ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 112 гр. София, 17 март 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар…………при становището на прокурора Момчил Бенчев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело (частно производство) № 158 по описа за 2023г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1-ва от НПК. Образувано е съдебно производство – н.д. № 29/2023г., по описа на Чепеларски районен съд, по внесено предложение на РП-Пловдив за приложение на чл.25 от НПК. Първоначално делото е било изпратено на РС- Асеновград от РП - Пловдив, като районният прокурор е посочил, че съобразно ТР № 6/30.06.2014 по т.д. № 6/2013г. на ОСНК при определяне на общо наказание следва да се съобрази моментът на влизане в сила на съдебния акт, с който извършена замяната, а не на присъдата (или друг съдебен акт), с който е наложено по-лекото наказание (пробация). Съдия-докладчикът от РС – Асеновград, по ЧНД № 2/2023г., като е преценил искането на прокурора от РП - Пловдив по отношение на НОХД № 125/2007г. на РС - Чепеларе и по НОХД № 166/2022г. на РС - Асеновград, е приел, че последният влязъл в сила съдебен акт е този на РС - Чепеларе. Поради това е изпратил делото за разглеждане пред този съд. Последният е повдигнал спор за подсъдност, като се е мотивирал с доводите, че проведеното производство по чл.451,452 от НПК пред ОС-Пловдив не е от значение за приложението на чл.39 от НПК, замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода не е ново осъждане, не се променя датата на влизане в сила на първоначално постановената присъда. Съдията-докладчик е посочил, че въпросът замененото наказание да бъде групирано е въпрос по същество на делото. Прави се позоваване на съдебна практика – Опр. № 65/11.06.2015г. по к.д. № 753/2015г. на ІІ-ро н.о. Другото цитирано определение е посочено неточно и не е относимо към поставените въпроси – това по к.д. № 1182/2018г. на ІІ-ро н.о. Становището на прокурора от ВКП е идентично с това на съдията-докладчик от РС-Чепеларе. Съставът на ВКС счете, че при произнасянето си следва да вземе предвид следното: Позоваването на РП – Пловдив на ТР № 6/30.06.2014 по т.д. № 6/2013г. на ОСНК е несъотносимо, ведно с изложените аргументи, към действителното сезиране на РС – Асеновград, по отношение на подсъдността. В цитираното решение, макар да е посочено определение по чл.452, ал.3, се решават въпросите, посочени в чл.452, ал.1 от НПК и то такива само от материално-правен характер. Константната съдебна практика разделя материалноправните характеристики на произнасянето по чл.452, ал.1-ва, изр.2-ро от НПК от процесуалноправните последици от постановяване на замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Основното позоваване е на изричната норма на чл.39 от НПК и обстоятелството, че определението по чл.452, ал.1, изр.2-ро от НПК не представлява ново осъждане. В този смисъл освен цитираната вярна практика на сезиращия ВКС съдебен акт на РС-Чепеларе Опр.65/11.06.2015г. по к.д. № 753/2015г. на ІІ-ро н.о. е например и опр.№ 143/16.12.2014г. по чнд № 1906/2014г. Настоящият касационен състав се съгласява, че определението по чл.452, ал.1, изр.2-ро от НПК не съставлява нова присъда и не предизвиква ново осъждане на дееца, а е налице трансформация на наказанието пробация в по-тежко такова поради последващо осъждането неправомерно при изпълнение на пробационните мерки поведение на осъденото лице. Разбира се, може да се постави на обсъждане стриктното приложение на разпоредбата на чл.39 от НПК, да се отчетат обстоятелствата, които се обсъждат при замяната на първоначалното наложено наказание пробация с наказание лишаване от свобода, тъй като не се прави проста, механична замяна. При замяната се обсъждат всички предпоставки, визирани в чл.36 от НК, доколкото е възможно приложението на чл.66 от НК. Касационният състав счита обаче, че с тълкуване на може да се излиза извън обсега на нормата на чл.39 от НК, която предполага наличието на присъда, каквато в производството по чл.452, ал.1, изр.2-ро от НПК не се постановява. Ето защо по установените в НПК правила компетентният съд при определяне на общо наказание по съвкупност е този, който е постановил последната влязла в сила присъда, а в случая това е РС – Асеновград, по НОХД № 166/2022г. – с определение от 28.03.2022г., одобряващо споразумение 36 от същата дата и имащо силата на присъда. Водим от горното и на основание чл. 39, ал.1 и 44, ал.1-ва от НПК, ВКС, I НО, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА н.д. № 29/2023г., (прекратено съдебно производство) по описа на Чепеларски районен съд, образувано по предложение на РП-Пловдив за приложение на чл.25 от НПК, да се разгледа от РС - Асеновград. КОПИЕ от определението да се изпрати на РС- Чепеларе. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.