца като непълнолетен, стигайки при няколкото групирания на наказания по множество присъди, до наказание от 3 години лишаване от свобода, изтърпяно няколко месеца преди инкриминираното деяние. Това правилно е преценено от въззивния съд като една трайна тенденция за поддържане на престъпен начин на живот и за липса на коригиращо го въздействие от приложените санкции. Защитата настоява за снижаване на санкцията заради ниската стойност на отнетия мобилен телефон, но като се пропускат както степента на физическо въздействие върху пострадалия и причинените му телесни увреждания от влаченето и повалянето му на земята, с активното участие на касатора, така и фразата “и това е доволно”, което сочи на целен друг имуществен резултат от деянието, до който не се е стигнало поради неоткриване на носените във вътрешния джоб на якето с цип пари от получената пенсия от нападнатия Ц.. Правилно е преценено, че наличните смекчаващи отговорността на В. обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да може да се обоснове и извод предвиденото от закона минимално наказание за това престъпление да се явява несъразмерно тежко за него и законосъобразен е изводът на съда то да бъде определено на законовия минимум. Жалбоподателят, макар и млад човек, вече има богато съдебно минало, постигал е многократно снизходително осъждане за миналите си деяния, но въпреки това упорито продължава да върши престъпления, като не прави усилия да работи и получава законно доходи. Неоснователно е възражението, че съучастникът му подс.Ц. е получил много по-ниско наказание, защото той е бил реабилитиран за предишното му осъждане, като му е дадена последна възможност да не търпи ефективно наказание в затвора. Затова ВКС приема, че оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се явява неоснователно и жалбата на защитника на подс.В. следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 294 от 18.20.2010 г., постановено по ВНХД № 438/2010 г.от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :