О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 389 гр.София, 14.08.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 1087 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Е. А., в качеството на ЕТ „А. А. 97” против определение от 12.02.2019г. по в.ч.гр.д. №28/2019г. на Монтански окръжен съд, Граждански състав. С посоченото определение е потвърдено определение №1316/20.11.2018г. по гр.д. №1696/2018г. на Монтански районен съд, Трети граждански състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подведомственост на Административен съд – Монтана. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя въпрос относно действието на нормите на пар. 1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ и чл.19, ал.2 от АПК по отношение на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №5/22.01.2019г. по адм. д.№74/2018г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение №109/28.02.2019г. по ч.т.д. №116/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №108/28.02.2019г. по ч.т.д. №330/2019г. на ВКС, ТК, I т.о. и други. Ответникът Държавен фонд „Земеделие” счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа също, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I т.о., констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството по гр.д. № 1696/2018г. на Монтански районен съд е образувано по подадена на 13.07.2018г. искова молба, с която е предявен от ЕТ „А. А. 97” против Държавен фонд „Земеделие” осъдителен иск за заплащане на сумата 24 446 лв., представляваща дължимо второ плащане по т.2.4 по договор № 12/112/00388 от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С определение №1316/20.11.2018г. по гр.д. № 1696/2018г. Монтански районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подведомственост на Административен съд - Монтана. Монтански окръжен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, като е приел, че спорът касае изпълнението на договор, който е административен по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Посочил е, че процесният договор е сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ. Позовавайки се на пар.10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, регламентиращ компетентността на административните съдилища относно дела за изпълнение на административните договори, въззивният съд е приел, че ЗУСЕСИФ се прилага и за съдебните производства по договори, сключени преди влизане в сила на закона. С оглед на това е заключил, че компетентен да разгледа предявения иск е съответният административен съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касационен жалбоподател въпрос се явява относим към предмета на спора, като по него е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Определението за прекратяване на производството е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора определение №109/28.02.2019г. по ч.т.д. №116/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. В него е прието, че съгласно изричната разпоредба на пар.10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции, в които спорове релевантните факти по възникване и изменение на правоотношението (сключване на договора и изявление за финансови корекции) са се осъществили до влизане на закона в сила, се довършват от гражданските съдилища по общия исков ред. Прието е още, че ЗУСЕСИФ не урежда преходни и заключителни разпоредби във връзка с откази за верификация, произтичащи от правоотношения, възникнали преди влизането му в сила, когато бенефициентът не е упражнил правото си на съдебна защита до влизането му в сила, нито приравнява отказите за верификация, издадени преди влизането му в сила, на административни актове. В преходните и заключителните разпоредби на ЗУСЕСИФ липсват правила, които да позволят неприлагане на общите правила на АПК, определящи срокове за упражняване право на жалба за оспорване на административни актове. В ПЗР на ЗИДАПК (бр.74 от 20.09.2016г.) липса уредба, която да позволява прилагането на новосъздадената норма на чл.128, ал.1, т.3 от АПК и по отношение на изпълнението на договори, които имат всички белези на административни, но са сключени преди нормативното им дефиниране като правен институт. Новата материалноправна уредба не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок, досежно изявление за финансова корекция, направено преди влизане на закона, е преклудирано. Настоящият състав напълно възприема даденото разрешение в цитираната практика на ВКС. С оглед на това приема, че производството по делото относно договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, при отправена заявка за изплащане на финансова помощ и отказ за изплащането на помощта, извършени преди влизане в сила на ЗУСЕСЕФ, е неправилно прекратено от първоинстанционния съд. Поради това обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 12.02.2019г. по в.ч.гр.д. №28/2019г. на Монтански окръжен съд, Граждански състав, както и потвърденото с него определение №1316/20.11.2018г. по гр.д.№1696/2018г. на Монтански районен съд, Трети граждански състав. ВРЪЩА делото на Районен съд – Монтана за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.