2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 112 гр. София, 14 септември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…… К. Софиянски...……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 854 по описа за 2018 г. Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е разрешаване на възникнал спор за подсъдност, повдигнат между Софийски Градски съд и Софийски Районен съд, касаещ разглеждането на внчхд № 527/18г. по описа на Софийски Градски съд, НО, ІІ въззивен състав, в частта относно присъждане на разноски за адвокатска защита на подсъдимата Н. К.. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Производството по делото касае присъждане на разноски, направени от оправданата подсъдима за адвокатска защита пред въззивната инстанция. Със съдебния си акт по същество въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, като е пропуснал да се произнесе по тях. Първоинстанционната присъда е влязла в законна сила на 17.04.2018г., а молбата за коментираните разноски е била депозирана пред Софийски районен съд на 10.05.2018 година. ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество е Софийски районен съд, който е съдът, постановил присъдата по делото като първа инстанция и с оглед крайният изход на делото, потвърждаване на постановената присъда с решение от въззивната инстанция. Известно е, че съдът се произнася по разноските със своя краен съдебен акт, а ако е пропуснал да стори това - с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, за което е предвиден въззивен контрол. Същевременно въззивният съд може да се произнесе по реда на чл.306 от НПК, само когато е постановил нова присъда, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Само тогава актът на въззивния съд в процедурата по чл.306 от НПК подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 346, т. 3 от НПК. Следователно - в останалите случаи, въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по 306 НПК, тъй като постановеният от него съдебен акт не би подлежал на инстанционен контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на производството по чл.306 от НПК/ по арг. от чл.306, ал.3 и чл.346, т.3 от НПК/ В конкретния случай, наказателното производство, по повод на което се претендират разноски, е приключило, а въззивният съд не е постановил обратна присъда. При това положение, компетентен да се произнесе по чл.306, ал.1, т.4 от НПК е Софийски районен съд, на който съд делото следва да бъде изпратено за разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА нчхд № 4299/16г. по описа на Софийски районен съд, производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, за разглеждане на Софийски районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Софийски Градски съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: