Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

Гр. София, 27 март 2018 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през 2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря .................... и в присъствието на прокурора ..................... разгледа докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 179 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Окръжен съд - гр. Разград.
Постъпило е становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Разградският окръжен съд, доколкото данните по делото позволяват да се приеме, че санкционираното лице има обичайно пребиваване на адрес именно в гр. Раград.
Настоящият състав, след като обсъди данните по делото, прие за установено следното:
Разградският окръжен съд е бил сезиран с искане за признаване и изпълнение на постановено от Полицейски президиум Р., Централна служба „Глоби и парични санкции“ - Р Германия решение за налагане на финансова санкция № 500.02219232.1 на лицето К. О. за допуснати административни нарушения, които се санкционират по реда на чл. 49, ал. 3, чл. 3, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, чл. 24 Закона за движение по пътищата и 11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции и по чл. 21а, т. 2, чл. 49, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 100 от Федералния каталог за финансови санкции. Санкционираното лице е посочено като български гражданин, [дата на раждане] в [населено място], с последен известен адрес в [населено място], [улица], на който лицето обичайно пребивава.
С протоколно определение от 02.02.2018 г. състав на съда е прекратил съдебното производство по образуваното ЧНД № 38/2018 г. и е постановил изпращане на делото на Софийския градски съд по компетентност, основавайки се на чл. 31 вр. чл. 15, ал. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРФС). Според съдебното определение, лицето, по отношение на което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция,няма местоживеене или обичайно местопребиваване на територията на Република България.
След постъпване на материалите по делото в Софийския градски съд е било образувано НЧД № 712/2018 г. по описа на този съд. С разпореждане № 463 от 13.02.2018 г. на съдията-докладчик съдебното производство по делото е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Прието е с разпореждането, че хипотеза на специалната компетентност на СГС по чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРФС в случая не е налице, тъй като чрез посоченият в удостоверението за финансова санкция адрес лицето е установено, уведомено е и е упълномощило адвокат, който да го представлява в производството.
Изводът на съдията-докладчик от СГС е верен, като съобразно с данните по делото и правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е именно Окръжният съд в [населено място].
Според правилото на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРФС местно компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Единствено когато не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице на територията на Република България , компетентен да разгледа решението е Софийският градски съд (чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРФС). В случая в приложеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета като адрес на обичайно пребиваване на санкционираното лице е посочен адрес в [населено място], [улица]. Този адрес поначало определя местната компетентност именно на Разградския окръжен съд. В резултат на предприетата процедура по призоваване на лицето и събиране на справки за актуалното му местонахождение е установено, че регистриран в НБД „Население“ постоянен и/или настоящ адрес на територията на България г-н К. няма, а адресът в [населено място] е такъв за кореспонденция с търговските дружества на санкционирания О. К. в България (по справка в Търговския регистър, касае се за [фирма] и [фирма] - и двете с регистрирани седалище и адрес на управление именно в [населено място], [улица]). При това положение следва да се приеме, че е установен адрес на обичайно пребиваване на лицето по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРФС. Това понятие няма легална дефиниция в ЗПИИРКОРФС, но съдържанието му може да се изведе от разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), който определя обичайното местопребиваване на физическо лице като мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Съществен от гледище на конкретните нужди на делото е текста на чл. 48, ал. 7, изр. 2 КМЧП, който пояснява, че за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. С оглед на данните за регистрирани от К. търговски дружества на територията на България, функциониращи според информацията, подадена от обслужващата ги счетоводно С. К., може да се приеме, че от страна на О. К. са създадени необходимите трайни връзки с България и с посочения в удостоверението адрес на територията на страната.
Констатирането на тези обстоятелства предопределя компетентността на Разградския окръжен съд да разгледа и реши делото.
Водим от изложеното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА НЧД № 712/2018 г. по описа на Софийския градски съд-Наказателно отделение, 28-ми състав (ведно с материалите по НЧД № 38/2018 г. на ОС - гр. Разград) за разглеждане и решаване на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.