Р Е Ш Е Н И Е № 575 София, 03 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .....М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2064/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. – повереник на частния тъжител П. А. А., срещу въззивно решение № 230 от 29.09.2012 г., постановено от Бургаския окръжен съд по ВНЧХД № 574/2012г. С жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като с него неправилно е приложен чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, доколкото предходен съдебен състав не е постановил акт по съществото на делото. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС повереникът поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и с направеното искане. В допълнение изтъква наличие на съществено процесуално нарушение, изразило се в разглеждане на НЧХД №113/2012 от състав, различен от този, който е бил определен на случайния принцип. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не взима отношение по жалбата. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата на частния тъжител, тъй като приложението на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК не е обвързано с постановяване на акт по съществото на предходно производство. Върховният касационен съд, като обсъди съдопроизводствените действия на предходните инстанции и доводите на страните, намери за установено следното: С присъда № 29/22.03.2012 г., постановена по НЧХД № 183/2011 г. Карнобатският районен съд е признал подс. Г. Т. Т. за невиновен по обвинението по чл. 130 ал.1 от НК, повдигнато с частна тъжба от тъжителя П. А. А.. С атакуваното решение въззивният съд е отменил постановената присъда и след като е намерил, че са налице основанията на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, е прекратил производството по делото. Основание за прекратяването въззивната инстанция е намерила в обстоятелството, че в същия съд, постановил присъдата, е било образувано друго НЧХД № 113/2011г. по повод тъжба на П. А. А. срещу Г. Т. Т., която е абсолютно идентична със съдържанието на частната тъжба по НЧХД № 183/2011г. Производството по делото е било прекратено на 13.05.2011 г. на основание чл. 24 ал.4 т.5 от НПК с оглед неявяването в съдебно заседание на тъжителя и неговия повереник, които са били редовно призовани. Предвид това обстоятелство Бургаският окръжен съд е намерил, че спрямо същия подсъдим за същото престъпление има влязло в сила определение за прекратяване на делото, което е пречка за воденето на друго производство между същите лица за същото престъпление. Върховният касационен съд намери жалбата на частния тъжител за неоснователна. Постановеното решение, с което въззивният съд е отменил постановената първоинстанционна присъда и е прекратил производството по делото е законосъобразно, тъй като е постановено при спазване на процесуалните правила. Забраната за водене на повторно производство по отношение на същите факти срещу едно и също лице е закрепена в нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Тя е израз на принципа non bis in idem, който изключва наличие на повторен процес, когато вече при посочената хипотеза за „същото престъпление” има: незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Понятието „същото престъпление” има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед неговата правна квалификация. В конкретния случай по двете наказателни производство тези факти правилно са били оценени като идентични. Безспорен факт е, че производството по първото дело е било прекратено, след което отново е внесена за разглеждане в съда същата тъжба срещу подсъдимия Г. Т. със същото обвинение. Налице са били предпоставките за приложение на препятстващата развитието на процеса по такова обвинение норма на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Производството по НЧХД № 183/2011 г. не е следвало да се образува, а при условие, че вече е образувано и при наличие на данни за вече прекратено производство по същото обвинение, настоящето производство е следвало да бъде прекратено. Без всякакво правно значение е обстоятелството кое е било правното основание за прекратяване на производството и дали то е чисто процесуално такова или съдебният акт /в случая определение/ съдържа в себе си произнасяне по съществото на обвинението. Такова изискване и разграничение законодателят не е направил в нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, както и такова тълкуване не следва от нейното съдържание. От словесния израз на разпоредбата е видно, че принципът non bis in idem е приложим и тогава, когато има постановено и влязло в сила разпореждане за прекратяване на делото. Такова разпореждане постановява съдията – докладчик в случаите на чл. 248 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Всички хипотези предвиждат случаи на прекратяване преди даване ход на делото, когато по него не е започнало събиране на доказателства, респективно не би могло да има постановен съдебен акт по съществото на обвинението. След като тези хипотези попадат в приложното поле на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, няма основание от него да се изключи и хипотезата на постановено определение, с което производството е прекратено на осн. чл. 24 ал.4 т.5 от НПК /както е в настоящия случай/. Единствената предпоставка за прекратяване на последващото образувано наказателно производство при съществуването на предходно производство за същото престъпление е наличие на влязъл в сила прекратителен съдебен акт. Такъв в случая е бил налице – определение по НЧХД № 113/2011 г. от 13.05.2011 г. на Карнобатския районен съд, поради което законосъобразно е било преценено, че са налице всички предпоставки за прекратяване на производството по НЧХД № 183/2011г. Обстоятелството, че в случая частната тъжба по второто производство е подадена в срока по чл. 81 ал.3 от НПК, е без правно значение. Нормата на чл. 24 от НПК не съдържа изключения нито относно характера на производството /от общ или от частен характер/, нито относно основанието, послужило за прекратяване на производството. За разлика от аналогичната норма на отменения НПК – чл. 21, в която се съдържаше ал.6, позволяваща подаване на нова тъжба в шестмесечния срок, ако предходното производство е било прекратено на основание неявяване на тъжителя или неговия повереник, настоящия НПК не предвижда такава възможност. Принципът, възприет в чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, е всеобщ и непозволяващ изключения. Следователно, макар и при наличие на неизтекъл срок по чл. 81 ал.3 от НПК, частният тъжител няма процесуална възможност за подаване на нова тъжба срещу същия подсъдим за същото престъпление, ако производството по предходно производство е било прекратено независимо на кое основание по чл. 24 от НПК. Като е констатирал наличието на предпоставките за приложение на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК във въззивното производство, даващи му основание за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, Бургаският окръжен съд не е допуснал процесуално нарушение, приложил е правилно закона, поради което липсва касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не се установява процесуално нарушение и с оглед посочения от повереника на частния тъжител довод в съдебно заседание пред ВКС. Той се основава на нарушение на нормата на чл. 9 от Закона за съдебната власт, уреждаща разпределението на делата на случаен принцип. На жалбоподателя следва да се посочи, че тази норма не е уредена в процесуалния закон, поради което не може да е основание за преценка на допуснато или не процесуално нарушение от страна на съда, постановил съдебния акт. Определянето на докладчик по делото е въпрос на администриране на съдебната дейност, която не може да се вмени в отговорност на съдебния състав, разглеждащ делото. На второ място, в случая се сочи нарушение, допуснато при определяне на докладчика по НЧХД № 113/2011 г., производството по което не е предмет на настоящия касационен контрол, поради което не може да бъде разгледано. Ако жалбоподателят е считал, че е налице такова нарушение по това „друго” наказателно производство, е следвало да упражни правата си и да атакува постановения по него съдебен акт. Касационният контрол по НЧХД № 183/2011 г. не дава основания за извънредна намеса в друго наказателно производство, независимо че е било образувано са същото престъпление между същите страни. С оглед на това не се констатира наличие на соченото съществено процесуално нарушение, поради което липсва основание за намеса в постановения въззивен съдебен акт. Същият е постановен изцяло в съответствие с процесуалните правила, поради което следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 230/29.09.2012 г., постановено от Бургаския окръжен съд по ВНЧХД № 574/2012 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.