ОПРЕДЕЛЕНИЕ   N 456   София, 19.12.2008 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 декември две хиляди  и осма година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 487-2008 година.   Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК и чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Ч”АД-г. София срещу определението от 22.10.08г. по ч.г.д. №904/08г. на ОС-г. Благоевград. Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът по частната жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставено в сила определението от 7.08.08г. по ч.г.д. №974/08г. на РС-г. Благоевград, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената Заповед №2743 от 13.06.08г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът развива съображения, че същественият процесуално-правен въпрос, а именно че ако длъжникът е починал преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на парични суми това не налага прекратяване производството по делото, образувано въз основа на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК относно съществения за делото процесуално-правен въпрос. От представените по делото доказателства се установява, че ч.г.д. №974/08г. на РС-г. Благоевград е образувано на 9.06.08г. въз основа на заявление, подадено от “Ч”АД-г. София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въз основа на това заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.06.08г. в полза на “Ч”АД-г. София срещу Н. Б. М. По делото е представено удостоверение за наследници №/27.06.08г. от Община-г. Благоевград, според което Н. Б. М. ж. на г. Благоевград е починала на 25.06.06 г. Следователно към датата на подаване на заявлението от “Ч”АД-г. София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е имало длъжник, който да е надлежна страна в заповедното производство, обстоятелство за което съдът следва да следи служебно-арг.от чл.7 и чл.9 ГПК. Хипотезата, предвидена в чл.429 ал.2 ГПК има предвид случаите при които ако длъжникът е починал след издаване на изпълнителния лист изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Следва да се има предвид, че предвидената в чл.415 ал.2 ГПК процесуална възможност за прекратяване от съда на заповедното производство и обезсилване на издадения изпълнителен лист не е единствена. Такава съществува за съда и при изначална липса на надлежна страна, какъвто именно е разглеждания случай. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната частна жалба отменителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, но същото следва да бъде оставено като правилно. Това е така защото е законосъобразно разбирането на въззивният съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, тъй като смъртта на длъжника предхожда заявлението на кредитора “Ч”АД-г. София за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното ВКС-ТК   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22.10.08г. по ч.г.д. №904/08г. на ОС-г. Благоевград. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 22.10.08г. по ч.г.д. №904/08г. на ОС-г. Благоевград. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: